По карта разпределят европейските помощи за регионите

"Работата е първо, че има един общоевропейски проблем. Той е, че около 40 на сто са регионите от така наречената категория NUTS, т. е второ ниво на местно самоуправление, у нас такива региони са така наречените планови райони, които са 6 броя в момента, та около 40 на сто от регионите в Европейския съюз на отговарят на изискването за брой на населението - има критерии за долна и горна граница. Те или са над нея, или са под нея. Всъщност става дума не за недоглеждания, а за много прецизно райониране, защото всеки се бори по някакъв начин да нагласи нещата така, че съотношението БВП (брутен вътрешен продукт) към брой жители да бъде такова, че да се получи максимална регионална помощ... У нас в България в момента, както знаем има шест планови района. Два  от тях - Северозападния и Северния централен чисто и просто не отговарят на изискването за население. Те имат по-малко население, отколкото е допустимо за едни планов район от второ ниво. От друга страна области като Кюстендил и Благоевград, и Перник дори страдат тежко от това, че са в компанията на област София-град, защото област София - град има високо ниво на брутен вътрешен продукт на глава от населението и статистически той разваля, така да се каже, картината на останалите области. Знаете, че Благоевград дори е с по-ниска средна работна заплата от област Видин, но ситуацията за регионална помощ е влошена, поради това, че чисто формално се намира в един и същ планов район със столицата София... По тази причина, след като се повдига въпросът за становище, въобще за Европейската карта за регионалните помощи, стартирана е официална процедура, ние бяхме длъжни да дадем мнението си. Това не е за първи път.  Многократно сме пледирали за това, че трябва да се намери начин да се омекоти въздействието на София, която е една относително малка територия, на която е струпано огромно за България население, където също така се произвежда много голям дял от брутния вътрешен продукт на страната" - коментира доцент Теодор Дечев от Асоциацията на индустриалния капитал в България.  

Ново форматиране на районите за планиране на този етап не е удачно, коментира кметът на Враца Калин Каменов. Той е и представител на общините от област Враца в Регионалния съвет за развитие на Северозападния район:

"Намеренията за тази промяна са твърде закъснели. Подобни варианти бяха обсъждани последните две години, така че евентуална такава промяна всъщност връща планирането, разпределението на средствата в следващия програмен период с няколко години, което определено ще забави планирането, разпределението на средствата и финансирането на българските общини минимум поне още една година, което ние не можем да си позволим. Не случайно се прави това обществено обсъждане. Всеки има право на мнение как да бъде направено това разпределение, но това не бива да е за сметка на регионалното развитие на българските общини. За мен като кмет е важно новият програмен период да тръгне... Дори за самите вносители е ясно, че това становище е твърде закъсняло и лично според мен това е един луксозен експеримент, който нито един кмет не може да си позволи, имайки предвид вече забавеното стартиране на новия програмен период. Евентуално такова обсъждане може да се направи за следващия програмен период (след 2027-ма година), имайки предвид все пак дългата съгласувателна процедура, която трябва да се спази при разработването и планирането на европейски средства за един програмен период. Евентуално такова прерайониране според мен е възможно реалистично да се обсъжда в следващия програмен период. За сегашния тази реакция е твърде закъсняла и смятам, че едно такова преформатиране и прерайониране ще забави изпълнението, което пряко ще рефлектира върху българските общини, за съжаление негативно."

В Северозападния район за планиране са включен пет области Видин, Враца, Монтана, Плевен и Ловеч. Районът обхваща 17% от територията на страната с подчертано негативни демографски тенденции, се посочва в предложената от Министерски съвет Карта на регионалните помощи за България за периода 2022-ра- 2027 година. Територията е слабо населена, а в определени части и обезлюдена. Делът на брутният вътрешен продукт в Северозападния планов район  за 2019-та година е 6,43% от този на страната. Едва 2,5 % от преките чуждестранни инвестиции в страната са насочени към региона. Реализирани са предимно в областите Плевен и Враца. Окрупняване на районите за планиране в страната не трябва да има и според кмета на Ружинци Александър Александров, представител на общините от област Видин в Регионалния съвет за развитие на Северозападния район: