Работещите родители и онлайн обучението

публикувано на 12.11.21 в 15:05

Снимка: БГНЕС

Фрагмент от ''Цветовете на деня''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Една от драмите за всеки български родител днес, а може би и най-голямата такава, е онлайн обучението на децата. Особена трудност представлява то за родители, чиито деца са малки. Това предполага непрекъснато наблюдение и помощ от страна на някой възрастен, и това в повечето случаи е мама.

Как обаче би се справила една майка, ако е разкъсана между обучението на детето си и работното си място? За някои родители това е мисия невъзможна, за други пък осъществима, но с цената на много нерви, стрес и компромиси.

Аля е една от майките, които успяват да подържат баланс между всичко това. Тя е майка на две деца, едното на две години, а другото е в първи клас. Седемгодишната Емма казва, че предпочита ученето от вкъщи, защото момчетата в училище крещят и пречат, но пък у дома не винаги разбира това, което й преподава госпожата.

"Некомфортно ми е и ми е по-трудно. Не всичко, което госпожата казва, го разбирам, но се оправям. Аз я питам още един път и тя ми отговаря" - сподели малката Емма.

Неотдавна семейството на Емма е карантинирано. Това изпитание за всички до голяма степен променя мнението и на нейната майка. Преди няколко месеца Аля си е представяла дъщеря си в една приятна и спокойна училищна среда, която да постави основите на нейното образование. След като всички се изправят пред предизвикателството Covid-19, майката предпочита дъщеря й да се обучава от вкъщи, където би било по-безопасно за нея и за цялото й семейство.

"Мисля че е добре, не мисля, че се чувства зле от това. Спокойна е, у дома е, единственият проблем е, че имаме по-малка сестра и това причинява трудности, когато трябва да е в час и да й се подсигури спокойствие. В случая имам помощ, за което съм благодарна. Това донякъде спасява самата ситуация, защото иначе щеше да е изключително трудно. Налага ми се да ползвам отпуска, но за мое успокоение и за мое щастие, нямам проблеми с работодателите, относно колегите- също. В това отношение съм много доволна, но не всеки е така и със сигурност на много хора им представлява трудност да отсъстват от работа и да са вкъщи"- каза още майката на Емма.

Не всеки родител обаче има щастието да получава помощ за обучението на детето си. Един от тези родители е Вероника. Тя живее и работи в Буковец и е майка на две деца, които учат онлайн. Ако голямото й дете може да се справя съвсем само с уроците, то малкото е все още зависимо от нея и изпитва трудности много често. Въпреки, че малкият й син е шести клас, на Вероника често й се налага да взима участие в провеждането на уроците му от вкъщи.

"Като сляза сутрин на работа, след известно време малкият почва да ми звъни, не може да се присъедини, не може да се включи. Почти всяка сутрин ми звъни, че някои часове не му излизат. Аз паля колата, отивам вкъщи, започвам да се оправям с неговия телефон или пиша на класната понякога и от работата, ако може да му звъннат или да видят какъв е проблема. В това положение едни не могат да се включат, учителят докато ги събере в урока, на някой нещо не му излиза, не му се получава и то часът мине. Трудничко е така" - твърди майката.

Обучението от вкъщи носи със себе си позитиви и негативи, с които трябва да се справят не само учениците, но и родителите. А когато стане дума за работещ родител, тогава негативите стават повече и ученето се превръща в изпитание. Само по себе си, този тип обучение, трансформирането на учебната среда и пренасянето на почти всички дейности у дома, заедно с ограничения достъп до външна среда, предполагат особено въздействие върху децата и родителите. Някои са по-спокойни, други по-изнервени, трети се изтощават, за четвърти е енергоспестяващо.. Никога няма да има едно мнение по въпроса какво е най-добре за всички.

Сигурно е само едно. Прекалената дигитализация и навлизането й в живота ни и този на децата ни, предполага едни бъдещи поколения, които ще израснат знаейки всичко, но не разбирайки от нищо. Дано не е така.