Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Изпълнимо ли е искането на КНСБ за ударно вдигане на доходите?

Снимка: Радио Видин

Необходимата заплата за издръжка, която е 1378 лева е недостижима за половината работещи българи, смята лидерът на КНСБ Пламен Димитров, който настоя да се въведе заплата за издръжка. Представителите на синдиката поискаха ударно вдигане на доходите. Според тях минималната пенсия трябва да се вдигне с около 20 процента. Съответно със същия процент трябва да порасне и максималната пенсия. Изпълними ли са, обаче тези искания и как политическата ситуация в страната се отразява върху доходите на хората? По думите на лидера на КНСБ Пламен Димитров, бюджетът на страната има спешна нужда от актуализация. Важен въпрос е как ще продължат мерките за подкрепа на заетостта. От друга страна бизнесът в много сектори твърди, че има нужда да се покрият разходите на фирмите, които имат спад на приходите. Според Пламен Димитров кризата удари икономиката ни асиметрично. Какво показват разчетите на синдиката? Разговаряхме с Виолета Иванова, научен секретар в Института по социални и синдикални изследвания към КНСБ.

"От началото на годината ние правим много изследвания за установяване на заплата за издръжка, необходима за един работещ и съответно по скалата на ОИСР, като член от тричленно семейство даваме резултати каква да бъде заплатата за издръжка на двамата работещи в едно тричленно домакинство с дете до 14 години ... От началото на 2021 година вече работим върху заплата за издръжка, което означава какво трябва да получава работещия, за да си осигури средствата, необходими за едно качествено възпроизводство на двамата работещи и на детето, което живее с тях."

Изпълними ли са исканията на КНСБ, предвид политическата ситуация в страната?

"Аз се надявам, че ще имаме все пак сформиране на правителство и първата задача на това правителство трябва да бъде насочена към актуализацията на бюджета. Това е начинът, чрез който българската икономика ще бъде спасена, ще намалее бедността и ще се защитят нископлатените работници. - обясни още Виолета Иванова, научен секретар в Института по социални и синдикални изследвания към КНСБ.

Социалната политика е от изключително значение за една страна, като тя е пряко свързана с развитието и показва най- добре капацитета на управлението и отношението държава- граждани. В България в групата на бедните, т.е. хората, които живеят под жизнения и социален минимум са възрастните хора, безработни, ниско платени работници, хронично болни и инвалиди, самотни родители, многодетни семейства и малцинства. Специалисти от страни с пазарна икономика доказват, че безработицата е социален, а не индивидуален проблем. Как доходите на домакинствата са свързани с това и възможно ли е подобно ударно повишаване на доходите- това попитахме Иван Нейков, директор на Балканския институт по труда и социалната политика: 

"Преди избори всичко е възможно. От тази гледна точка може би отново сме свидетели на приказки, такива каквито публиката иска да чуе. В същото време, ако погледнете развитието на минималната работна заплата през годините, се вижда, че ние продължаваме да действаме по същия начин, както преди 20 години. Имаме административен подход на увеличаване на минималната работна заплата и никой не знае защо точно с толкова се увеличава тя."

След искането на КНСБ за ударно вдигане на доходите, какво ще се случи с доходите на възрастните хора и пенсионерите, които са една голяма част от населението на Северозападна България- това попитахме още Иван Нейков, директор на Балканския институт по труда и социалната политика.

"Минималната пенсия е функция на приноса на всеки един от нас, не само минималната, а всяка една пенсия е свързана с приноса на всеки един от нас в осигурителната система. Когато на човека не му стигат парите не трябва да пипаме пенсията, защото тя е резултат от 30- 40 години осигуровки, които са плащани. Това, което трябва да бъде направено е много сериозно преразглеждане на инструментите на социалното подпомагане. Това е нещото, което си струва да бъде сложено на масата от всички партии и в парламента да се стигне до общ консенсус, че всеки човек, който живее под определен минимум, задължително системата за социално подпомагане ще го подкрепя до този минимум."

Изпълнимо ли е искането на КНСБ  за ударно вдигане на доходите? По темата разговаряхме и с Адриан Николов, икономист от ИПИ:

"На мен като цяло, тази идея за повишаване на доходите административно ми се струва малко странна, тъй като няма как с инструментите на държавата директно да влияем върху равнището на доходите. Те са най- вече функция на производителността на труда и на това, което се договаря между работодателя и работниците. Ако можем да мислим за административно повишаване на доходите, то това важи за едни много конкретно определени групи. това са тези, които са на държавна работа или по някакъв начин в сектор, който е силно регулиран от държавния сектор и съответно чрез политика можем директно да влияем на заплатите в него."- каза Адриан Николов.

Видинчани също коментираха заявката на синдикатите за ударно увеличение на доходите на българите:

"Ние, че имаме нужда имаме, но откъде? ... Това е в кръга на пожеланията. Всички имат нужда, но откъде пари? Не съм разбира се, как ще съм оптимист? Тук не се касае за оптимизъм, а за реализъм. Как може да вдигаш доходи, как може да извадиш нещо от джоба си, след като не си оставил нищо там."

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Справя ли се туризмът в условията на политическата криза?

Над 100 000 българи ще посрещнат празниците зад граница в края на тази година. От тях около 60% ще посетят близки и приятели, докато останалите ще предпочетат разнообразни туристически дестинации. Тази година празничният период е повече от 10 дни - от 20 декември до 2 януари, което насърчава както семейните, така и корпоративните пътувания...

публикувано на 18.12.24 в 10:45
Румен Гълъбинов

Румен Гълъбинов: Скорошното ни влизане в еврозоната е напълно реално и постижимо

Ставаме ли бавно, но сигурно, пълноправни, равнопоставени и интегрирани европейци? След приемането ни и в сухопътния Шенген, трябва ли следващата ни цел да бъде еврозоната? По темата в "Посоките на делника" разговаряме с икономиста Румен Гълъбинов. "България и Румъния дълго време понасяха негативи, преки и косвени загуби, както и пропуснати..

публикувано на 17.12.24 в 13:25

Росица Кирова: Шенген ще се отрази положително на Видин

България и Румъния стават пълноправни членове на Шенгенското пространство на свободно движение на хора и стоки, след от 1 януари 2025 г. От този момент българите ще могат да пътуват напълно свободно през българо-гръцката граница. В рамките на 6 месеца ще се запази граничният контрол между България и Румъния, но той ще бъде много по-облекчен...

публикувано на 17.12.24 в 11:29

Съобразени ли са специалностите в образованието с нуждите на пазара на труда

На кръгла маса за образованието и пазара на труда бяха идентифицирани основни проблеми в сферата на образованието. Сред тях са: нисък дял на учениците, завършващи средно образование - около 50%; несъответствие между образованието и нуждите на пазара на труда; нужда от популяризиране на професионалното образование; остарели методи на..

публикувано на 16.12.24 в 15:32

Хората на Хубавене - всички заедно в труд и празник

Екипът на Радио ВИДИН гостува на село Хубавене, община Роман. Местните не помнят откъде се е появило днешното име, но смятат, че идва от факта, че в него живеят добри, работни и хубави хора.  До селото ни отвежда нов, асфалтиран път. В центъра ни посреща кокетно малко площадче, тук е и паметникът на загиналите във войните 1912-1913, 1915-..

публикувано на 13.12.24 в 12:00
Теодор Димокенчев

Теодор Димокенчев: Стабилно редовно управление ще има, когато се появи нов субект

Започнаха срещите на държавния глава с партиите преди връчването на първия мандат за кабинет.  Лидерът на най-голямата парламентарна група Бойко Борисов предложи правителство на ГЕРБ, оглавено от него, в което да участват още ПП-ДБ, БСП и ИТН.  Първата политическа сила е готова да получи папката идната седмица.  Част от втората парламентарна..

публикувано на 12.12.24 в 10:00

Крие ли рискове новият проектобюджет?

От Министерството на финансите официално публикуваха разчетите на Бюджет 2025. Изчислено е приходите да бъдат под 93 млрд. лева при разходи, гонещи 99 млрд. Според този последен проект дупката в бюджета ще бъде около 6,5 млрд. лв. Това означава, че успяваме да задържим в рамките 3% дефицит, който е нужен за приемане в еврозоната. Освен това се..

публикувано на 11.12.24 в 10:45