Художничката Таня Василева: "Човек не трябва да спира да следва пътя си и да дава шанс и на другите да го направят"

След завършването на висшето си образование се връща в Монтана.  В родния си град Таня започва да организира  Лятна школа по рисуване, а мястото е в парка.  Дълго време работи по този начин  и така успява да създаде свое име като художник сред колегите си и сред обществеността в града. Известно време работи в отдел "Изкуство" към Регионална библиотека "Гео Милев" Монтана. И понеже за преподавател по рисуване часовете са малко,  работи на три места. "Винаги бях обкръжена от деца и винаги оптимист, че нещата ще се променят и така се случи."

Работи с деца в студио "Рени Арт", с тях използва  различни материали и  различни техники. Този стил се нарича "Микс медиа" и се предпочита от много творци. В нейното лично творчество се повлиява от българското и самобитното фолклорно наследство. Включва елементи от българските шевици в картините си. И така платната ѝ стават по-декоративни. В момента  преподава  изобразително изкуство и информационни технологии на ученици от 5-ти до 7-ми клас в ОУ "Иван Вазов" Монтана.

Семейна е, с две деца.

 
ДЕТСТВОТО

"Всяко лято бях на село, сред природата, повечето ми игри са били сред природата, навън и това ми е дало много като човек. Баща ми е от Камена рикса, Монтанско и съм израснала повече с животни. Майка ми е от Берковица, имам дядо там, който работеше в Горското... Аз съм била с него винаги на разходка в гората. Събирахме кестени, липа, с него опознавах света. И днес обичам да ходя в гората, когато съм сред природата си почивам истински. Разказвам на децата за различни видове, различни билки и така съм им полезна. Това е начин да опознаят света и чрез рисунката и чрез разказа на учителя."

МЕЧТАТА

"Моята мечта беше да съм учител по изобразително изкуство... Много трудно ми беше да започна с рисуването, защото моите родители нямаха възможност да заплащат такса по рисуване. Мои приятели, които посещаваха школа по изкуство излизаха много щастливи с рисунките си и аз ги чаках на пейката пред вратата, да видя какво са правили, за да мога да се прибера и да нарисувам и аз нещо такова. Нямаше кой да ме напътства в сферата на изкуството, но то се превърна в моя съдба, защото много го исках. Това беше пътят, който следвах в живота си. Давам си сметка, че малкото, което имаме, ни кара да даваме повече от себе си."

ДЕЦАТА

"Децата определено обичат да създават и да правят нещо, но с годините забелязвам, че все повече са ощетени от това да опитват да работят с различни материали, ощетени са да изразяват себе си с по-ярък цвят, да експериментират, да развият сензориката на ръцете, на мисленето, на сърцето, защото рисуването е това, човек да може да изрази емоционалния си свят чрез цветове и форми. Стигаме до извода, че ако учителят не е иновативен и не е смел, той няма как да бъде успешен и да има резултати. А за да стане това факт на първо място трябва да си обичаш работата. Децата ме учат на любов. Защото, когато правят нещо, дават от себе си. А пък аз мога да ги науча на взаимност, на подкрепа. При работата с деца човек се чувства по-устремен, по-обнадежден."

РЕНИ АРТ

"Един ден Рени ме покани да вляза вътре, не да седя на пейката, бях 6 клас. И ми каза: "Така или иначе седиш и чакаш тук два часа искаш ли да ти дам едно листче и да се опиташ да рисуваш неща?" И тя ми подреди предмети: едно гърненце, кубче, кълбо. И така аз без да знам, без да имам насоки направих рисунката, така като гледах останалите как работят. И тя  тогава ме насърчи и ми каза: "Много добре ти се е получило, браво!" Прибрах се въодушевена у дома и разказах на мама, тя милата,  се разплака и каза: "Ами ние нямаме възможност да ти плащаме уроците!" Такива бяха времената, трудни години, или майка ми работеше или баща ми. И така и не успях да се запиша. Записах се в 8 клас, взимах стипендия и с нея си плащах уроците по рисуване."

 
ЛЮБИМО

"Любимо е другият учител, който се появи в живота ми. Той е режисьор- фотограф. В галерията се срещах и с много хора художници, актьори. Имаше силна артистична среда. Това ми даде старт и увереност да продължавам да правя това, което правя. Започнах да организирам и изложби, и да съм част от това място. Много пътувахме, много изложби откривахме и това ме насърчи да съм още по-силна и да вярвам в способностите си."

ДРУЖЕСТВО "ТЕНЕЦ"

"Има приемственост на поколенията в това дружество и това много ме радва. Защото в една такава среда, когато сме останали шепа хора, е важно да си помагаме и да сме си взаимно полезни. Тук е много трудно за изкуството в Монтана, но не спират да творят. Това дружество е кауза и за мен. Издирвам и самобитни таланти, само и само да продължи това дружество да съществува, да има нещо различно в него, да се събират различни хора, да обменят практика и опит. Вече включвам и деца от студио "Рени арт."

Повече може да чуете в звуковия файл.