Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Русин Коцев: За успехите на ромите не се говори или, когато ги има, те се подценяват

2
Снимка: Личен архив

На 8 април, когато е международният ден на ромите  говорим за предразсъдъците, за опитите да ги преодолеем, за богатството на етноса, за успехите и за различията, които ни правят по-богати. На тази дата се чества освобождаването на ромите от концентрационния лагер Аушвиц в края на Втората световна война. Обявена е за Международен ден през 1992 година.

На същата дата преди 50 години в Лондон е проведен за  първи път световен ромски конгрес.  Целта тогава е да се  обединят усилията на международното ромско движение и да се привлече вниманието върху проблемите на този етнос- образование, бедност, сегрегация. 50 години по-късно в България не сме се преборили с  предразсъдъците към хората от тази малцинствена група. Това е  мнението на Русин Коцев, доктор по съвременен български език, преподавател в Германия. Примерите, които посочва в подкрепа са от събития у нас през последните месеци и година:


"За съжаление нещата, които виждаме от началото на 2021 година, от началото на пандемията дори, говорят за това, че в България предразсъдъците и расизма са дълбоко вкоренени в общество. Видяхме го по време на пандемията с мерките спрямо ромските квартали, които бяха едни от най-суровите и не бяха добре мотивирани. Всъщност бяха продиктувани от чисто расистки подбуди. Знаем, че след едно изказване на българския евродепутат Джамбазки бяха затворени няколко квартала. Беше пуснат един дрон, който да наблюдава движението на роми в определения квартал. Пръскаше с дезинфектант, което е доста нередно на фона на това, че никъде другаде не е направено. Видяхме го и по време на изборите. Доста сайтове, включително и такива, които могат да се определят като качествени, избраха също да се плъзнат по повърхността и да отразяват проблеми, които са много близки до партийната идеология на някои крайно националистически партии и показаха това, че ромите гласуват, което е много странно,  защото, ако не гласуват, ромите са виновни, ако гласуват, пак са виновни. Въпросът е тук защо се говори за контролиран вот само при ромите, при условие, че има изключително много на брой държавни чиновници, има хора в общините и областните управи, които също гласуват по команда и това също е контролиран вот. За съжаление медиите не обърнаха достатъчно внимание на този факт. Затова аз казвам, че медиите играят много важна роля в тази система на расизма и те в ролята си на полупериферия се движат и към ядрото, където са партийните идеологии, и в периферията, където са тези крайни прояви като например затварянето на квартали или да речем пребиването на някой ром, просто защото е ром. За съжаление в България системата на расизма все още не е и припозната. Това е също другият голям проблем. За този проблем никой не говори. Нито една от партиите предизборно не засегна този проблем, тъй като смята, че вероятно ще загуби подкрепа. Това води до засилване на предразсъдъците."


В Кобленц, Германия, където преподава български език, Русин помага и за превода на документацията и общуването с родителите:


"Тук отношенията са напълно нормални. Не казвам, че липсват предразсъдъци, но по отношение на администрациите, на държавните администрации и на общинските администрации, наистина има едно приемане, едно разпознаване. Има го и това, което аз си мечтая за България- на ромите да се гледа като ресурс."


Русин поддържа свой подкаст. Представя успелите хора, или такива, които са пример, за да ги следваме. Нарича го "Гласът на безгласните". Обяснява, че ромите като цяло страдат от липса на представителство в обществения и културния живот. Казва, че в медиите няма да видим ромски журналист, въпреки че такива има, а сред актьорите изброява едно име- Наталия Цекова, която се появява на екран в различни продукции.  Отсъствието на ромите от обществения живот рефлектира и върху предразсъдъците, обяснява Русин:


"Това рефлектира и върху предразсъдъците, тъй като, когато нещо липсва, то означава за мнозинството, че не си струва да бъде показано, а след като не си струва да бъде показано, явно има някакъв недостатък в определената социална група. Всичко това е един омагьосан кръг и наистина е много сериозно."


Създава се образ за ромите, който е негативен, смята Русин. Често се водят дискусии за проблемите на ромите и дори се изготвят документи  без участието на самите тях. Като пример посочва новата стратегия за интеграция на ромите. От цялата комисия, която отговаря за съставянето ѝ само петима са от този етнос.


За успехите на ромите не се говори, а когато ги има, те се омаловажават, казва Русин:


"Има ваши колеги, които не са срещали достатъчно добри примери и когато се срещнат с такива, във въведенията към видеата или към репортажите често се използват изрази като "От гетото до Кеймбридж". На пръв поглед звучи нормално, но не съвсем, защото те всъщност омаловажават успеха, а единственото различно в случая с успелите роми е, че те са се борили много повече, тъй като срещу тях още от самото им стъпване в училище има стена от предразсъдъци. Те трябва да се преборят на всяка стъпка от развитието си първо с тези предразсъдъци, да се докажат и след това да вървят нагоре."


За проблемите според Русин трябва да се говори, а дискусията да започне от ромите, които могат да ги посочат. Допълва, че на този етап разрешаването им в България, както и в повечето европейски страни минава през осъзнаването на мнозинството.


Чуйте звуковия файл.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още
Село Разград

Село Разград възстановява читалищните традиции

Екипът на Радио Видин гостува в село Разград, община Вълчедръм. С познатия ни град Разград са общи не само имената, но и историята на двете населени места. По време на османското робство мигриращо българско население от град Разград се установява да живее в махала Разград, непосредствено до съществуващото тогава село Крумово- основано около 1764..

публикувано на 31.10.25 в 12:00

Успяваме ли да заделим бели пари за черни дни?

75% от българите нямат спестявания, а 25% от пълнолетните българи, или малко над 1,4 млн. души, спестяват, показва проучване на Изследователски център "Тренд", направено по поръчка на ЕКИП (Експертния клуб за икономика и политика ). Въпреки това, през последната една година се наблюдава чувствително увеличение на броя на спестовните българи - 170..

публикувано на 30.10.25 в 12:16

Ще ни осигури ли финансова стабилност бюджет 2026?

До края на тази седмица бюджетът на страната ни за следващата година трябва да бъде внесен за разглеждане в Народното събрание. Това стана ясно от думите на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов , който заяви, че в бюджета за догодина не е предвидено увеличение на налози.  Няма да има увеличение на данъци през 2026 година. Планира се увеличение на..

публикувано на 29.10.25 в 10:45

Ще има ли кой да работи в Северозапада?

България продължава да се изправя пред сериозни демографски и трудови предизвикателства - населението на страната е намаляло с близо 2,5 млн. души за последните 40 години , показват данните на НСИ. Негативните процеси са най-видими и тревожни в изоставащите региони, като Северозападния. Проблемът бе дискутиран по време на форума "Европа е с мен" -..

публикувано на 28.10.25 в 09:34

Йорданка Ценова: Ролята на учителя е да покаже на децата, че техният интелект е по-важен от изкуствения

С навлизането на изкуствения интелект на пазара на труда някои професии ще бъдат застрашени. Една от тях е графичен дизайнер. Защото изкуственият интелект вече генерира картини и видеа, които са с много добро качество, смята Йорданка Ценова - заместник-директор по учебната дейност в ПГ "Проф. д-р Асен Златаров"- Видин: "Друга професия,..

публикувано на 27.10.25 в 15:11

Камелия Лозанова: Изкуственият интелект е неизбежен и ще ни бъде полезен

Доста страхове се насаждат във връзка с изкуствения интелект, смята Камелия Лозанова- председател на Управителния съвет на Агенция за регионално развитие и бизнес център /АРРБЦ/- Видин.  "Засега Chat GPT е познат, но това съвсем не е онова, което е истинският изкуствен интелект и за който вече се правят форуми и се коментира неговото бъдещо..

публикувано на 27.10.25 в 14:56

Александра Рачева: Въздействието на изкуствения интелект не е замяна, а по-скоро трансформиране на работни места

Изкуственият интелект се очаква да донесе както значителни рискове, така и огромни възможности за пазара на труда. Влиянието му ще е дълбоко и ще засегне почти всички сектори, като се променят нуждите от умения и работни места.   Основните притеснения са свързани със замяната на човешкия труд и увеличеното неравенство, посочи в "Посоките на..

публикувано на 27.10.25 в 14:06