Учителят Христина Николова: Винаги съм приемала учениците си като нещо много ценно

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• ''Актуално'' в ''Посоките на делника''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

В условията на епидемична обстановка започва новата учебна 2021/2022 година в училищата на територията на цялата страна. За разлика от миналата, тази ще бъде присъствена, поне засега обещаха от МОН. Да си учител в днешно време е едновременно предизвикателство и изпитание. Учителската професия е една от най- трудните и изисква много постоянство и упоритост. През 21 век, в богатата информационна среда, в която се развиват днешните ученици, става все по- трудно привличането на вниманието им и предизвикване на интерес у тях към науката. Колкото и да се усъвършенстват технологиите, обаче те не могат да заменят непосредственото човешко общуване. Учителят трябва да бъде преди всичко човек. Той трябва да вдъхва доверие, да бъде съпричастен с вълненията и потребностите на своите ученици, но в същото време да бъде и взискателен. Постигането на този баланс е изключително трудно и изисква много усилия, търпение, постоянство. Как се постига това и колко е важно присъствието на учителя в живота на човека? 

На 15 септември в студиото на радио Видин гостува дългогодишният начален учител Христина Николова от видинското СОУ "Цар Симеон Велики", която днес, на първия учебен ден от новата учебна година вече е пенсионер.

"Независимо от това, че днес, на 15 септември аз не съм в училищния двор сред моите колеги и моите ученици, аз съм не по- малко развълнувана от тях. Вълнувам се най- вече за моите бивши четвъртокласници, които изведох през тази последна учебна година от моя професионален път. Те навлизат в нов етап от живота си и аз съм не по- малко развълнувана и не мога да изляза извън вълненията, които всеки учител изпитва на тази прекрасна дата- 15 септември, когато училищният двор се изпълва с глъч и с детски усмивки ... Връзката винаги е по- особена, а аз винаги съм приемала моите ученици като нещо много ценно. Това са деца- личности, които трябва да разбереш ... Първият учебен ден винаги носи една тържественост, едно съпричастие, една готовност на учениците да се влеят в този свят храм на българското образование, каквото е българското училище и да станат част от тази общност. Дистанционното обучение по никакъв начин не може да замени живата връзка с учителя, с учениците и дистанционното обучение не носи онази полезност, каквато има присъствието на учителя в час ... Започнах да работя като учител в далечната 1979 година в едно селско училище на 60 км от Видин. 42 години ме делят от това време, като повечето спомени са избледнели. Все още помня моят първи ден в училище като преподавател- беше мрачен, есенен и дъждовен ден, но аз виждах светлината в очите на моите деца и интереса, с който ме гледаха. Спомням си голямата топлина и обич, с които ги приех в класната стая."- сподели дългогодишният учител Христина Николова.

Попитахме видинчани колко е важен учителят в живота ни и спомнят ли си любимия учител днес:

"Днес липсва уважението към учителя. Всичко идва от възпитанието, ако родителят научи детето да уважава учителя би било много по- добре. Разбира се, че професията е и призвание, децата са палави и буйни, който не може да ги изтърпи да не се захваща ... Огромна е ролята на учителя естествено, стига учителите да са подготвени професионално. Да не се окаже, че в един момент ученикът знае много повече от тях, защото има много такива случаи ... Докато системата е "парите следват ученика" положението ще е много лошо."- коментираха видинчани.

"Честно казано аз все повече наблюдавам тенденция мои приятели и познати да се връщат насам, особено покрай ситуацията с пандемията. Аз лично преди година и половина дойдох във Видин, уж за малко и така стана, че останах за повече време и установих, че тук се чувствам много по- добре отколкото в по- голям град ... Още, когато бях в 10-ти клас и преподавах долекарска помощ към БЧК на ученици- това всъщност е първото ми влизане в класна стая като учител. Тогава установих, че това ми харесва. Още от тогава работя по въпроса да завърша и да стана учител ... Чувствата ми са смесени- хем се вълнувам, хем ми е притеснено, защото осъзнавам каква огромна отговорност е преподавателската професия, но повече е вълнението."- каза Ивета Ангелова.