Корупцията- хронично заболяване в България, има ли лек?

По скалата на "Трансперънси интернешънъл" нула означава "силно корумпирана държава", а 100 - "много чиста от корупция страна". Според Калин Славов, изпълнителен директор на "Прозрачност без граници", диагнозата, която поставя изследването на България, е „хронично продължаващо заболяване“:

"Изследването измерва корупцията в публичния сектор, аспектите разпределение на обществените ресурси, използането им за лично облагодетелстване, т.нар. "шуробаджанащина", способността на държавата да налага прозрачност и отчетност, ефективното съдебно преследване на корумпирани властимащи, защита на разобличаващите корупция, защита на журналистите, степента на овладяване на държавата... Индексът на България от 44 е два пъти по-нисък от водещите държави. Отново сме с доста нисък индекс, който показва системни проблеми за справяне с корупцията. България се справя най-зле в рамките на ЕС с проблема корупция."

Корупцията струва на икономиката на ЕС 120 милиарда евро годишно, което е близо до годишния бюджет на Европейския съюз, отчитат от ЕС. Ваня Нушева от "Прозрачност без граници" обясни, че в държавите, в които нивото на корупция е по-високо, нагласата на управляващите елити е да ограничават граждански права и да не спазват демократичните стандарти в управлението.

"Изследването през 2020 година завършва с препоръки, които могат да съдействат за ограничаване на корупцията. Приоритетните насоки са четири: засилване на обществения надзор над институциите, осигуряване на прозрачни и конкурентни процедури за обществени поръчки и изразходване на обществените средства, защита на демокрацията и насърчаване на гражданското участие, осигуряване на пълноценен достъп до информация, който позволява на гражданите, на гражданските организации и на медиите да осъществяват по-адекватен контрол върху управляващите", посочи Нушева.

Българският институт за правни инициативи от години се занимава с темата "противодействиен на корупцията".

"За съжаление не съм изненадана от резултата, защото това, което наблюдаваме през последните години, е, че някак си се засилва усещането, че живеем в овладяна държава. Държава, в която до голяма степен регулаторните и контролните институции не работят за обществения интерес, а по-скоро обслужват частни, политически или корпоративни интереси. Това, което излиза в годишното изследване за възприятието за корупция, е отражение на реалната ситуация в страната. През последните 4-5 години България запазва негативна тенденция. Това, в което сме се убедили през нашите инициативи, е, че няма универсално хапче за преборване на корупцията. Противодействието преминава през сериозна превантивна работа- обучение, образование и създаването на публични и прозрачни процедури за избирането на хората, които са на лидерските позиции в страната. Не само в съдебната система, а и лидерските позиции, които се избират от Народното събрание: председател на НЗОК, Сметна палата, БНБ, Висшия съдебен съвет и т.н. Когато има достатъчно публични и прозрачни процедури, е възможно на тези позиции да бъдат  хора, които са избрани, защото са с достатъчно висока почтеност и професионални качества, а не защото са приближени до една или друга партия. В последните години сериозни усилия полагаме и в областта на гражданското образование сред учениците", коментира  Биляна Гяурова, директор на Българския институт за правни инициативи.

Повече по темата и какво смятат видинчани за борбата с коруцията- в прикачения звуков файл.