Кръстьо Стоянов Пишурка е роден във Враца през 1823 година в семейството на Стоян Пишурка и Баба Първа. За неговата майка се знае съвсем малко - повече информация има за рода на баща му. Широко известно е, че Кръстьо Пишурка е български учител, театрален деец, преводач, поет и народен будител. По онова време обаче в Лом смятали Пишурка за баш комита и жестоко го следели, разказа за Радио Видин историкът от Лом Александър Александров:
"Родът на Пишурка е стар книжовен род. Първите сведения за него имаме още от времената, когато Отец Паисий завършва "История славянобългарска" - 1762 г. и от тогава до сега в рода винаги има по едно дете момче - книжовник, учител, свещеник. Това продължава до 1823, тоест Кръстьо Пишурка не изневерява на своя род. Началното си образование получава във Враца. След това продължава в София, като вече най-висше образование, което може да получи по онова време - това е в Цариградската Велика школа, това е Патриаршеското гръцко училище. Там той учи гръцки, френски, турски - на много добро ниво ги научава - сръбски, знае руски и всякакви други светски науки, които са привилегия да се знаят въобще. В началото на 40-те години отива във Враца като учител, но съдбата не му отрежда да остане там дълго. Има интересна история тук - младият даскал Кръстьо се влюбил в даскалицата Цвета Кръстенякова, която преподавала в Девическото училище във Враца, но в Цвета бил влюбен и Владиката Агапи, който бил изключително влиятелен в града, а и върху самата Цвета, защото именно той я издържал тя да учи в училището на Анастасия Тошева и след това да отвори Девическо училище във Враца, където тя да стане учителка...
В средата на 1840-те години в Лом вече усилно мислят за съграждането на взаимно училище, защото като един тепърва изгряващ търговски град, ломските мъже нямало как да въртят търговия, учейки по църковни книги - те трябвало да знаят светска наука, да учат езици, математика, география, за да могат да пътуват. След покана Кръстьо Пишурка се съгласява да дойде в Лом... Пишурка е човек с изключително значение и то не регионално, а национално. На него ломчани дължим в частност отварянето на първото светско училище, читалище "Постоянство"... Пак на него дължим началото на българския театър. Той е инициатор за организирането и провеждането на тези две театрални представления - това са "Многостарадална Геновева" и "Велизариева опера". Тук интересното е, че това са дадени две представления в рамките на по-малко от 3 месеца, просто няма такъв прецедент в българските земи, да не говорим пък за толкова ранен период. Всичко това е засвидетелствано в периодичния печат...
Основаването на първото женско дружество е отново по инициатива на Пишурка. Много сполучливо Петя Александрова в една своя книга наречена "България в потури, но с цилиндър" го определя като първия български рицар, който се осмелява да защити българската жена. Тук трябва да кажа, че ломчанки също го защитават него, след трагичната премиера на "Велизарий", когато Пишурка и актьорите са наклеветени от чорбаджията, че учат ломското население на бунт срещу Султана и са арестувани във Видинската крепост - ломчанки излизат на протест пред конака... Та този женски протест до голяма степен спасява Пишурка да бъде освободен малко по-рано. За цялата си народополезна дейност Кръстьо Пишурка прекрачва прага на Видинския затвор 7 пъти и то само в рамките на 12 години...
През 70-те години на 19 век Пишурка отваря книжарница в Лом... Книжките му пристигали в Лом по река Дунав, той трябвало да ги вземе от пристанището - това била най-бързата връзка с града. Но там започва всъщност тяхната одисея, те трябвало да преминат през строгата Османска цензура. Ломската администрация започвала да проверява и чете книгите, но какъв ужас изпитвали горките османци, когато виждали десетки книги на немски, френски, руски и други езици, самият Пишурка е владеел над 5- 6 езика. Те не разбирали какво пише и оттам книгите били препращани във Видин по това време административен център на Санджака, но и там почти винаги не разбирали за какво иде реч. Та тези книги още веднъж пътували до Русе - Валийски център и вече от Русе прочетени- непрочетени, разбрани- неразбрани, книгите се връщали отново в Лом, където Пишурка ги намирал в ужасно състояние, тези от тях, които Османците счели, че са безопасни... Османската власт е намирала в Пишурка и приятел, макар да са го смятали за прикрит революционер, защото именно с това владеене на езици, именно със своята грамотност той им е помагал много често в административната дейност, когато е трябвало да се пишат писма до Султан, до Велик Везир, всичко това е минавало през неговите ръце, защото той много добре е боравил с османо-турския език... Изпод неговото перо излизат 8 самостоятелни книги, десетки стихотворения и преводи, отпечатани в периодическия печат. Почти всичките му книги са излезли на бял свят благодарение на спомоществователи".
„...Затичах се към вкъщи, вдишвайки за пореден път от мистичния въздух. Тук, покрай реката и божествената му сила, се случваха чудеса. Само трябва да повярваш малко по-силно в себе си, да затвориш очи и да вдишаш дълбоко. Да, реших да остана тук, за да градя бъдещето си, както и да откривам нови тайни места, за които ще знаем само аз и..
В единадесета неделя след Петдесетница , Църквата насочва нашето внимание към един евангелски момент, към една притча, изречена от Господ Иисус Христос, която ни дава отговор какви да бъдем и как да се отнасяме към нашите приятели и ближни, и в това да бъдем подражатели на Христа. "Рабе лукави, аз ти простих целия оня дълг, защото ми се..
В едно общество, което като че ли вече е станало напълно безчувствено към насилието, жертвите на престъпления и техните близки все още имат нужда от справедливост. Но ако дори служителите на реда са безсилни да я въздадат, кой би трябвало да поеме тази задача и има ли изобщо право някой да го прави? А какво ви остава, когато насилието нахлуе в..
Днес в рубриката "97 лапи и 1 опашка" ви представяме кучето Томи - вярната спътница на своята стопанка Цветана . Срещнахме ги по време на сутрешната им разходка - ведри, усмихнати и сякаш в перфектна хармония един с друг. Историята им започва преди цели девет години. Тогава Томи е малко, слабо и уплашено кученце, което скита само по улицата...
Днес ще ви разкажем за магията на антикварните книжарници. За любовта на една млада жена към книгите. Научена от малка от дядо ѝ, който е бил антиквар и букинист, да обича книгите, Анжела Иванова поема по неговия път, като завършва Университета по библиотекознание и информационни технологии. Специалността ѝ е "Книгоиздаване и редакция"...
От години детската площадка на улици "Широка" и "Христо Ботев" във Видин била в окаяно състояние, разказват пред Стефка Павлова младежите, които подеха инициативата за нейното обновяване. Антонина Лозанова обясни: "Събрахме се хора, които милеят за града ни и искат да живеят в една по-хубава среда. Тази дейност е финансирана в рамките на..
Тази събота, 23 август, Видин отново ще пулсира с енергията на " Street Jam " - второто издание на най-новото градско парти , което вече успя да остави ярка следа в културния живот на града. Дебютът на събитието се оказа истински феномен - без предварителни очаквания, то предизвика вълна от положителни емоции и коментари, рядкост за видинската..