Гост в "Калейдоскоп" е Валентина Вълчева, която казва за себе си: "Аз съм библиотекар по призвание, по душа и по сърце!". Всеки, който е ходил в библиотеката във Видин е виждал Валя, но може би ще се изненадате, че зад тази усмихната млада жена, се крие писателски талант.
Валентина Вълчева е родена във Видин. Първите 12 години от живота си живее в Макреш, завършва 5. клас в училището в Макреш и продължава образованието си във Видин като самостоятелно дете, почти като Пипи Дългото чорапче. Учителите Катя Кочанова и Правда Перчинска провокират интереса ѝ към литературата и историята. Гимназиалното си образование завършва в училище "Любен Каравелов" и почти на шега кандидатства във Великотърновския университет "Свети Свети Кирил и Методий". Приета е в специалност "Библиотечно информационни дейности", макар че мечтата ѝ е била да следва "История и археология". След 4 годишно следване и след успешно полагане на държавния зрелостен изпит, се отправя към град Пловдив, където започва работа. Градът на седемте тепета не успява да я очарова и да я привлече за дълго време и Валя потегля назад към родния Северозапад. Тук създава семейство. Тук започва работа като библиотекар. Тук продължава да пише и успоредно с това не спира да чете и да се образова. Знае, че за да си писател няма как да не си прочел поне два вагона книги. Пишейки от 5. клас до днес, Валя е натрупала доста опит, имайки предвид , че се опитва да пише в различни стилове и да избира това, което най-добре ѝ се получава. Оказва се ,че писането за много хора е вид психотерапия и успокояване на стреса, възможност да решиш някой проблем или да излезеш от безизходна ситуация. Валя е майка на две деца, момчета на 8 и на 5 години. Поводът да направя интервю с нея е книгата ѝ "Седмият ангел", която наскоро излезе от печат и бе представена във Видин.
БИБЛИОТЕКАТА
"За мен библиотеката си е вкъщи... Библиотеката е вторият ми дом, даже да не кажа и първият понякога. Библиотеката е място, където най-пълно разгръщам себе си, мястото, което познавам най-добре, понякога я познавам по-добре от собствения си дом. Място, където мога да намеря спокойствие, отговори, въпроси понякога, мястото, в което намирам много хора. За мен това да съм сред хора е особено важно. Защото от хората черпя идеи за писането. ...Така че библиотеката е всичко това. Тя ме среща с достатъчен брой хора, с достатъчен брой идеи, а и ми дава много възможности. Аз откакто съм в библиотеката, намерих възможности да се развия като някакъв творец."
ПИСАНЕТО
"Нямам ясен спомен, много отдавна е било, никога не съм писала с идеята да бъда писател или някой да издаде нещо, което съм написала. И може би в това е разковничето. забелязвам, че когато някой предварително ми зададе тема, съм пълен блокаж, просто не мога... Докато като пишеш за себе си, ей така, защото имаш нужда, се получава страхотни неща и аз се опитвам да пиша с идеята, че това няма да види бял свят. И така се получава... А иначе съм започнала да пиша още като ученичка, може би 5.-6. клас... Мисля, че тогава открих писането и рисуването... Между другото рисувах доста, но не съм го правила от 20 години, обичам графиките... После се отказах от рисуването и ми остана само писането. Няма как да си написал книга без да си прочел поне една каруца с книги. Задължително е четенето на много книги, първо оттам черпиш идеи и второ, ако четеш съвременни автори те донякъде са ти коректив, накъде върви литературата, какво е актуално, какво привлича публиката. Защото най-лесно е да напишеш една история, ама тази история дали ще си намери читатели?"
КНИГИТЕ
"Първата ми книга дойде по поръчка, обади ми се Мария Пеева, която стои зад сайта "Мама Нинджа", аз бях написала вече над 70 статии за нея, и тя ми каза, че иска да напиша книга за будителите и така се роди "И будителите са хора". Ако зависеше от мен никога нямаше да се сетя да напиша такава книга, второ нямаше да се сетя да я изпратя на издател... Сега обсъждаме втора книга, за жени, които по някакъв начин са пробудили българите. Не знаеш откъде ще дойдат нещата. Но задължително е преди да издадеш книга.., задължително е ти да имаш някакво име като човек, който пише..."
ВИДИН
"Видин е всичко, Видин е любов, с годините от този град все повече не мога да се откъсна. И в Търново учих 4 години, и в Пловдив живях, но Видин си ме връща обратно по някакъв начин, не знам защо... И Видин си ми е всичко, без Видин не мога да съществувам!"
Целият разговор чуйте в звуковия файл.
В следващите редове ще ви отведем при един човек, за когото магаретата не са просто животни, а мисия и любов . Той е Трифон Георгиев – млад фермер от козлодуйското село Бутан , човек със здрава връзка със земята и с ясна цел: да съхрани вида на магарето, което днес е на изчезване . Историята му започва преди десет години, когато..
В рубриката "На раздумка с Яна Маринова" гостуват Графинка Маринова и Величко Георгиев , от видинското село Капитановци, които чрез танца търсят корени и бащино огнище. Те са част от вокално-танцовата формация при местния пенсионерски клуб "Жива Вода" и разказват за някои от своите участия и успехи в различни краища на България: "Песните и..
Нова инициатива във Враца показва града през погледа на младите. "Гласът на Враца" е нов канал в социалните мрежи. Зад него стоят двама младежи, решили да улавят пулса и настроенията сред жителите на града и да ги споделят чрез видеоклипове във Фейсбук и други социални мрежи. Във видеата участват и известни личности, засягат се актуални теми,..
Продължава възможността заети и безработни хора да повишат трудовата си компетентност чрез ваучери за безплатни обучения от Агенцията по заетостта. Желаещите да го направят могат да избират сред голям брой професии и различни квалификационни курсове за придобиване или подобряване на умения в сферата на чуждоезиковото обучение, технологиите и други...
Бащата на оперетата Жак Офенбах създава някои от най-емблематичните сценични творби за музикалния живот на Париж през 19-ти век. Има над 100 оперети, сред които "Орфей в ада", "Хубавата Елена", "Парижки живот", "Херцогиня Геролщайн" и др. Единствената му опера "Хофманови разкази" и до днес се посреща с овации по целия свят. Слушайте ни всеки..
Ролята на доброволните отряди (или доброволческите формирования) може да варира в зависимост от ситуацията. Те често се включват в борба с пожари, помощ при наводнения, земетресения и други бедствия, евакуация и първа помощ, както и при раздаване на храна и вода. Важно е да се каже, че ролята на доброволните отряди в България не стига само до..
На 27 август отбелязваме Международния ден на бокса - дата, която ни напомня, че рингът не е само арена на физическа сила, но и сцена на воля, дисциплина и човешки дух. За мнозина боксът е просто спорт с удари и защита, но за тези, които са го изпитали, той е цяла философия на живота. Международният ден на бокса не е просто празник за..
Ясно