Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Колко да работим без това да е опасно за здравето ни?

Снимка: Радио Видин

Продължителният труд увеличава рисковете за живота на хората, сочи изследване на Световната здравна организация. Дългите часове работа убиват хиляди хора всяка година, а тази тенденция се засилва и от пандемията от COVID-19. Това става ясно от първото глобално проучване, направено от Световната здравна организация, съвместно с Международната организация по труда. В него се посочва, че през 2016-а година 745 хиляди души са починали от инсулт и сърдечни заболявания, които се свързват с продължителни часове работа. 72 процента от жертвите са мъже на средна или по-голяма възраст. Най-засегнати са хората, живеещи в Югоизточна Азия и региона, който включва Китай, Япония и Австралия. Според проучването 55 часа работа седмично увеличава с 35 процента риска от инсулт и със 17 на сто риска от фатален изход следствие на исхемична болест. Как дистанционната работа повлия върху продължителността на работния процес и колко можем да работим без това да е опасно за здравето ни? Работата по 55 часа или повече на седмица е сериозна заплаха за здравето, съобщи Мария Нейра, директор на отдел околна среда, климатични промени и здравеопазване към СЗО. Време е всички заедно- правителства, работодатели и служители- да отворят очи за факта, че дългите работни часове могат да доведат до ранна смърт. Според данните броят на смъртните случаи, причинени от сърдечни болести, свързани с превишено работно време, се е увеличил с 42%, докато числата за инфаркт са скочили с 19%. Как работата може да увреди здравето ни- това попитахме д-р Емил Мушанов, общопрактикуващ лекар от Видин:

"За съжаление в съвременното общество, хората на XXI-ви век, работата за много от нас се превърна като че ли в основен приоритет за сметка на семейството и свободното време. Изключително много се работи, така е устроен западният свят- Европа, САЩ, включително и част от източния свят, визирайки Япония и Южна Корея. Работната седмица е доста дълга, доста дълъг е и работния ден и това може да окаже негативно влияние върху здравето на хората, особено що касае професии, където самите работещи са изложени на огромен стрес, каквато е и нашата професия, на лекарите. Това води до увеличаването на сърдечно- съдовия риск, води до нездравословно хранене в повечето случаи, тъй като когато деня е по- динамичен и работният ден е прекалено дълъг ние не можем да си разпределим времето правилно."- обясни д-р Емил Мушанов.

Може ли продължителния работен процес да повлияе негативно върху човешкото здраве и съответно върху качеството на труда като цяло? Потърсихме за коментар Адриан Николов, икономист от Института за пазарна икономика:

"Не трябва да се опитваме това нещо да го регулираме централно с някакво законодателство, а по- скоро трябва да го оставим да е някаква форма на персонално договаряне между работодателя и работника ... Пазарът и опитът ни показват, че колкото по- силно е индивидуалното договаряне- толкова е по- добре. Когато хората са на по 20- 30години, могат да работят спокойно по 50- 60 часа на ден, без това да им навреди сериозно на здравето. Колкото по- напред се движим, обаче напред в трудовия си живот, това става толкова по- трудно, дори и по чисто медицински причини, ако щете ... Работата от вкъщи е нож с две остриета, тъй като от една страна работникът получава много повече свобода по отношение на начина, по който е структуриран работния процес. В това число влизат и подготовката за работа и пътя до там, като това спестява доста от времето на работника. От друга страна, обаче работодателите в името на това да упражняват непрекъснат контрол, им се налага често да престъпват границата на личното пространство на работника."- поясни Адриан Николов от Института за пазарна икономика.

Преди време в публичното пространство у нас бе лансирана идеята за въвеждане на 4- дневна работна седмица, което разбира се прие с крайно противоречиви настроения сред работодатели и синдикати. Потърсихме за коментар Ваня Григорова, икономически съветник на КТ "Подкрепа":

"Имаше няколко случаи в България, при които самите собственици на фирми приложиха подобни практики. Техните коментари бяха, че този ограничен режим на работа се е отразил изключително благоприятно върху производителността на труда. Трябва да отбележим, че трудът там беше в офиси и те имаха възможност да разпределят работа по- гъвкаво и да се заменят. Това не означава, че не е възможно да се случи и в останалите сектори, но е въпрос на желание и разбира се на по- добра организация, която за съжаление нито отговаря на желанието, нито на възможностите на масовия български мениджър."- обясни Ваня Григорова, икономически съветник на КТ "Подкрепа":

Добре ли е човек да бъде отдаден изцяло на работата- това попитахме видинчани в анкета по темата:

"Някои работим, а някои въобще нищо не пипат. Работил съм в Коми едно време, там бяхме само българи- яка работа, рязане на дървета 40 кубика на ден, за да хванеш надница ... Никой не може да ти гарантира абсолютно нищо, ако ти сам не пожелаеш. Парите определят дотолкова, доколкото можеш да съществуваш. Един път работиш за пари, а друг път даваш пари за здраве."

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл към материала.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Горно Церовене - китно село с богата история

Този петък рубриката "Добро утро, кмете!" ни отвежда в село Горно Церовене , община Монтана. То се намира на 11 км западно от Монтана по пътя за Белоградчик.  Ангел Ангелов е кмет на населеното място от една година. Интересен факт е, че и неговият дядо, на когото е кръстен, също е бил кмет на село Горно Церовене.  Ангел Ангелов казва,..

публикувано на 02.05.25 в 09:09

Александър Михайлов: Когато се изгуби една подкрепа, веднага се появява друга

Политическата сцена в България продължава да бъде белязана от напрежение между институциите и вътрешни противоречия в управляващото мнозинство 100 дни след встъпването в длъжност на управляващата Тройна коалиция.  Мандатът започна с думите, че не очаква толеранс, както и с обещания за законови промени.  Премиерът отчете свършеното до този..

публикувано на 01.05.25 в 10:00

Расте броят на българите с доходи под линията на бедност

Всеки пети българин живее под линията на бедност, сочи изследване на Националния статистически институт (НСИ). Делът на бедните у нас се е покачил и е 21,7% за 2024 г. спрямо 20,6% през 2023 г. 18,7% от хората у нас споделят, че нямат достатъчно финансова възможност да слагат месо или риба през два дни на трапезата си. Същият дял се затруднява..

публикувано на 30.04.25 в 10:45

Какви са приоритетите на Видин, Враца и Монтана тази година?

С рекордни проектобюджети се похвалиха местните власти на трите областни града в Северозапада . За какво приоритетно ще харчат през тази година общинските ръководства във Видин, Враца и Монтана?  Проектобюджетът на община Община Видин бе подложен на обществено обсъждане. Мотото на финансовата рамка тази година е "Инвестираме в бъдещето -..

публикувано на 29.04.25 в 11:25

Изкуственият интелект и предизвикателствата пред нас

Изкуственият интелект навлиза в живата ни, но какви са предизвикателствата, до които води- това тепърва предстои да разберем.  Българите го посрещат с повече тревога, отколкото с надежда, сочи проучване на социологическа агенция "Мяра" .  18,7% приемат изкуствения интелект с повече ентусиазъм, около 42% обаче виждат повече поводи за притеснение,..

публикувано на 28.04.25 в 12:23
Михаил Кръстев

Михаил Кръстев: Еврото не е панацея за проблемите с финансите

Държавните финанси на България са завършили 2024 г. с дефицит от точно 3% от БВП, вмествайки се в правилото за устойчиви публични финанси на Европейския съюз.  Това показват предварителни данни на НСИ и Евростат за бюджетния баланс, измерен по европейската методология.  Така страната се доближава крачка по-близо до еврозоната, като шансовете..

публикувано на 24.04.25 в 10:00

Защитени ли са правата на жените у нас?

Програмата бе представена преди дни, а бюджетът и е над 4,3 млн. лв. Тя дава шанс на организациите да получат между 39 116 лв. (20 000 евро) и 117 349 лв. (60 000 евро) за период до 34 месеца. Тя е част от проект, чрез който Български фонд за жените ще инвестира над 8,3 млн. лв. под формата на директно финансиране в рамките на три програми и..

публикувано на 23.04.25 в 10:45