Пандемията върна млади хора в селата, как Европа ще помогне, за да останат

Пандемията върна млади хора в селата, но как могат те и да останат там? Румен Джагаров и Яна Аронова са сред тези, които напуснаха големия град и потърсиха уюта и спокойствието в  Ново село, Видинско. Румен e привлечен от старите къщи и спомените от детството, когато прекарвал там ваканциите:

"Самото село като материално наследство, всъщност това, което мен ме върна, е вдъхновението, което Ново село още от малък ми е дало, за да следвам първо строителен техникум, а после архитектура."

Яна е живяла в Израел, а след това в София. Няма какво да я задържи в големия град:

"Отдавана си мечтая за този начин на живот и промените около пандемията ме подтикнаха да не чакам."

В община Ново село край Дунав новодошлите са с над 90 повече от хората, които по някаква причина са напуснали, каза Цветан Цветков, началник на отдел "Статистически изследвания"- Видин към Националния статистически институт:

"За последната година можем да отбележим, че се наблюдава едно такова явление, спрямо механичния прираст на населението, т.е заселените да са малко повече, плахо бих казал малко, но все пак има, наблюдава се такова нещо, да. Дано и в бъдеще да е така. В по-малките общини се наблюдава. За Видин все още е обратно.“

И други млади хора идват в селата. Яна и Румен са сред тези, които вече дават пример.

"Пандемията особено тази, която беше миналата година като бяха затворили големите градове с пунктове, аз тогава бях в София, затворен там. Бидейки в града малко затворен, осъзнах, че вече наистина, щом вече го и сънувам Ново село, значи това е един от знаците да опитам да се завърна. Пък и виждам, бидейки тук, че хората се променят, когато има човек около тях, който ги изненадва с разни неща или мисли по различен начин. Селото определено става една идея по-живо, защото аз гледам и да се включвам в разни културни събития, които има тук“-обяснява Румен Джагаров.

"Никога не съм използвала града правилно, както се казва, нито по кафенета, такива не неща не използвам твърде много и всъщност близостта до НАП ли е причината да седиш там. Не знам. Някак си не ми прозвуча това като достатъчно добра причина и има някакво желание да си по-близо до природата"-казва Яна Аронова. 

На село поделят времето си между работата, която е дистанционно и грижите за къщите и градините. Двамата да сред тези, на които поне засега градът не липсва, но на село социалният живот за младите е ограничен, както и възможностите за работа. Така е в Северозапада в България. 

Европейските регионите дали в рамките на една и  съща държава или през границите, не се развиват с една и съща скорост. Затова Европейският парламент подкрепя програми като Европейския фонд за регионално развитие и Interreg, които подпомагат регионите на ЕС. Членовете на ЕП искат всички региони да разполагат с равни възможности: от социалните права до действията в областта на климата, от транспорта до общественото здравеопазване. Над 200 млрд. евро ще бъдат предоставени на регионите в подкрепа на повишаване на тяхното равнище. Колкото по-малко развит е даден регион, колкото е по-беден, толкова повече се ползва от подкрепата на Европейския съюз. Именно на регионите се предоставя значителна подкрепа за заетост и инвестиции, казва Юнус Омарже от Франция, от групата на левицата в Европейския парламент:

"Всички ние успяхме да се сближим, за да модернизираме и опростим кохезията и да я превърнем в първия стълб на новия зелен курс. Видяхме, че Европа чрез солидарност може да преодолее трудностите и това може да стане и по-нататък чрез повече сближаване, чрез повече кохезия. Това е и целта на фондовете, наречени структурни- сближаване, справедлив преход, възстановяване, възобновяване. Това ще бъде възможно в регионите чрез взаимно допълване с националните средства и ключът към това ще бъде разбира се програмирането."

Румен, който е архитект открива, че има нов живот за старите къщи, а за да се развият селата, могат да помогнат и европейските програми:

"Това, което въодушевява моята идея е, че аз, както и много други приятели, в това число и брат ми, който си е взел къща, е една малка спечелена битка срещу демографската криза и е може би една наистина надежда за тези къщи да просъществуват още поне 50, дай Боже сто години, и селата заедно с къщите, защото те са обвързани в една система. Иначе ще останат едни нови, асфалтирани по европейски улици със занемарени дворове, които няма кой да ходи по тях."

Надеждата е, че така в селата ще се върнат и хората.