Подготовката за присъединяването на България към еврозоната е при целева дата 1 януари 2024 година. Въвеждането на еврото е планирано без преходен период, като датата на приемане на еврото ще съвпада с въвеждането му като официална разплащателна единица. Превалутирането ще се извършва чрез прилагането на неотменимо фиксирания валутен курс между еврото и лева. А след въвеждане на еврото в рамките на месец левът и еврото ще бъдат едновременно законно платежно средство. Прогнозната дата е след по-малко от две години и половина.
Министърът на финансите Асен Василев заяви, че не очаква приемането на единната валута да доведе до по-висока инфлация. Той уточни, че в продължение на 12 месеца цените у нас ще бъдат в двете валути, за да могат гражданите да се ориентират и да видят, че няма поскъпване на дадена стока.
"Според плана 5 месеца преди въвеждане на еврото, чисто технически, ще има цени в двете валути. 12 месеца след въвеждане на еврото пак ще има цени в двете валути, за да не се позволи да се вдигат цените при закръгляне. Те ще бъдат, мисля че, до 3 или до 4 знака са сложени. Самото двойно обръщение в търговските вериги е 1 месец. Причината за това е, че ако го направим 6 месеца ще трябва да се води двойно счетоводство от абсолютно всички... Планът е готов, дали датата ще е 1 януари или друга дата, това зависи вече от редовно правителство, редовен парламент, степен на готовност, промяна в законодателство и т.н.", заяви министърът на финансите Асен Василев.
"По-скоро против въвеждането на еврото съм. Смятам че неизбежно ще се получи увеличение в цените при трансферирането на лева в евро. Поне в началото възрастните хора, а и не само възрастните хора, ще им бъде трудно да боравят с новата валута. Ще се получи хаос в спестяванията на хората, в цените на услугите и стоките, в заплатите дори. Но, като член на Европейския съюз, това е неизбежно да се случи... Щом сме тръгнали към Европа, нека вървим натам, към Еврова... Да остане лева... Щом вървим към Европа, трябва... Няма да е зле. Ето, от колко години вече другите държави го практикуват... Да се надяваме, че заплатите ще бъдат адекватни на цените в магазините...", споделиха мнения видинчани за въвеждането на еврото като основна валута у нас.
Националният план за въвеждане на еврото в България е стратегическият документ, въз основа на който ще се реализира оперативната работа за замяна на лева с еврото. Планът е разработен от Координационния съвет за подготовка на страната ни за членство в еврозоната. Проектът на Националния план за въвеждането на еврото в Република България вече е публикуван за обществено обсъждане преди внасянето му за разглеждане от Министерския съвет. В Националния план за въвеждане на еврото в България са описани принципите, институционалната и правно-нормативната рамка за приемане на еврото, както и основните дейности за успешното въвеждане на еврото от 1 януари 2024 година. Документът разглежда всички важни оперативни дейности и мерки, които участниците в подготовката за въвеждането на еврото - частният, публичният сектор и гражданите - следва да извършват като част от процеса по въвеждането на еврото. Дефинирани са правилата за преизчисляване на цените и други стойности, обяснени са процедурите за замяна на пари в брой и за конвертиране на левови депозити и заеми с фиксирани и променливи лихвени проценти. Посочени са процедурите за снабдяване и разпространение на евробанкноти и монети, описани са необходимите законодателни промени. Този документ включва и основните принципи и етапи на информационната кампания, насочена към повишаване информираността на българските граждани за начина на замяна на лева с евро, визуалните и защитни характеристики на евробанкнотите и монетите, мерките за защита на потребителите и други важни въпроси, свързани с въвеждането на еврото.
Конкретните задачи, които трябва да се извършат в процеса на подготовка за членство в еврозоната, с конкретните срокове и отговорни за изпълнението институции ще бъдат детайлно разписани впоследствие в План за действие.
"В 3-годишен период напред, до 2024 година трябва да извършим необходимите действия, така че от началото на 2024 година да се присъединим пълноправно към еврозоната. Като, разбира се, трябва да спазваме количествените показатели. Към момента ние отговаряме на повечето от тях. По- голямо внимание трябва да обръщаме на инфлацията, тъй като започна от началото на тази година едно постепенно увеличение на цените, което всеки чувства в България", заяви икономистът Румен Гълъбинов.
Правителството предвижда България да замени лева с евро на 1 януари 2024 г. Според експертите, тъй като сме във валутен борд, ние “де факто” сме приели еврото. Цените на стоките и услугите в страната ще бъдат обявявани в левове и евро за срок около 12 месеца при влизането ни в еврозоната. Целта е търговците да не закръгляват цените нагоре и да няма инфлация при въвеждане на еврото. През първия месец от влизането ни в еврозоната левът и еврото ще бъдат в обращение едновременно, като и двете валути ще бъдат законно платежно средство. През първите шест месеца от въвеждане на еврото банките и "Български пощи" ЕАД ще обменят безплатно на каса банкноти и монети от лева в евро. Сред най-разпространените опасения за негативни последствия след въвеждането на еврото е, че доходите ще намалеят, а цените ще се повишат.
"Добре е да се огледаме около нас, други държави, които са въвели еврото. Ето, например, Гърция, която въведе доста отдавна еврото и да видим там какви са цените и доходите и съответно да си направим изводите и при нас какво трябва да направим. Т.е., ако цените достигат нивата на държавите в еврозоната, то следва за този период, до 2024 година ние да вдигнем значително и доходите", допълни икономистът Румен Гълъбинов.
Ако влезе в еврозоната, България влиза в клуба на богатите държави, обясняват икономисти. Еврото предполага по-бързо икономическо развитие. Създава възможност за по-добра интеграция, за подобряване условията на търговия, за конкуренция. За да сме по-добре подготвени за влизането в еврозоната и процесът да премине по-леко и безпроблемно обаче е необходима поредица от реформи, с които икономиката ни да стане по-конкурентоспособна. При всички положения влизането в еврозоната е положителен ход за България, смята проф. Андрей Захариев, преподавател по финанси в Свищовската стопанска академия "Димитър Ценов":
"В този валутен борд ние сме квази-членки на еврозоната, защото обвързвайки нашия лев с, преди това с германската марка, а след това с еврото, ние понасяме всички позитиви и много малкото негативи от факта, че блокът на Европейския съюз, в случая европейската валутна зона, имитира като колективна валута втората най- популярна валута в световен мащаб след тази, която най- голямата икономика на Съединените американски щати поддържат вече толкова столетия."
Замяната на лева с еврото ще унищожи част от нашия суверенитет. Така смята доц. Григор Сарийски от Института за икономически изследвания - БАН:
"Точният израз е унищожаване на националната ни валута, загуба на част от нашия суверенитет. Това е истината за 1 януари 2024 година. Това е нещо, което ще бъде в ущърб на българската икономика и въобще на страната като цяло."
50% от българите са против приемането на еврото, всеки пети е съгласен. Останалите 31% не знаят или не могат да преценят. Това показа социологическо изследване, поръчано и проведено от "Тренд" миналата година. Най-голяма подкрепа за еврото е при учащите се с 32%, а най-голямата съпротива при пенсионерите - с 64%. В същото време учащите са и най-неориентирани - 61% отговорят с "не знам" и "не мога да преценя". 54% от запитаните желаят и биха участвали в провеждането на референдум за премахването на българския лев като национална валута. Най-популярната причина за подкрепа на еврото е удобството на това страните в Европейския съюз да имат една валута. Такова мнение е изказано от 32% от искащите смяна на лева с евро. Втората най-популярна причина за предпочитане на еврозоната с 21% е усещането, че подобна стъпка към интеграция ще ни направи пълноправни членове на ЕС и ще ни движи напред. Най-посочваната причина за нежелание да се въведе еврото като парична единица на България е, че всичко ще поскъпне, а доходите няма да се повишат. Вторият най-разпространен аргумент против с 14% е, че българите ще станем по-бедни. Според анализатори сериозните проценти на незнаещи и неможещи да преценят, трябва да покаже, че допълнителен дебат по темата е повече от нужен.
Още по темата може да чуете в звуковия файл.
Политическата обстановка в края на годината у нас остава напрегната и нестабилна. Българите се питат дали този път ще се сформира правителство и дали страната най-накрая ще преодолее дългогодишната политическа криза. За съжаление, потърпевши от нестабилната политическа ситуация се оказват и общините, които продължават да разчитат на сигурно..
"Статистически вече не сме най-бедните, съревноваваме се с няколко области, като това, разбира се, не ме успокоява. Тук обаче Общината не може да направи кой знае какво. Общината и Общинският съвет могат да съдействат всячески на инвеститори и да има прозрачност в тази връзка, но липсата на инфраструктура е главният фактор, липсата на газова връзка,..
Около половината от гимназистите, които завършват средно образование, няма да работят това, за което са учили. Това показва изследване на Института за пазарна икономика за 2024 година. В проучването се съпоставят различните специалности, които се завършват, приемът в професионалното образование и профилът на икономиката, обясни за Радио ВИДИН..
Днес гостуваме в село Куделин- най-северната точка на България при устието на река Тимок. Намира се в община Брегово, област Видин. Старото име на селото е Влашка Раковица. През 1934 г. е преименувано на името на владетеля на "Браничевската земя" Куделин. Историята на братята Дърман и Куделин е малко позната, но важна страница от средновековното..
На 21 ноември отбелязваме Деня на християнското семейство - повод да се замислим върху значението на семейството и брака като основи на духовния и социален живот. В съвременното общество, обаче, много млади хора избират да живеят заедно и без да сключват брак. Какви са причините за възникването на тези тенденции? Според социалния..
Застаряването на населението в Европейския съюз (ЕС) е един от най-сериозните проблеми, с които повечето страни ще се сблъскат в близко бъдеще. Съществуват сериозни опасения за предизвикателствата, които все по-застаряващото население поставя пред икономическите и социални условия в момента. Делът на младите хора (на възраст 0-14 г.) в EС до..
Остават ли Видин и Северозападният регион на последно място по икономическо, демографско и социално развитие? Институтът за пазарна икономика представи традиционния си доклад "Регионални профили: показатели за развитие 2024". Тазгодишното проучване показва, че изпреварващият икономически растеж в няколко от по-малките области в България..