Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Людмила Пантева: Животът е един вид борба

Най-важното в моя живот беше съвместният ни живот, който живяхме за себе си и за хората

4
Людмила Пантева
Снимка: радио Видин
Днешният гост в "Калейдоскоп" е Людмила Пантева. Тя е  станала част от Българския Северозапад по любов, любов, заради която си готов да отидеш на края на света. Днес Людмила Пантева живее в село Вълчек, община Макреш. Тя е родена в Ленинград в 1946 година, в следвоенно време, времената са  гладни и тежки. Живее в центъра на града и си спомня за невероятните емблематични сгради на река Нева. И понеже в големия град липсват хранителни продукти и е трудно с изхранването, малката Людмила е изпратена в едно село край Кострома, при сестрата на майка ѝ. Там отглеждат крава, истинско богатство.  Тук на малкото момиченце му дават всеки ден прясно мляко от кравата. Така детето е спасено от глад. Людмила завършва средното си образование в Ленинград. Продължава да учи висше образование в Педагогически институт специалност "Френска филология".


Когато е  студентка, се запознава  с бъдещия си съпруг Витко Пантев. Той учи електроника в Ленинград. Не може да се каже, че любовта им е от пръв поглед, но привличането е силно и след известно време, когато Витко получава съгласие за брак с Людмила от майка си и сестра си, подписват в Гражданския отдел в Ленинград.  


Людмила Пантева със снимка на Висоцки

През 1970 година, когато със съпруга се установяват в България,  тя се прехвърля  в много търсената тогава специалност "География на туризма" с основен език руски и втори - френски. Успешно се дипломира и в София започва работа като екскурзовод. По-късно преподава "екскурзоводство" на ученици, които са избрали  специалността като професионално обучение. Срещата с един руснак на Слънчев бряг определя техния избор - така Людмила и Васко  стават туроператори и започват да съпровождат  руски туристи. През лятото на Южното Черноморие, а през зимата - на планинските български  курорти. Работата като екскурзовод вдъхновява Людмила, тя научава много за историята, културата, промишлеността и икономиката на страната ни.  Пътува много, общува много, раздава се. Това ѝ харесва - тя е общителна и емоционална личност, така самата тя се определя.  Обича да чете книги, да гледа стари руски филми. Много обича животните. Вкъщи във Вълчек  гледа  котки и кучета.


Има син, който е свещеник в Германския манастир. 


ЛЕНИНГРАД

"Ленинград ми даде най-големият подарък - духовната храна. Там, където съм родена, имаше пет театъра. С моите приятелки сме ходили най-малко 2-3 пъти седмично на някоя пиеса. Тичахме да вземем билети, които се продаваха край театъра на "Търси се". И ако успеем да вземем билети, отиваме и то правостоящи, но беше пълно с правостоящи. Уникални артисти! За мен Ленинград е най-големият духовен център на света. Той е свързан с Достоевски, Есенин, Маяковски, Пушкин, Блок, какво да говорим... Всичко е уникално!"


ЕКСКУРЗОВОДСТВОТО

"Много хубава професия е това да си екскурзовод. Правихме маршрути из цяла България. След това направих екскурзия в Ленинград и Москва за една седмица с моите деца... Преподавах и екскурзоводство на ученици, като практика. Така подсигурявахме екскурзоводи за Орбита. Моите ученици бяха най-добрите. Сравнявайки онова време с днешното, тогава аз се чувствах по-свободна, в т.нар. тоталитарен режим. Аз работех като екскурзовод."


ВЪЛЧЕК

"Аз се влюбих в малките градчета, в малките селца и казах на мъжа ми: "Витя, мечтая някой ден да живея в малко селце, просто да е хубаво, да е китно. Не искам да живея в София, не обичам големи градове." Така си харесах Вълчек. И така стана."


Повече може да чуете в прикачения звуков файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още

Излекуването на гадаринския бесноват

Шестата неделя след Неделя подир Въздвижение,  Църквата насочва нашето внимание към онези моменти, чрез които ние ставаме не свободни, а роби на страстите, похотите и съблазните. Христос изцелява обладан от легион бесове човек. Той му дава свобода и радост, както чрез това го предлага като пример на самите нас за сила Божия, промисъл и..

публикувано на 20.10.24 в 08:00

Недостъпната среда е основен проблем за незрящите хора

На 15 октомври отбелязахме Международния ден на белия бастун - символ на независимостта на хората със зрителни увреждания, а през целия месец обръщаме внимание на техните права и нуждите. За хората с нарушено зрение всеки ден е борба, обяснява председателят на Районната организация към Съюза на слепите в Монтана Ива Петкова. "Те се..

публикувано на 18.10.24 в 16:56

Поредица от събития в подкрепа на 9-месечния Божидар организират в Бяла Слатина

В Бяла Слатина организират поредица от инициативи в подкрепа на 9-месечния Божидар, който страда от рядко генетично заболяване. В читалище "Развитие-1892" е уредена благотворителна изложба базар. Събраните средства ще са за лечение на момчето, каза секретарят на читалището Светлина Берова. "До 10-ти ноември сме подели доста неща в..

публикувано на 18.10.24 в 15:53

Повече от 2000 ученици от първи до четвърти и осми клас във Видинско с еднократна помощ

Повече от 2000 ученици от първи до четвърти, както и учениците от осми клас в област Видин, ще получат еднократна помощ в размер на 300 лева.  Тя ще бъде изплатена на два транша.  Крайният срок за подаване на заявленията-декларации приключи на 15 октомври, каза за Радио Видин директорът  на Регионална дирекция "Социално подпомагане" Видин,..

публикувано на 18.10.24 в 14:23

Младите са надеждата за новото начало на Мърчево

Село Мърчево е сравнително голямо село в Северозападна България .  Намира се в община Бойчиновци, област Монтана .  Река Огоста и жп линията София-Видин минават през селото.  Иван Иванов е дългогодишен кмет на селото - от 17 години. Избран е през 2007 година, а в момента тече петият му мандат.  Той обича родното си място, а..

публикувано на 18.10.24 в 13:26

18 октомври - Ден на художника

Днес, 18 октомври, художниците честват своя професионален празник. Той се отбелязва в деня на Свети апостол Лука, който се счита за пръв християнски иконописец.  Свещеното Предание говори, че той нарисувал две икони - на св. Дева Мария с Божествения младенец на ръце и на светите апостоли Петър и Павел. По този начин той сложил началото на..

публикувано на 18.10.24 в 12:51

Романът "Освен това танцувам" на френските писатели Ан-Лор Бонду и Жан-Клод Мурлева

Пиер-Мари Сото е успешен писател, носител на наградата Гонкур, който вече не пише. Вдъхновението му си е отишло на 28 октомври 2010 г., точно в 21 часа и 15 минути. Висок е 1,92 м, женен четири пъти, с шест свои деца и няколко доведени. Аделин Пармелан е висока, дебела, брюнетка, ако вярваме на нейното собствено описание. И да не вярваме, с..

публикувано на 18.10.24 в 12:00