Той е роден на 6 август 1941 г. в град Видин. Тук за първи път е запленен от голямото изкуство. На лятната сцена в крайдунавския парк се наслаждава на невероятните изпълнения на Градския духов оркестър. В паметта му се запечатват белите куртки на музикантите, лъскавите инструменти и достолепната публика. Усещането е невероятно, споделя той:
"Колко е прекрасно светът да е чист, добре облечен, мирен, и да слуша такава хубава музика. Може би тогава в мен да се е зародило чувството, че има нещо, с което може да се влияе върху добротата на хората. На първо място това е присъствието на добрите хора покрай теб, бабите и дядовците. На второ място това е музиката. Хората без да искат стават по-добри."
През 1945 семейството му се премества в София. Летните ваканции Михаил прекарва задължително във Видин, край Дунава. Учи цигулка в Музикалното училище, в класа на Петър Арнаудов. Приет е в Консерваторията с цигулка при проф. Петър Христозков. По средата на следването си се прехвърля в друг факултет - композиция при Веселин Стоянов. През 1967 г. завършва Държавната консерватория, след което специализира композиция в Ленинград при Вадим Салманов между 1970 - 1971 г., За него този престой е много важен, той е като отворен прозорец към световната музикална култура. Прозорчето се отваря още, когато през 1979 г. специализира в Будапеща при Емил Петрович. През 1967 - 1972 г. е оркестрант в Софийската филхармония, а през 1972 - 1974 г. в Държавно обединение "Музика". От 1974 г. е преподавател по "Хармония и композиция" в Държавната музикална академия. Там прекарва 35 години. През 1987 г. е избран за доцент, а от 1993 година е професор. От 10 години вече не пише музика, защото според него всяко нещо е с времето си.
ВИДИН И ДЕТСТВОТО
"За мен Видин си остана градът на моето далечно, далечно детство. Спомням си го с едно чувство, близко до умиление. Защото там бяха баба и дядо. Аз съм при баба - това е най-важното. Идваше ред на важното занимание - да отидем на Дунава. В началото ходех заедно с баба ми и тя ме оставяше да плувам с две кратунки, вързани с ластик. Чувството за свобода, чувството за нещо ново изпитвах. Друго нещо - една сутрин ми каже: "Хайде да ходим да купуваме зеленчуци". И тя с една кошница с капак тръгваме, а ние с нея не спирахме да говорим, аз я питам, тя ми отговаря. Тя ми казва нещо, аз я питам и така. И стигаме до зеленчуковия пазар, някъде извън града беше, пълно с прекрасни зеленчуци! Всичките още с роса по тях, какво ли не, като се почне от сините домати, които най-красиво изглеждаха, които бяха като произведение на изкуството и други, и други. То беше цяло пътешествие. Това нещо си го спомням като сега, като посещение на райската градина."
ДУХОВИЯТ ОРКЕСТЪР
"Обличаме се и хайде пред театъра. Там имаше лятна сцена и като излязъл оня прекрасен духов оркестър с бели куртки, с лъскави инструменти, с тая публика чинна и тя благоприлично облечена. Слушаме фантастични работи, не ги знам какви са, но си казвах: "Колко е хубаво това!" Колко е прекрасно светът да е чист, добре облечен, мирен и да слуша такава хубава музика. Може би тогава в мен да се е зародило чувството, че има нещо, с което може да се влияе върху добротата на хората. На първо място това е присъствието на добрите хора покрай тебе, бабите и дядовците,на второ място това е музиката. Хората без да искат стават по-добри."
ПЪРВАТА ЦИГУЛКА
"Казвах на баща ми: "Купи ми една цигулка." - "Ама защо?" - "Видял съм веднъж на някаква сватба двама - трима цигулари цигани, които свирят"... И той си казва какво да го правя това дете. Отишъл при един майстор - циганин, в крайните квартали и поръчал една цигулка - голяма колкото една педя. И на тая цигулка нищо не съм правил, и звук не е издавала. Но ето - аз съм казал: "Искам да имам цигулка" и имам я. Имах снимка с тази цигулчица. И си казвах, ето така е пътят на Михаил Пеков към това, което впоследствие ще му стане съдба на живота."
ПУБЛИКАТА
"Доволен съм, че преодолявах моето притеснение от публиката. Публиката за мен беше като в приказките ламя триглава, която стои в залата и дори не я виждаш. Има полза от всичко, има полза човек да се огледа кой е, да се отърка между другите, дори понякога да се разочарова от себе си, но да види, че това е част от развитието на човека. Това го прави до 35-40 година. После идва рутината. Няма да забравя думите на един мой професор, той беше благ славянин и с добродушие и лека ирония казваше: "Да, това има право на съществуване."
ХАРМОНИЯ
"Хармонията на живота това е да си доволен от себе си, да си доволен от тялото си, да си радостен и да живееш в млад свят."
ТВОРЧЕСТВОТО
"Обикновено на година съм писал 4-5 съчинения, но големи съчинения... Лятото и средата на есента като че ли беше празен период, значи половината година има неща, които ги записвам и се раждат, а другата половина ги преосмислям. Записвал съм си някои теми на трамвайни билети. Някои теми през нощта стана и си ги записвам на листче, защото иначе не мога да спя... И оттам се натрупват. Имах си едно тефтерче и в него ги натрупвах нещата. И в един ден като че ли някой ми казва: "Ето сега" и сядам в хола, и тръгва! То си върви, писал съм с голямо удоволствие, аз трябва само да го направлявам и то се ражда. И трябва само да го поощряваш, да го насочваш... Идва моментът на почивка и после като го обърнеш започва периодът на удължаване или съкращаване... Несподелената ми любов, непреживяната - това беше операта."
ДОБРОТО
"Чувството за доброта може наистина да се посее и да се поддържа в човешката душа. Сигурен съм в това. Моята баба ми казваше: "С лошо всеки може, опитай с добро!" Ето сега аз съм на нейните години, опитвам с добро и виждам - получава се, когато не се получава, ще опитам следващия път. "
Повече може да чуете в звуковия файл.
Този петък рубриката "Добро утро, кмете!" ни отвежда в Сталийска махала - най-голямото населено място в община Лом. То е разделено на две махали, но те образуват едно сплотено село, по думите на местните, с които се срещнахме по време на гостуването ни там. Въпреки че през последните години населението е намаляло, в Сталийска махала все още има..
Балът на банатските българи започва днес във врачанското село Бърдарски геран. Той е традиционен и се провежда от 2014 година. Тази година събитието ще се състои в рамките на три дни, в които жителите и гостите на населеното място ще се радват на разнообразна програма. Повече за нея научаваме от Катерина Велчева , член на Инициативния комитет..
В следващите редове ще ви отведем при един човек, за когото магаретата не са просто животни, а мисия и любов . Той е Трифон Георгиев – млад фермер от козлодуйското село Бутан , човек със здрава връзка със земята и с ясна цел: да съхрани вида на магарето, което днес е на изчезване . Историята му започва преди десет години, когато..
В рубриката "На раздумка с Яна Маринова" гостуват Графинка Маринова и Величко Георгиев , от видинското село Капитановци, които чрез танца търсят корени и бащино огнище. Те са част от вокално-танцовата формация при местния пенсионерски клуб "Жива Вода" и разказват за някои от своите участия и успехи в различни краища на България: "Песните и..
Нова инициатива във Враца показва града през погледа на младите. "Гласът на Враца" е нов канал в социалните мрежи. Зад него стоят двама младежи, решили да улавят пулса и настроенията сред жителите на града и да ги споделят чрез видеоклипове във Фейсбук и други социални мрежи. Във видеата участват и известни личности, засягат се актуални теми,..
Продължава възможността заети и безработни хора да повишат трудовата си компетентност чрез ваучери за безплатни обучения от Агенцията по заетостта. Желаещите да го направят могат да избират сред голям брой професии и различни квалификационни курсове за придобиване или подобряване на умения в сферата на чуждоезиковото обучение, технологиите и други...
Бащата на оперетата Жак Офенбах създава някои от най-емблематичните сценични творби за музикалния живот на Париж през 19-ти век. Има над 100 оперети, сред които "Орфей в ада", "Хубавата Елена", "Парижки живот", "Херцогиня Геролщайн" и др. Единствената му опера "Хофманови разкази" и до днес се посреща с овации по целия свят. Слушайте ни всеки..