Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Село Войводово - чешкото село

Спокойствието на хората в село Войводово е най-важно, казва Цветелина Димитрова

11
кметство Войводово
Снимка: личен архив



В село Войводово сме, единственото село в България, основано от чешки преселници, което  все още носи духа на чешката общност.
Село Войводово е разположено в Северозападна България и влиза в пределите на община Мизия. Намира се на 5 км  от общинския център град Мизия.  

Селото е основано от преселници от Банат - чешки и словашки протестанти, както и банатски българи - католици в началото на 20 век. Повод за идването им е приетият през 1880 г. Закон за заселване на пустеещите земи в България. Новосъздаденото селище бързо се разраства и през 30-те години на ХХ век наброява вече около 800 жители, над 600 от които са чехи. Чешкото население във Войводово се запазва до 1950  година, когато голяма част от него се връща в  Чехословакия.
Някои все още го наричат чешкото село, въпреки че чехите отдавна са го напуснали.

 Кметски наместник на село Войводово е Цветелина Димитрова, тя е от една година на тази длъжност. Тя е от съседното село Крушовица и всеки ден пътува до работното си място в село Войводово.


80 са жителите на селото, някога са били много повече, но процесът на обезлюдяване е засегнал и това село. Преобладава възрастното население, но има и семейства на средна възраст и по-млади с деца-ученици и деца, които ходят на детска градина в общинския център Мизия, казва Цветелина Димитрова:

"Повечето са възрастни хора в селото. Има и по-млади семейства, имаме новородени. По-големите деца пътуват с автобус до училището в Мизия. Спокойствието е най-важното в селото, инфраструктурата ,чистотата в селото. Имаме лекарски кабинет.  Идват лекар и лаборантка веднъж на 6 месеца. Предстоят ни разговори - да идват веднъж в месеца."

село Войводово, центъра

 
Животът в село Войводово е спокоен, няма кражби по домовете и от дворовете, казва Цветелина Димитрова:

"Асфалтирахме улица с целева помощ от правителството, това е за момента, с община Мизия поддържаме добра комуникация...Нямаме проблеми и оплаквания...Да се подмени останалата част на водопровода е добре. ..Социалните ни прогами са: в момента имаме лични асистенти, те са четирима , има проект "Топъл обяд". С лекарства се снабдяват хората като пътуват до Мизия, имаме автобус ежедневно. "
 

По-голяма част от хората работят на територията на АЕЦ Козлодуй, по-малко са тези, които работят в животновъдството и селското стопанство - обяснява кметският  наместник Цветелина Димитрова:

" Това е основното препитание на хората тук, работят в АЕЦ Козлодуй, центраата се намира на 25-30  км от селото.... Имаме земеделски производители, те са 4-5 човека и предлагат сезонна работа...Повечето хора  отдават земите си под наем "
 
Оказва се, че има интерес за към селото и желание да се купуват къщи тук, обяснява кметският наместник:

 "Има интерес към купуване на къщи от много хора, най-вече от София и от местни жители..Най-вече, защото е тихо, спокойно, селцето е много хубаво, с прави улици, инфраструктурата е добра, няма кражби. Общината е много близо, на 4-5 км, Козлодуй също не е далече..Хората не продават много къщи. В нашето село къщи на 2 етажа няма. На един етаж, с двор може да се намерят на цена от 3 до 8 хил.лв."

Лесно и приятно е да се работи с местните хора, казва Цветелина Димитрова:


  " Хората са добри, задружни, винаги, когато имам нужда от помощ за почистване, за празника на селото и др, събираме се и работим всички заедно, и млади и стари..От община Мизия ни изпращат работници за почистване на селото...Гробищният ни парк е в добро състояние. Имаме идеи - сградата на изоставената детска градина да се реставрира, да се обнови и да се използва, а не да се руши. .."

Формулата за успеха на кметския наместник е в добрата комуникация, разбирателството. И всички да са здрави, за да работим заедно в бъдеще - казва кметският наместник  Цветелина Димитрова.



81-годишният Людвик Йосифов Йосифов е роден в село Войводово в семейство на чехи. Той казва, че е последният останал чех в селото. Но и днес в семейството му говорят на чешки език, въпреки че съпругата му е българка. Спазва доколкото може чешките традиции, чешкия говор и всяка година пътува до Чехия, където живеят негови роднини. Наскоро в село Войводово на посещение беше чешкият посланик, който се срещна с жителите на това чешко село и разговаря с дядо Людвиг.

"Всичките ми роднини са в Чехия. Жена ми е българка. ..Чешки традиции почти нямаме вече. Няма с кой. Вкъщи си говорим на чешки с децата и жената. децата пишат, четат на чешки.....90% от хората са в Моравия, а сестра ми е в Словакия, в Търнава. ..Всичко е различно при чехите, живеят добре...Днес живеем добре, нормално...Работим колкото можем вече..."

Опитваме се да поддържаме селото си в добро състояние, казва Валентина Борисова е библиотекар-секретар в читалището в село Войводово. Тъй като в селото няма детска градина и училище, читалището остава единствената институция, която дава възможност на децата да се събират и да обменят идеи, да творят и да играят заедно. В близкото минало е имало певческа група, в която са участвали по-възрастни жени, но сега тя не е активна .  Фолклорът тук не се различава от традиционния български, но има различни народни носии.

 


Повече може да чуете в прикачения звуков файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

"Неделник" от 2 ноември 2025 година

Здравейте приятели! Зима идва… време за топли чорапи, усмивки и добри новини! „Неделник“ е добра новина и вече е на сайта. За начало отново прелистваме старите вестници и с усмивка си припомняме онези хубави новини от близкото минало - защото хубавите истории никога не остаряват! Първата ни спирка е Бяла Слатина , където..

публикувано на 02.11.25 в 14:35

Да бъдем милостиви с надежда за вечния живот

Днес е Пета неделя след Неделя подир Въздвижение "Аврам пък рече: чедо, спомни си, че ти получи вече доброто си приживе, а Лазар – злото;  сега пък той тук се утешава, а ти се мъчиш."  /Лук.16:25/ Разказът на Господ Иисус Христос за богаташа и бедния Лазар има непреходна стойност. Ако миналото време преведем в сегашно и единственото число..

публикувано на 02.11.25 в 08:00

Търсите изход? Това е смехът.

Когато се казваш Грозьо Грозев и всички ти викат Грозния – колкото заради името, толкова и поради факта, че наистина не си измил зорите, – имаш два избора: да пораснеш смачкан до обезличаване комплексиран човечец, или да обърнеш негативите в позитиви по най-нахалния, но безотказно работещ начин – чрез хумор и демонстративен индивидуализъм,..

публикувано на 31.10.25 в 17:05

"Едно" на 31 октомври 2025 година

В "Едно" представяме събитията, които от екипа на фондация "Подкрепа за реализация" организираха през месеца.  В Центъра за социална рехабилитация и интеграция за пълнолетни към фондацията отбелязаха Международния ден на готвача с кулинарно състезание. П роведоха и отборно спортно състезание по дартс. Използваха едни от топлите и слънчеви дни на..

публикувано на 31.10.25 в 16:49

Когато радостта се шие с любов – историята на Илиана Кънчева

Днес в рубриката "Професия-хоби" ще ви запознаем с Илиана Кънчева. Илиана от дете обича да шие и някак си съдбата цял живот я води към това да стане шивач. От десет години тя вече има и собствено ателие в град Видин и описва своята професия като удоволствие. Обича да шие народни носии и официални рокли, а най-голямата награда за труда и е..

публикувано на 31.10.25 в 16:10

Маска и тиква или буквар- кое да изберем?

Всяка година в края на октомври се изправяме пред вечната "битка" - тикви срещу буквари! От едната страна е Хелоуин, с костюми, маски и лакомства. От другата - Денят на народните будители, когато свеждаме глава пред делото на духовниците, книжовниците и възрожденците, които са събудили българския дух и го държат жив вече векове!  В последните..

публикувано на 31.10.25 в 16:00

Където е Хера, има усмивки!

Кучетата - най-добрите приятели на човека!  Знаете ли, че те са били опитомени още преди трийсет и три хиляди години? Представяте ли си! Толкова време рамо до рамо с нас, хората - и през всичките тези хилядолетия, ние заедно сме се променяли, ставали сме си все по-близки, почти като семейство. И днес, няма спор - кучето е не просто домашен..

публикувано на 31.10.25 в 15:05