Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Михаил Кръстев: Кризата дава възможности, стига да има познания как да се използват те

Експерти с рецепта за ускорен растеж

Камелия Лозанова: Общините са безсилни без децентрализация

Снимка: СИПП


Дългосрочна визия за икономическото развитие на страната представиха експертите от Съвета по икономически и публични политики. Стратегията за дългосрочен ускорен растеж и конкурентоспособност на България акцентира върху ниски данъци и осигуровки, подобряване на бизнес средата, по-ефективни публични разходи и финансова децентрализация в помощ на общинските бюджети.

Програмният документ цели провокирането на икономически дебат, обясни икономистът Михаил Кръстев.

"Стратегията цели да вкара дебата за развитието на българската икономика наред с този за политическата и здравната ситуации в страната. Икономиката е не по-малко важна, но беше занемарена през последната година на извънредна ситуация. Ние държим да зададем разговор за това как може най-добре икономиката ни да се възстанови от икономическата криза, която вече се разгръща на фона на пандемията. Разбира се, искаме да се положи устойчиво начало на икономически растеж. Време е политиците, наред с всички други проблеми, с които се сблъскват, да обърнат внимание на това какво говорят експертите. Целта е да се похвалим възможно най-бързо с излизане от икономическата криза. Българската икономика, както и много от другите европейски икономики, разчитат на държавна помощ изцяло, за да не се отбележи още по-значителен спад, какъвто беше отчетен в края на миналата година. Това обаче не е устойчива практика в дългосрочен план. Осигуряването на ликвидност, на средства, включително и с емитирането на външен дълг, тази субсидирана заетост, която се прилага от много държави, за да не се стигне до по-високо ниво на безработицата, няма как да продължи вечно. Част от мерките за подпомагане на домакинствата и бизнеса трябва да приключат в края на месец април и май. Вече няма възможност за подаване от физически лица и бизнеси на заявления за отсрочаване на кредитни задължения, т.е т.нар кредитиен мораториум, който изтече през март. Тепърва ще разберем какво е състоянието на българската икономика. Редно е да действаме изпреварващо, преди да усетим пълния ефект - да се предприемат мерки, които да облекчат този удар и дори да ни изведат в добра позиция, включително макроикономическа. Кризата дава възможности, стига да има познания как да се използват те".

Световната пандемия причини криза с невиждани в последните десетилетия внезапност, дълбочина и въздействие върху всеки аспект на социално-икономическия живот. 

За подобряване на бизнес средата от мозъчния тръст на СИПП предлагат финансова децентрализация на българските общини и преминаване към диференцирана минимална заплата по професии и региони.

"Дясната икономическа философия - по-ниска административна тежест, по-ниски данъци, възможност за подпомагане на предприемачеството. Това е гръбнакът на всяка една икономика. Всички други пари, които просто се налеят в подпомагане на социални групи, ако не бъдат насочени към работещи бизнеси, които да осигурят добавена стойност в своята дейност, трудно ще дадат резултат. Един от основните аспекти на документа е финансовата децентрализация, която ще доведе до политическа такава на различните региони в страната. Нито една българска община, независимо колко богата е тя, не може да се издържа, да покрива своите разходи от приходите, които събира под формата на местни налози и данъци. Местните данъци осигуряват малка част от бюджета. Дупката във всички общини в България е над 5 милиарда. Нашето предложение е част от подоходния данък на хората да бъде насочван директно към бюджетите на общини. Така всяка една община ще има стимул да осигурява по-добра, по-благоприятна среда за развитие на бизнес, за работа, за да може да генеририра по-големи приходи от подоходните данъци. В същото време фискът няма да бъде натоварен прекалено много, тъй като в бюджета за 2021 са заложени над 4 милиарда лева от подоходни данъци на физически лица. Отделянето на 20 % от тях биха повишили директното финансиране на общините под формата на данъци с над 30 %. Колкото повече работи една община, толкова повече тя ще получава средства директно, без да зависи от волята на централната власт и управление. По този начин се постига финансовата децентрализация. Нашето предложение включва и диференцирана ставка на минималната работна заплата в различни области и общини, така че да може тя да отговаря на нуждите на бизнеса и работещите. В момента ставката за тази заплата е единна за цялата страна, не отразява разликата в доходите в различните области. Например, Видин, където доходите са по-ниски, или в конкретни общини - тази ставка може да бъде намалена, за да не се налага административно ограничение за извършване на труд. Ако работодателят и работникът са съгласни да комуникират и да извършват дейност помежду си за конкретна сума, то държавната не би трябвало, в случая общината, да има думата и да забранява такава дейност. Общините се нуждаят от гъвкавост в момента, не да бъдат затруднявани".
Михаил Кръстев
През следващите години едно от най-големите предизвикателства пред страната ни ще бъде преодоляването на негативните икономическа последици от COVID-19. В програмата на неправителствената организация се посочва, че държавата трябва да създаде добра и конкурентна среда за предприемачеството и производството.

Подобна среда би спомогнала за развитието на Северозапада, продължихме разговора с Михаил Кръстев.

"Трудно е да се направи такова твърдение дали един регион е по-засегнат от друг. По-скоро всички региони са засегнати значително от пандемията. Докато държавата продължава да осигурява средства по различните програми за подпомагане на бизнеса и за домакинствата - няма да можем да установим колко реално са засегнати районите. Именно райони като Видин, като съседните, получават добра възможност за развитие в условията на тази криза, ако бъде стимулирано предприемачеството. Макар че България е известна с ниските си данъци, това не означава, че не може да се работи още в тази насока. Имаме различни предложения, които да осигурят по-голяма данъчна свобода и да подпомогнат малкия и средния бизнес, които да осигурят развитието на българската икономика. Трябва да се намали административната тежест, трябва публичният сектор да действа по-ефективно, трябва да бъде спряно непрестанното раздуване на администрацията. За съжаление, икономиката е като едно дете, а държавата е мащехата. Надяваме се този документ, който представихме, да постави началото на разговор и да се съсредоточим към конкретните проблеми".

Целенасочените инвестиции в битката срещу неравномерното икономическо развитие включват и нов закон за личния фалит, посочват експертите още.

"Законът за личния фалит е едно от основните ни предложения. Смятаме да публикуваме подробен доклад, който да даде юридическа и икономическа рамка за започване на дебат за изготвяне на такъв закон. България е една от страните без такова законодателство. Опитваме да скалъпваме на парче текстове, които да осигурят защита на потребителите, изтриване на фигурата на вечния длъжник. Това не е сериозно, защото трябва да бъде приет цялостен и оформен правилно документ за личния фалит. Важното е да постигнем равновесие както между потребителите, така и между различните участници във финансовата система. Последното нещо, от което имаме нужда, включително и като потребители, е да поставим под риск финансовата система с неразумни текстове, спъващи дейността на компании, осигуряващи основни нужди. Трябват чисти текстове, без да се измисля топлата вода. Трябва да се почерпи от правната рамка на европейските страни, да се изготви икономически анализ, който да покаже колко ценно за българската икономика ще бъде съществуването на такъв нормативен акт. Много партии застъпиха идеята за този закон през кампанията, но не видяхме нищо конкретно. Политиката не е говорене и намерение".

В предложенията си за реформи в сферата на публичните финанси икономистите предлагат намаляване на данъка върху общия доход на едноличните търговци от 15% на 10%, премахване на данък "уикенд" и вдигане на прага за задължителна регистрация по ДДС. Идеите на неправителствената организация са стимул за изсветляването на приходите и повишаване на събираемостта.

При представянето на Стратегията икономистът Кузман Илиев посочи, че мерките насетне трябва да са в посока на предлагането.

"Политически риск се очертава пред българската икономика. Ако няма диалог, прозрачност, визия за посоката, има опасност рисковата премия за българския дълг, кредитният рейтинг, възприятието на чуждестранните инвеститори, да се влошат много. Конкретният документ е повод да се седне на разговор, дава идеи и насоки. Основен жалон е декапитализирането на България - няма ли капитал, машини, инвестиции, ние ще обедняваме в реално изражение. Със заплатите си ще можем да купуваме твърде малко. Днес инвестициите са под 20 %. Мерките, които ние предлагаме, е да върнем инвестициите, да растем. Генералното решение на кризата, което се забелязва в световен мащаб, е да се предложат мерки по засилване на търсенето. Идва икономическата криза, заводите спират да работят, няма търсене, безработицата е голяма. Държавите започват да наливат пари, да теглят дългове и да смъкват лихвите. Тази криза е по-различна - не е от проблем в сферата на търсенето, а от проблем в сферата на предлагането, на производството. Бяха затворени бизнеси. Ето защо и мерките като заливане на икономиката с пари и със субсидирана заетост дългосрочно са неустойчиви. Всички мерки насетне трябва да са в посока на предлагането, на облекчаването на предприемачите, на създаването на възможност за инвестиции, не в наказанието им".

Сред конкретните предложения за промени в публичната сфера са посочени реална дигитализация и електронно управление, функционален анализ на администрацията, който да покаже кои публични услуги и дейности могат да отпаднат или автоматизират и поетапен процес по свиване на броя на заетите в държавната администрация, а за тези, които останат - достойно заплащане след преизчисляване на новите възможности за увеличение.

Представената визия предлага отпадане на данък дивидент с цел подпомагане на бизнеса и предприемачите, както и на данъка върху лихвите по депозитите. 

"Отпадането на данък дивидент, който наказва печалбата - един път компаниите плащат корпоративен данък, след това разпределят печалбата, още веднъж данък дивидент. Така се наказват онези, които трябва да съживят икономиката, да започнат да произвеждат и създават капитал, наказваш инвестициите. Когато имаш големи и щедри мерки по предлагането - намаляваш данъци, има опасност, ако държавата не се оптимизира и продължи да харчи все повече, получава се дупка. Ние предлагаме този данъчен стимул и изчистване на неефективността на държавата. Не може в условия на криза разходите на държавата да са рекордни, да нарастват заплатите в държавния сектор с 30 %, с 10 % масово. Бизнесът страда, бизнеси са затворени".

Oчаквания резултат от мерките, предложени от СИПП, е по-стегнат публичен сектор, политическата и финансова децентрализация, гъвкавост на пазара на труда, подобряването на условията и инфраструктурата за правене на бизнес.

Докато няма децентрализация, която да насочи повече ресурс на местно ниво, общините ще са безсилни, коментира Камелия Лозанова, председател на УС на Агенцията за регионално развитие с бизнес център - Видин. 

"Местната власт няма какво да направи - тя провежда националните политики, но не може да направи повече за бизнеса. В България няма регионално разпределение на средствата. Ако не се появят смели инициативи от смели частници, остава единствено онова, на което разчитаме - държавната политика. Пътищата са без изход".

Как се отрази световната пандемия на видинския бизнес, попитахме още Лозанова.

"Въпреки геостратегическото положение на Видин, той никога не се е развивал много добре в социално-икономическата сфера, а сега налице е спад в бизнеса, свързан с хотелиерство и ресторантьорство. Местните бизнеси освободиха персонала и затвориха врати. Във Видин се развиваха малки услуги в полза на бизнеса и населението, но се наблюдават в момента от нас като Агенция най-вече с просто око - малките бизнесчета, които бяха под наем на приземен етаж, вече дори ги няма. IT услугите движат света - чрез тях се излиза от кризата. Във Видин този сектор преди беше слаб, а сега е в затруднение. За нас градът и областта са ориентирани към услуги, насочени към туризма и развлекателния сектор. Ако това можеше да съживи региона, сега вече е невъзможно. В сферата на услугите градът се развиваше преди. Промишленост не се развива. Регионът на Северозапада е на дъното и не го очаква нещо добро. Иновациите са привилегия на младите, а в този край тях вече ги няма. Не очакваме големи инвестиции. COVID-19 не попречи, ако трябва да сме честни, но няма перспектива за развитие".

В първия си доклад, който представи новосформирания Съвет по икономически и публични политики, са дадени фундаментални рамки и конкретни мерки за подобряване на ефективността на публичната сфера, ниска данъчно-осигурителна тежест и гъвкавост на пазара на труда, подобряване условията и инфраструктурата за правене на бизнес у нас и децентрализация - политическа и финансова.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

В лятното кино на Тошевци предпочитат старите български филми

На 24 май, в Деня на Светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, се отправяме към село Тошевци, община Грамада. Просветителски и образователен дух цари в село Тошевци. Хората, които живеят тук са в пенсионна възраст, но възрастта не е преграда за тяхното желание да се образоват, да..

публикувано на 24.05.24 в 11:15
Георги Вулджев

Георги Вулджев: Сериозната пенсионна реформа е политически непопулярна

Пенсиите, отпуснати до 31 декември 2023 година, ще бъдат увеличени от първи юли с 11 процента, съобщи премиерът Главчев.  Сюжетът с увеличението, превърнал се в предизборна заигравка, който предлагаше повишението да е с 10%, по този начин остава в историята.  Ниските пенсии продължават обаче да са сред най-сериозните проблеми на пенсионната ни..

публикувано на 23.05.24 в 10:10

Ще въведе ли страната ни адекватни европейски заплати?

Всеки десети работещ е беден, показва анализът на последните данни на Националния статистически институт, направен от Института за пазарна икономика (ИПИ). Бедността у нас леко намалява през 2023 г., а неравенството в доходите се свива. И двете констатации са следствие от повишаването на пенсиите, от една страна, и на заетостта, от друга...

публикувано на 22.05.24 в 10:45

Как се постига качествена жизнена среда- опитът на Германия, Унгария и Словения

Утвърдени експерти от България, Германия, Унгария и Словения представиха предизвикателствата пред архитекти и инженери в строителството по пътя към хармонична среда на живот. Международната конференция, която се проведе в София, бе организирана от сдружение "Алианс за висока строителна култура" (АВСК).  Какво разбираме под хармонична жизнена..

публикувано на 20.05.24 в 16:48

Във Воднянци искат програми за безработни

Екипът на радио Видин гостува в село Воднянци, община Димово. Времето е дъждовно и следобедно и по това време по улиците не се срещат хора.  Селото е на около 60 км от Видин в посока Монтана и на 180 км от София. До него лесно може да се стигне с автомобил или с влак по линията София-Видин.  В землището на селото е изграден язовир Дреновец...

публикувано на 17.05.24 в 12:30
Михаил Кръстев

Михаил Кръстев: Политиците загубиха спечелен мач с Еврозоната

България няма да успее да изпълни критериите за влизане в Eврозоната до юни.  На конференция, посветена на следващите стъпки към еврото, бяха обсъдени политическите и социалните последици, както и икономическите и финансовите перспективи преди и след присъединяването, бяха анализирани и успешни примери на европейски държави, вече въвели единната..

публикувано на 16.05.24 в 10:00

Имат ли интерес ресторантьорите към чужди служители?

Заради липсата на кадри летният сезон е пред провал за ресторантьорския бранш, заявиха преди дни от сектора. Причината е приета промяна в Закона за чужденците, която по никакъв начин не помага на бизнеса за това лято. Преди началото на туристическия сезон има предприемачи, които обявиха, че ще фалират, защото нямат работници. Хотелите отварят, а..

публикувано на 15.05.24 в 11:21