Един неразделен клас на прага на раздялата

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Репортаж на Гергана Панова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

За пореден път през май абитуриентите броят от 1 до 12, за пореден път училищата изпращат своите пораснали деца, за пореден път ние ще видим себе си в тези щастливи и пъстри млади хора, готови да полетят и да се втурнат в живота. Едва ли има някой, който да остане безразличен при спомена за раздялата с училище - един от най-свидните моменти в живота ни. 

Симона, Оги, Данчо, Надя, Анита, Зорница, Антония, Весела, Никол са абитуриенти от 12б клас на езиковата гимназия "Йордан Радичков" във Видин. Те са умни, красиви, уверени в успехите си. Не са от онези класове, които пет години не могат да се понасят, а после плачат на раздяла. Те са един истински неразделен клас. Класната им Милена Ружева ги определя като жив и интересен клас, красива смесица от  талант, креативност, забавление, музикалност:

"Прекарах едни чудесни 4 години четири години с тях и много ми е мъчно, че си тръгват и че трябва да ги пусна."

За 12 б  нещата не тръгнали съвсем гладко, защото в осми клас били разделени на потоци по английски език, открили се в девети клас. За тези четири години те говорят с усмивка и си спомнят за притеснението в първия учебен ден, за бягствата, за изненадата, която направили на класната си за рождения ѝ ден и още много моменти. Съзнават, че това, което са преживели заедно, е ценно и всеки от тях ще отнесе напред в живота си по нещо, което е получил в училище:

"Най-вече едни от най-добрите ми приятелства и едни от най-хубавите ми моменти, освен знанията, разбира се... Много възможности да пътуваме. Показаха ни учителите не само как да учим, но как и да бъдем хора и как да ценим това, което имаме, и това, което ни предстои... Лично аз съм намерила много добри приятели в лицето на някои от учителите, които са ми помагали в много трудни моменти, и наистина съм много благодарна за това, защото винаги е хубаво да видиш различна гледна точка, на човек, който е по-възрастен от теб... Аз смятам, че е възможност да се учим от грешките си, да станем по-дисциплинирани... Много приятелства и изживявания ми е дало училището, както и опит в сфери, в които аз искам да се развивам... Реално ми даде клас с 21 хубави момичета, даде ми много спорт, доста ми помогна да съм в добра форма - физически, даде ми едно готино море, Милена Ружева ми даде... Много различни сфери, в които да се развиваш или поне да пробваш да се развиваш. Различните клубове, в които съм била и дейности, с които съм се захващала са ми дали много запознанства, много знания и въобще не съжалявам, че съм се записала в това училище... Научих се да ценя мнението на другите, да уважавам повече другите... Научих се на търпение, което вярвам, че ще ми помогне за в бъдеще..."

Как и къде се виждат след 10 години и какво си пожелават момичетата и момчетата от 12б чуйте в звуковия файл.