Той е роден на 6 август 1941 г. в град Видин. Тук за първи път е запленен от голямото изкуство. На лятната сцена в крайдунавския парк се наслаждава на невероятните изпълнения на Градския духов оркестър. В паметта му се запечатват белите куртки на музикантите, лъскавите инструменти и достолепната публика. Усещането е невероятно, споделя той:
"Колко е прекрасно светът да е чист, добре облечен, мирен, и да слуша такава хубава музика. Може би тогава в мен да се е зародило чувството, че има нещо, с което може да се влияе върху добротата на хората. На първо място това е присъствието на добрите хора покрай теб, бабите и дядовците. На второ място това е музиката. Хората без да искат стават по-добри."
През 1945 семейството му се премества в София. Летните ваканции Михаил прекарва задължително във Видин, край Дунава. Учи цигулка в Музикалното училище, в класа на Петър Арнаудов. Приет е в Консерваторията с цигулка при проф. Петър Христозков. По средата на следването си се прехвърля в друг факултет - композиция при Веселин Стоянов. През 1967 г. завършва Държавната консерватория, след което специализира композиция в Ленинград при Вадим Салманов между 1970 - 1971 г., За него този престой е много важен, той е като отворен прозорец към световната музикална култура. Прозорчето се отваря още, когато през 1979 г. специализира в Будапеща при Емил Петрович. През 1967 - 1972 г. е оркестрант в Софийската филхармония, а през 1972 - 1974 г. в Държавно обединение "Музика". От 1974 г. е преподавател по "Хармония и композиция" в Държавната музикална академия. Там прекарва 35 години. През 1987 г. е избран за доцент, а от 1993 година е професор. От 10 години вече не пише музика, защото според него всяко нещо е с времето си.
ВИДИН И ДЕТСТВОТО
"За мен Видин си остана градът на моето далечно, далечно детство. Спомням си го с едно чувство, близко до умиление. Защото там бяха баба и дядо. Аз съм при баба - това е най-важното. Идваше ред на важното занимание - да отидем на Дунава. В началото ходех заедно с баба ми и тя ме оставяше да плувам с две кратунки, вързани с ластик. Чувството за свобода, чувството за нещо ново изпитвах. Друго нещо - една сутрин ми каже: "Хайде да ходим да купуваме зеленчуци". И тя с една кошница с капак тръгваме, а ние с нея не спирахме да говорим, аз я питам, тя ми отговаря. Тя ми казва нещо, аз я питам и така. И стигаме до зеленчуковия пазар, някъде извън града беше, пълно с прекрасни зеленчуци! Всичките още с роса по тях, какво ли не, като се почне от сините домати, които най-красиво изглеждаха, които бяха като произведение на изкуството и други, и други. То беше цяло пътешествие. Това нещо си го спомням като сега, като посещение на райската градина."
ДУХОВИЯТ ОРКЕСТЪР
"Обличаме се и хайде пред театъра. Там имаше лятна сцена и като излязъл оня прекрасен духов оркестър с бели куртки, с лъскави инструменти, с тая публика чинна и тя благоприлично облечена. Слушаме фантастични работи, не ги знам какви са, но си казвах: "Колко е хубаво това!" Колко е прекрасно светът да е чист, добре облечен, мирен и да слуша такава хубава музика. Може би тогава в мен да се е зародило чувството, че има нещо, с което може да се влияе върху добротата на хората. На първо място това е присъствието на добрите хора покрай тебе, бабите и дядовците,на второ място това е музиката. Хората без да искат стават по-добри."
ПЪРВАТА ЦИГУЛКА
"Казвах на баща ми: "Купи ми една цигулка." - "Ама защо?" - "Видял съм веднъж на някаква сватба двама - трима цигулари цигани, които свирят"... И той си казва какво да го правя това дете. Отишъл при един майстор - циганин, в крайните квартали и поръчал една цигулка - голяма колкото една педя. И на тая цигулка нищо не съм правил, и звук не е издавала. Но ето - аз съм казал: "Искам да имам цигулка" и имам я. Имах снимка с тази цигулчица. И си казвах, ето така е пътят на Михаил Пеков към това, което впоследствие ще му стане съдба на живота."
ПУБЛИКАТА
"Доволен съм, че преодолявах моето притеснение от публиката. Публиката за мен беше като в приказките ламя триглава, която стои в залата и дори не я виждаш. Има полза от всичко, има полза човек да се огледа кой е, да се отърка между другите, дори понякога да се разочарова от себе си, но да види, че това е част от развитието на човека. Това го прави до 35-40 година. После идва рутината. Няма да забравя думите на един мой професор, той беше благ славянин и с добродушие и лека ирония казваше: "Да, това има право на съществуване."
ХАРМОНИЯ
"Хармонията на живота това е да си доволен от себе си, да си доволен от тялото си, да си радостен и да живееш в млад свят."
ТВОРЧЕСТВОТО
"Обикновено на година съм писал 4-5 съчинения, но големи съчинения... Лятото и средата на есента като че ли беше празен период, значи половината година има неща, които ги записвам и се раждат, а другата половина ги преосмислям. Записвал съм си някои теми на трамвайни билети. Някои теми през нощта стана и си ги записвам на листче, защото иначе не мога да спя... И оттам се натрупват. Имах си едно тефтерче и в него ги натрупвах нещата. И в един ден като че ли някой ми казва: "Ето сега" и сядам в хола, и тръгва! То си върви, писал съм с голямо удоволствие, аз трябва само да го направлявам и то се ражда. И трябва само да го поощряваш, да го насочваш... Идва моментът на почивка и после като го обърнеш започва периодът на удължаване или съкращаване... Несподелената ми любов, непреживяната - това беше операта."
ДОБРОТО
"Чувството за доброта може наистина да се посее и да се поддържа в човешката душа. Сигурен съм в това. Моята баба ми казваше: "С лошо всеки може, опитай с добро!" Ето сега аз съм на нейните години, опитвам с добро и виждам - получава се, когато не се получава, ще опитам следващия път. "
Повече може да чуете в звуковия файл.
Черният петък е едно от най-очакваните събития в годината за любителите на пазаруването. Това е денят, в който много магазини предлагат огромни отстъпки и специални оферти. Черният петък по принцип започва рано сутрин в последния петък на месец ноември. В България, обаче, все по-честа практика става Черният петък да се провежда много..
В света на домашните любимци има някои, които обожават прожекторите, камерите и вниманието. А има и такива като Пуци – млад, див, игрив, и… определено не е фен на фотоапарати. Пуци е морско свинче, представител на породата американски късокосмести и със сигурност знае как да превърне живота на стопаните си в приключение. Антонина Лозанова ,..
Минали са тридесет години, откакто четири момчета, следвайки странни тебеширени знаци, намират в гората части от тялото на убито момиче. Дебелия Гав, Железния Мики, Еди Мюнстър и Хопо сами са измислили тези знаци, с които да се забавляват и да си разменят тайни съобщения през иначе безкрайно скучното лято на 1986 г., но ето че още някой се е..
На 1 декември предстои туристическата надпревара " Вещица Рън ", организирана BG Events & Guiding. Надпреварата ще е в района на Белоградчик. На него предстоят много изненади и участничките ще бъдат доста атрактивно облечени - като вещици. В тези премени ще преминат част от трасето. "Предвидени са три контролни точки по трасето, на които..
В Профилираната природо-математическата гимназия "Екзарх Антим I" във Видин ученици ще изучават като свободноизбираем предмет религия и основи на източното православие. Решението е по инициатива на училищното настоятелство, каза директорът Ивайло Милушев. "Лятото, на 19 юли, беше проведена една среща между членове на настоятелството, учители..
Днес ще си говорим за професията адвокат - една от онези професии, които сякаш винаги са обвити в строгост, сериозност и мистерия. Но ако надникнем зад параграфите, строгите костюми и тежките дела, ще открием нещо повече - хора със сърце, усет за справедливост и дори малко чувство за хумор. Днес ви разказваме историята на Таня Кълцева от..
Слушатели на Радио Видин ни сигнализираха за драстично увеличение от около 300 процента на наемите на общинските жилища в град Видин. На територията на област Видин има над 400 общински жилища. В тях са настанени хора, отговарящи на определени критерии: хора с починали близки, многодетни семейства, самотни родители, хора, изпаднали в..