Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Платформи в борбата с фалшивите новини и дезинформацията

Снимка: pixabay.com


Какво е факт и как да различаваме проверената и надеждна информация от фалшивите новини? Как да познаем манипулативните твърдения, заливащи интернет и медийното пространство? 

Фалшивите новини обслужват политически интереси, на мнение са видинчани, които посочиха, че на явлението може да се противодейства чрез задълбочена проверка.

"Изходът е новината да я пречупиш през различни източници, аз така правя... Фалшиви новини има, защото има противопоставяне на различни партии... Тези новини целят да заблуждават хората, затова трябва повече да се разсъждава, да се мисли".

Независима платформа за проверка на фактите стартира и в България. Инициативата, озаглавена Factcheck.bg, принадлежи на Асоциацията на европейските журналисти-България, а целта и е помощ към журналистите в усилията им да предоставят проверена и надежна информация. 

Платформата се ангажира с проверка на фактите, които са в основата на новини в медиите, изказвания и публикации в социалните мрежи, обясни Кристина Христова, която ръководи проекта.

"За момента самата платформа все още не е стартирала като сайт, но журналистите, които работят в рамките на проекта, направиха няколко разследвания по важни тема и ги публикувахме през сайта на АЕЖ - нашият проектоносител. Работим по теми, които са свързани с дезинформационни кампании. Изкарваме фактите, които са изкривявани, проверени от официални източници и насочени към журналистите - досиетата, които подготвяме, са в подкрепа и на журналисти, и на граждани. Идеята е отдавна, АЕЖ не създава медийно съдържание, но подпомага журналистите. Фактически темата е много сложна, важно е да се работи по професионален начин, с изчистена методология, затова започнахме подготовка на реализирането на идеята като подготвим наръчник и методология за проверка на фактите, да се подготвят добре хората, които работят с нея. Близо две години готвим наръчника, подготвяме журналисти, организирахме конкурс, за да изберем екип на проекта. Сега започваме да работим. Винаги, когато има криза, засягаща в глобален мащаб човечеството, когато все още няма готовност за справяне, такива ситуации създават възможност за конспирации и дезинформация. Най-добрият начин човек да се бори с фалшивите новини е като сам повиши медийната си грамотност, умението да разпознава достоверните и недостоверните източници, да бъде критично настроен, т.е да има познанията затова какви са елементите на дезинформацията".
Кристина Христова в студиото на програма „Христо Ботев“
Екипът на платформата избира твърденията, които проверява, според тяхната значимост и обхват. Проверката включва както доказателства, които изглежда, че подкрепят твърдението, така и такива, които го опровергават. Оценяват се доказателствата по едни и същи високи стандарти, които се прилагат към еквивалентни твърдения, независимо от това кой е източникът на тези твърдения.

Кристина Христова определя проблема с фалшивите новини като световна тенденция. Тя е и председател на Коалицията за медийна грамотност, която редовно организира тематични обучения. Такива предстоят във Враца и Монтана.

"Занимаваме се с този тип обучения, като имаме две основни насоки - едната е към училищата, където подготвяме учителите как да работят с учениците, важно е да бъдат добре подготвени за развиване медийната грамотност на учителите. Имаме такова обучение, предстои през юни и юли за учителите. Втората част е насочена към възрастните, тяхното обучение чрез местните читалища и библиотеки. Такива обучения предстоят през юни във Враца и Монтана чрез местните библиотеки. Работим с всички възрастови групи, няма време да се работи само с младите, защото първоначалната ни идея беше да е само с учениците. Осъзнахме, че нивото на медийна грамотност е изключително ниско, наложително беше да работим с всички групи. Дезинформацията е световна тенденция. Разбира се, има държави като Финландия, Дания, Естония, където е силно развито образованието, там фалшивите новини нямат власт. Все още няма уговорка с читалище или библиотека във Видин, но Северозападна България е приоритет за нас. Тя винаги е забравена. Освен това е беден икономически регион, нужна е медийна грамотност, за да има участие в обществените теми".

България е на едно от последните места в класацията на Индекса за медийна грамотност за 2021 година. Страната ни заема 30 място от 35 европейски държави. Изготвен от Инициативата за европейски политики на Институт "Отворено общество", индексът оценява потенциалната устойчивост към разпространението на фалшиви новини, като се използват индикатори за медийна свобода, образование и доверие между хората.

Според анализаторите негативното позициониране на България е резултат от ниските нива на четивна грамотност показани в изследванията на PISA, лошите оценки за свободата на медиите в международните класации на Freedom House и на "Репортери без граници", както и на ниското доверие между хората. Страната ни постига относително по-добро представяне по индикаторите за дял на населението с висше образование и е-участието на гражданите в управлението.

Във Финландия, която за поредна година е на първо място в индекса за медийна грамотност, има програма за справяне с фалшивите новини, която започва още от детската градина. 

Образованието не може да реши всички проблеми, но може да помогне в повечето случаи, допълни още Христова и даде няколко основни съвети за различаване на фалшивата информация.

"Има голяма част журналисти, които са истински професионалисти. Има и такива, които не са. Критериите в много медии спаднаха, така че и критериите към журналистите спаднаха. Има разпространяване на дезинформация, има и български медии с такава насоченост, да служат на властта, да клеветят. Този феномен засяга най-вече държави, в които образователната система не е добре развита. Трябва да следим три неща: кой седи зад сайта, има ли реални контакти, има ли изразени две мнения и гледни точки по темата поне, едностранчива ли е информацията, цитирани ли са източници на информацията. Тези три въпроса поне минимално осигуряват защита срещу фалшивите новини".

Медийната грамотност е най-перспективният начин за борба с фалшивите новини, каза пред БНР д-р Преслав Наков, ръководител на проекта "Танбих".

"Той е разработен от Катарския институт по компютърни изследвания в сътрудничество с Масачузетския технологичен институт и преподаватели и студенти от Софийския университет. Има за цел да покаже на потребителите какво да четат, промотирайки медийна грамотност. Първоначално беше платформа, подобна на Google news, един агрегатор, показващ какво четат новините. Даваме информация за източника, дали може да му се вярва, какви са му пристрастията - леви, десни, центристки, дали има пристрастия по отделни теми като коронавирус, като глобално затопляне. Този агрегатор позволява да се ползва от хората. Ние профилираме медиите, за да дадем на потребителя важна информация. Друго нещо, което правим, е да търсим пропагандни техники в текстовете. Не просто да кажем това е фалшива новина, а да покажем с какви техники сме атакувани. Един вид филтриране на информация, кои са интересните твърдения, които да бъдат проверени. В класическата литература има седем пропагандни техники, а Wikipedia дава 65. Ние сме се фокусирали на около 20. Половината от тях апелират към емоции, към страх, към патриотизъм и т.н. Другата половина са логически противоречия - бяло/черно, или с нас/или против нас, или ориентиране към авторитети, т.е преиначаване на аргументи и събеседника, опростяване на сложни неща".

Преди седмица екипът на Фейсбук заяви, че започва вземането на по-строги мерки срещу потребители, споделящи дезинформация в социалната мрежа. Социалната медия ще ограничава разпространението на всички постове на потребител, който често споделя съдържание, определено като фалшиво от някой от партньорите на компанията, занимаващи се с проверка на факти. Освен това платформата ще добави начини да информира хората, ако те четат, гледат или слушат съдържание, определено като дезинформация от компания, проверяваща фактите.

Както медийната, така и политическата култура, е умение, което се възпитава в продължение на години. Каква е разликата между "фалшиви новини" и "дезинформация" разясни Преслав Наков, който призовава за разграничение между понятията.

"Терминът фалшиви новини не е точен. Редица организации говорят за дезинформация. Проблемът с този термин е, че няма точна дефиниция. За различни хора означава различни неща, включително че за дадени хора фалшива новина е такава, която не им харесва. Фалшивите новини отклоняват хората да се фокусират само върху това дали е вярно или не. Терминът дезинформация поставя нещата на мястото им, защото има два компонента. Единият е, че това е информация, която не е вярна, другият - трябва да има лош умисъл. Ако има нещо, което не е вярно, но няма лош умисъл, това е дезинформация. Същевременно може да има истинска информация с лош умисъл - това е малинформация. Големият проблем с фалшивите новини е не че не са верни, а че информацията е политическа оръжие. Новините станаха политическо оръжие. Ако аз кажа, че в Япония 2 % от населението е ваксинирано, а всъщност са 2.5 %, това не е фалшива новина, защото не съм имал лош умисъл. Фалшивата новина трябва да иска да ни заблуди умишлено. Когато имаме лош умисъл, тогава имаме фалшива новина, тогава най-точно имаме дезинформация, но какво е фалшива новина никой не знае наистина. Преди 4-5 години думата fake news беше обявена от речници за дума на годината, но други речници още не са я дефинирали, защото няма нужда. Това е понятие от векове. От една страна, фалшивата новина е оксиморон, защото е противоречие, новините трябва да бъдат верни по дефиниция. Ако не са верни, не са новини. Фалшивите новини тормозят обществото, опитват се да ни заблудят, по това си приличат със спама. Спамът сам по себе си не е направен по начин, за да се разпространява мълниеносно. Постижимо е с фалшивите новини да се постигне същото - да бъдат поставени под контрол, така че да не бъдат релевантни. В дадени държави е постигнато. Дезинформация винаги ще има. Явлението вече е поставено под контрол от Финландия, където победиха с петгодишна агресивна програма. Започнаха с широка програма още от училищата".

Да информира и предупреждава при проблеми със собствеността и обективността на българските интернет-медии, публикуващи новини за обществени събития и личности - това е основната цел на проект "Медийно око". Базата данни за българското медийно пространство представлява непрекъснато обновяващ се сайт-търсачка, създаден от Красимир Гаджоков, IT специалист, живеещ в Канада. 

"През 2013 година попаднах на цитати в статия. Разрових се по-сериозно, оказа се, че 50 български онлайн медии вече са я разпространили. Всички уебсайтове на тези медии си приличат по едно - липсва информация за собственик, издател, редактор, фирма. Когато информираш някого по обществени въпроси, трябва да поемеш отговорност. Читателят трябва да е наясно кой е "насреща". Изданията, които са медии, трябва да бъдат прозрачни. Направих списък, публикувах го в моя блог. Обществените клевети, заблудите, влияят на мненията на хората. Попадаме на подобни новини постоянно, а чрез тях трябва да формираме мнение. Клевета е нещо, което не е вярно". 

Стартирал като публикация в блог, списъкът с анонимни сайтове за обществeни новини се разраства с времето. Така се появява и приложението за интернет браузъри, което предупреждава, ако се зарежда сайт на анонимна медия. 

"Медийно око" поставя своя акцент върху публикации, съдържащи "фалшиви новини", "клевети", "теории на конспирацията", "реч на омразата" и подобни. Платформата предупреждава потребителите и в самия Фейсбук, когато в някой пост или коментар е посочена връзка към публикация в неетична медия, разказа още Гаджоков.

"Направих специален сайт. Всяка медия е описана с кратка информация. Получи се каталог на онлайн медиите за обществени новини. Не съм включил други български сайтове. Всеки може да разгледа каталога, да види кои сайтове са прозрачни, кои не. Не всичко, което стига до нас, е информация. По дефиниция информацията трябва да е вярна. Над 930 сайта съм описал. Разбирам и хората - не всеки има времето да проверява абсолютно всеки сайт преди да започне да го чета. Затова стигнах и до направата на приставка за браузърите Chrome и Firefox Mozilla - инсталираш я, а когато посетиш класифициран сайт за неетичност, излиза веднага предупреждение. Аз не съм класифицирал сайтовете просто защото така съм решил. Критериите съм ги обявил, има ги, подробно са описани и изброени. Вярвам, че са обективни при все че човек не може да бъде на 100 % обективен. Добавих възможност за тази опция във Фейсбук, защото хората определено се спират на заглавието, без да четат. Аз съм осигурил възможност човек да види даден сайт чрез описаните етикети за материалите, които разпространява".

Най-малко фалшиви новини се срещат сред регионалните сайтове, публикуващи ежедневни новини, установява проверката на живеещия в Канада българин.
Обикновено и най-често фалшивите новини нямат стойност, но постигат главната си цел - дезинформация. Същността на една фалшива новина се крие и в нейното име, което подсказва, че тя няма доказан автор или автентичност. Отваряйки тълковният речник за проверка, срещу думата "новина" виждаме следните синоними: вест, известие, новост, актуалност и информация. Фалшивите новини са лишени от истинност, а причините са няколко и сред тях е неясният първоизточник.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още
Теодора Макавеева

Теодора Макавеева: Всеки регионален журналист ще излъже, ако каже, че не му е оказван натиск

Българските журналисти работят под непрекъснат стрес, който отключва тревожност, безсъние, стига се дори до прегаряне в професията, показва седмото поредно проучване на Асоциацията на европейските журналисти в България за медийната свобода в страната.  Кои са факторите за този съпътстващ делника стрес на хората в медиите?  Ще намерят ли отговор..

публикувано на 28.11.24 в 10:05
Илия Вълков

Илия Вълков: Журналистите направиха всичко възможно през годините да намалят до минимум доверието

Българските журналисти работят под непрекъснат стрес, който отключва тревожност, безсъние, стига се дори до прегряване в професията, показва седмото поредно проучване на Асоциацията на европейските журналисти в България за медийната свобода в страната.  Кои са факторите за този съпътстващ делника стрес на хората в медиите?  Ще намерят ли отговор..

публикувано на 28.11.24 в 10:00

Заложници ли са общините на политическата безтегловност?

Политическата обстановка в края на годината у нас остава напрегната и нестабилна. Българите се питат дали този път ще се сформира правителство и дали страната най-накрая ще преодолее дългогодишната политическа криза. За съжаление, потърпевши от нестабилната политическа ситуация се оказват и общините, които продължават да разчитат на сигурно..

публикувано на 27.11.24 в 10:45

Светослав Славчев: Без държавата да се намеси, няма как Видин да излезе от дъното

"Статистически вече не сме най-бедните, съревноваваме се с няколко области, като това, разбира се, не ме успокоява. Тук обаче Общината не може да направи кой знае какво. Общината и Общинският съвет могат да съдействат всячески на инвеститори и да има прозрачност в тази връзка, но липсата на инфраструктура е главният фактор, липсата на газова връзка,..

публикувано на 26.11.24 в 14:14

Ще работят ли младежите по специалността си след гимназията

Около половината от гимназистите, които завършват средно образование, няма да работят това, за което са учили. Това показва изследване на Института за пазарна икономика за 2024 година. В проучването се съпоставят различните специалности, които се завършват, приемът в професионалното образование и профилът на икономиката, обясни за Радио ВИДИН..

публикувано на 25.11.24 в 11:00

Село Куделин- най-северната точка на България

Днес гостуваме в село Куделин- най-северната точка на България при устието на река Тимок. Намира се в община Брегово, област Видин. Старото име на селото е Влашка Раковица. През 1934 г. е преименувано на името на владетеля на "Браничевската земя" Куделин. Историята на братята Дърман и Куделин е малко позната, но важна страница от средновековното..

публикувано на 22.11.24 в 16:56

В Деня на християнското семейство: Колко е важен бракът?

На 21 ноември отбелязваме Деня на християнското семейство - повод да се замислим върху значението на семейството и брака като основи на духовния и социален живот. В съвременното общество, обаче, много млади хора избират да живеят заедно и без да сключват брак. Какви са причините за възникването на тези тенденции? Според социалния..

публикувано на 21.11.24 в 13:42