Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Пламен Петров: 9 септември замени "Да живее България" със "Слава на великия Съветски съюз"

Снимка: Личен архив


"Не мога да се съглася, че османските времена са взели по-малко от България, отколкото тоталираният режим. Преди робството сме европейска сила, особено от гледна точка на културното влияние в славянския свят. Това го загубваме след това завинаги. Самият факт обаче, че хората често правят това сравнение, е показателен: девети септември е една от най-черните дати в нашата история. Самото повдигане на темата означава, че има известен резон в твърдението, че са сравними като катастрофи", каза в "Посоките на делника" Пламен Петров, изследовател на Царство България.

Повече ни даде или повече ни отне тоталитарният период в родната история? На 9 септември - датата, която продължава да разделя общественото мнение, потърсихме отговор в сутрешния ни блок. Премахване на капиталистическия строй и изграждането на по-справедливото социално общество или началото на невиждан кървав терор, унищожил демокрацията, частната собственост и българския елит?

Авторът в дясната платформа "Консерваторъ" отделя 10 години, за да потърси отговор на въпроса, защо България е по-циментова, мухлясала и мръсна в сравнение с годините преди 9 септември:

"Най-интересно ми е, че не се повдига една конкретна тема - колко по-различна е архитектурата в историческите центрове на нашите градове. Ако погледнем който и да е град, освен Димитровград, всеки областен град си има исторически център, създаден в тези 30-40 години преди 9 септември. Архитектурата изглежда доста европейски. Хората не си дават сметка, че цялата съвкупност от сгради е построена по времето на царския период, включително доста сгради, за които се смята, че са дело на режима след 9ти. Аз, ако имах власт и трябваше да взема мерки по декомунизация, щях да сложа табелки на всяка сграда, за да видят хората сами кога е построена, за да усетят разликата. Бих обърнал внимание и на нравите на политиците, управлявали България. Голямо впечатление, докато се ровя в архивите, ми направи начинът на говорене на цар Борис III, на дадени премиери, които завършват обръщенията си с "Да живее България!" или "Слава на българската армия!". Вълко Червенков, лидер на БКП, нито веднъж не спомена нито веднъж името на България. Казваше единствено "Слава на великия Съветски съюз" и "Слава на мира".

Според Пламен Петров, който се интересува се от това как България и манталитетът на българите са се изменяли през различните периоди в най-новата ни история, периодът преди и след 9ти означава две различни вселени:

"Най-лесният пример е някоя съвременна монархия тип Швеция. Нещата там се случват добре, по единодушно мнение. Когато гледаме изглед от улицата, когато говорим за обществените институции и за всякакви параметри на обществото, ние оставаме твърде далеч от всичко това. Преди 9 септември България е синхронизирана със западните държави. За 10 години проучвания съм стигнал до дребни детайли - как са изглеждали уличните стълбове, по какъв начин са захванати за тях табелки и осветителни тела. Начинът е такъв, който да не боде очите, а да създаде естетическо удоволетворение. След 9 навлиза един такъв начин на мислене, че нещо щом работи, можем да го оставим така. Както и да си свършим работата, обществото ще го приеме. Това е общество, принудено да бъде безкритично. Когато няма критика, няма изисквания към властта".

Един от най-големите и разпространявани митове е, че електрификацията на България се случва след идването на власт на комунистите, посочи още изследователят.

"Това не е вярно. Във Видин ток има още през 20те години, вижда се на всички снимки на електрическите стълбове на центъра на града. В София трамваите тръгват още в началото на ХХ век, а за да вървят - трябва да има ток. Ако разгледаме снимковите архиви, ще видим, че не само първостепенните градове са били електрифицирани доста преди идването на БКП. Дори курортите и селата постепенно са електрифицирани. Процесът не просто е бил започнат, а в етап на бурно развитие".

9 септември бележи края на Царство България и поставя началото Народната република. 

На 27 април 2000 година е приет Закон за обявяване на комунистическия режим за престъпен, напомни още Петров.

"Няма две мнения, че това е държавен преврат, макар че обществото не го приема като такъв. Сегашните хора си мислят, че тогава се е достигнало до тази промяна с широк консенсус, а реалността е, че говорим за класически преврат. Тази власт постепенно се разпространява към общините в България, а това се случва на фона на приключващата Втора световна война. Някои хора са придобили дивиденти от новата власт, а други са репресирани. Десетки хиляди хора са били, ако не убити, то заточени в лагери. Оценките са разнопосочни, защото зависи хората потомци на коя от двете страни са били".

Интервюто с Пламен Петров можете да чуете в звуковия файл. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

В Деня на християнското семейство: Колко е важен бракът?

На 21 ноември отбелязваме Деня на християнското семейство - повод да се замислим върху значението на семейството и брака като основи на духовния и социален живот. В съвременното общество, обаче, много млади хора избират да живеят заедно и без да сключват брак. Какви са причините за възникването на тези тенденции? Според социалния..

публикувано на 21.11.24 в 13:42

Чувстват ли се сигурни на работните си места хората в предпенсионна възраст?

Застаряването на населението в Европейския съюз (ЕС) е един от най-сериозните проблеми, с които повечето страни ще се сблъскат в близко бъдеще. Съществуват сериозни опасения за предизвикателствата, които все по-застаряващото население поставя пред икономическите и социални условия в момента. Делът на младите хора (на възраст 0-14 г.) в EС до..

публикувано на 20.11.24 в 10:45

Северозападът - слаба икономика, застаряващо население, лоши пътища

Остават ли Видин и Северозападният регион на последно място по икономическо, демографско и социално развитие? Институтът за пазарна икономика представи традиционния си доклад "Регионални профили: показатели за развитие 2024".  Тазгодишното проучване показва, че изпреварващият икономически растеж в няколко от по-малките области в България..

публикувано на 19.11.24 в 13:49

Как помага кариерното ориентиране на учениците и кога да започне

Изборът за бъдещото професионално развитие е още в училище. Как правилно да се насочат учениците, обяснява Силвия Ставрева от Центъра за подкрепа на личностното развитие  с предмет на дейност кариерно ориентиране и консултиране във Видин. "Центърът работи с ученици от I-ви до XII-ти клас и в тази връзка нашата програма за работа с тези..

публикувано на 18.11.24 в 12:31

Село Неговановци - съвременно, обновено и съхраняващо традициите

Екипът на Радио ВИДИН гостува в близкото до Видин село Неговановци. То се намира н а 12 км от областния град.  Красиво и благоустроено е Неговановци.  Впечатлява с големия и обновен площад с красиви декоративни дървета и добре поддържани зелени площи.  Смята се, че Неговановци е лицето на община Ново село, защото е първото село, което..

публикувано на 15.11.24 в 12:00

Тома Ушев: Предстои преустройство на политическия модел

Преговорите за редовен кабинет продължават на фона на начертани червени линии и намерения за санитарен кордон.  Ще намерят ли партиите формула за управлението?  Кои са възможните партньори и невъзможните компромиси?  Политическото бъдеще на страната дискутираме с политическия анализатор Тома Ушев , автор в дясната платформа "Консерваторъ". Радио..

публикувано на 14.11.24 в 10:00

Ще бъде ли спряно решението за повишение на минималната работна заплата?

От Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) внесоха жалба във Върховния административен съд с искане за отмяна на постановлението на Министерския съвет за повишение на минималната работна заплата на 1077 лева от 1 януари. В жалбата работодателите настояват за отмяна на постановлението, с което бе прието повишаването, като..

публикувано на 13.11.24 в 10:45