Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Пламен Стефанов: Политическата власт винаги овладява Прокуратурата

Пламен Стефанов
Снимка: РАДИО ВИДИН
Въпросът за съдебната реформа е политически, не правен, каза в "Посоките на делника" юристът от Видин Пламен Стефанов.

"Съдебната реформа е политически, не правен въпрос. В България има действащо законодателство, което с изключение на някои нормативни актове от последните десетина години, е сравнително добро, обслужава добро както гражданско-правната, така и наказателно-правната сфера. Друга тема е дали законът се прилага еднакво за всички, дали се прилага в разумни срокове, дали всеки гражданин има достъп и възможност да защити правата си. В съдилищата въведоха редица електронни системи, иновативно е, но трябва да улеснява. Прост пример, на който се натъкнах: окрупняването на Прокуратурата в област Видин. Районните прокуратури във Видин, Кула и Белоградчик се обединиха под една шапка".

В края на 2019 година Венецианската комисия призова България да извърши мащабна съдебна реформа, с която да премахне недосегаемостта на главния си прокурор. Българският проблем не може да бъде решен с едно-единствено изменение в закона, а изисква систематични политически усилия, включително от големи промени в структурата на самия Висш съдебен съвет, каза тогава Институцията.

Необходимостта от въвеждането на процедура за разследване на главния прокурор беше констатирана още през 2009 г. от Европейския съд по правата на човека по делото "Колеви срещу България", образувано по жалба на бившия върховен прокурор Николай Колев, а след убийството му през 2002 г. - продължено от неговите роднини. Тогава съдът в Страсбург констатира, че йерархичната структура на държавното обвинение, на върха на която стои главният прокурор, който има власт над всички прокурори, на практика не позволява той да бъде разследван дори да има съмнения, че е извършил тежко престъпление.

В края на 2019 година Венецианската комисия призова България да извърши мащабна съдебна реформа, с която да премахне недосегаемостта на главния си прокурор. Българският проблем не може да бъде решен с едно-единствено изменение в закона, а изисква систематични политически усилия, включително от големи промени в структурата на самия Висш съдебен съвет, каза тогава Институцията.

Всяка политическа власт се опитва да владее Прокуратурата, каза още Стефанов, който коментира и предложението на партия Има такъв народ за пряко избиране на обвинител №1.

"Всеки един прокурор има своята оперативна самостоятелност, на него не може да му се налага какви решения да взима по дадена преписка. Друг е въпросът, че в йерархическа зависимост, която е централизирана, що се касае до подчинение по отношение назначението и предложението на прокурорите - тук се явява зависимостта. Не мога да преценя дали е необходима или излишна фигурата на главния прокурор. Има становища, че тя трябва да е към изпълнителната власт, да бъде независима, но аз съм привърженик на тезата, че трябва да е към изпълнителната власт. Прокуратурата е изпълнител и наблюдател на законността. Когато Прокуратурата е независима, има стремежи за овладяването от политическата власт. Тя се превръща в един вид средство за натиск, т. нар бухалка. Трябва да има форма за контрол над главния прокурор, това ни посъветва и ЕС. Не трябва главният прокурор да се избира с преки избори, това е мажоритарен вот. Така ще възникне недоразумение, хаос. Главният прокурор трябва да се избира от хора, от институции или от сбор от такива, които са запознати с неговите функции, от хора, които са професионалисти и имат добро обществено поведение и положение".

През 2016 година председателят на Венецианската комисия Джани Букикио обяви буквално, че българската прокуратура е построена по "съветски модел", който "трябва да бъде отхвърлен".

"Този модел я превръща в източник на корупция, шантаж и изнудване и създава възможност за използването ѝ за политически цели", каза Букикио.

Съдебната власт е основен елемент на правовата държава, гарантираща върховенството на правото, обуздаването на произвола на властта, налагането на правилата и справедливостта в обществото, защитата на правата и свободите на гражданите, създаването на предвидими условия за правене на бизнес.

Пътят към превръщането на България в европейска държава с достойно качество на живот минава през реформа в правосъдната система.

Съдебната реформа в България е постепенен процес с важни последици за съдебната независимост и общественото доверие, но предизвикателствата остават, пише в последния доклад на Европейската комисия. 




БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Дунавци чества 50 години от обявяването си за град

Дунавци празнува 50 години от обявяването на населеното място за град. Честването съвпада с 10-ия Международен фолклорен фестивал "Дунавци пее и танцува". Тържествата ще продължат три дни, каза кметът Димо Скорчев:  "Това са два празника в едно, затова ще продължат в рамките на три дни. Имаме поканени състави - танцови и певчески групи...

публикувано на 04.10.24 в 08:00
Красимир Георгиев

Красимир Георгиев: Необходима е всеобща реформа във всички области от безопасността на движението

По-малко ранени и загинали по пътищата на страната през настоящата година, но повече катастрофи, отчита статистиката. Намалява пътният травматизъм в област Видин, но тежките пътни инциденти в Монтана се увеличават.  МВР обяви засилване на контроа и административнонаказателната дейност.  Мисия възможна ли е пътната безопасност в България?  Качествена..

публикувано на 03.10.24 в 10:00

Българите избират да живеят самостоятелно, когато са на 30, сочи проучване

Българите напускат дома на родителите си средно на 30 години, сочат данните на Евростат за миналата година. С редната възраст, на която младите хора избират да живеят самостоятелно, за страните от Евросъюза, е 26,3 години. Според психолога Николай Нетов , изследването дава един по-широк поглед, при който важните детайли често се губят...

публикувано на 02.10.24 в 15:48

На добра воля

50-ото Народно събрание бе поредното, което не успя да приеме Закон за насърчаване на доброволчеството. България е единствената страна в ЕС, която няма такъв нормативен акт. Според доклад на "Евростат" само 14% от младежите в България участват в доброволчески дейности. Това е близо двойно по-малко в сравнение със средното за Европа. На фона на..

публикувано на 01.10.24 в 11:53

За съживяване на региона във Видин възлагат надежди на бизнеса

Общо 18% от българите през миналата година са били изправени пред тежки материални и социални лишения, сочат данните на Евростат. По този показател България е на второ място в дъното на класацията, след Румъния. У нас делът на хората, живеещи в лишения, е почти три пъти по-голям от средния за страните от Европейския съюз, който е 6,8%. В..

публикувано на 30.09.24 в 15:07
Светлин Тачев

Светлин Тачев: Изборите се превърнаха в битовизъм

Избори.  След изборите – отново избори.  Изречение, което обрисува живота в България през последните четири години.  Ще бъде ли 27 октомври първата стъпка към излизането от кризата?  Ще сложат ли изборите край на политическата нестабилност?  Патовото положение, породено от изхабяването на партийно-политическата система, трудните и непопулярни..

публикувано на 26.09.24 в 10:00

Нови промени при минималната работна заплата - ще бъде ли увеличена?

Нови промени, свързани с размера на минималната заплата трябва да направи социалното министерство, за да приложи правилно европейската директива за адекватните най-малки възнаграждения . Министерството на труда и социалната политика (МТСП) счита, че за транспониране на директивата за адекватни минимални заплати в ЕС е необходимо в Кодекса..

публикувано на 25.09.24 в 10:45