Днес гостуваме в село Върбешница, община Мездра. То се намира в котловина, въздухът е изключително чист заради боровите гори край него, има и чиста изворна вода, която е истинско богатство за хората. От години тук няма нито една кражба. Все повече хора от близките градове купуват къщи в селото, което е съвсем близо до Мездра и Враца. Името на селото не е променено и идва от древността, произходът е от думата "върбешник" - място с много върби. През последните десетилетия на XIX в. по новостроящата се железопътна линия Роман - София са работили като каменоделци много италиански младежи. Те открили и разработили прочутите днес в цял свят каменни кариери до селото, от които се добива "Върбѐшки камък". В следващите години много жители на селото започнали да се занимават с каменоделство. Днес този занаят продължава да се практикува от хората в селото. Всички къщи в селото са направени от камък, оградите също са каменни, камъкът е в основата на живота на селото.
Магдалена Динкова е кметски наместник трети мандат, родена е в село Върбешница, живяла е във Враца, след което се е върнала в родното си село. За нея най-доброто място за живеене е тук, основните проблеми със спирането на тока и водата са почти преодолени - казва кметският наместник Магдалена Динкова:
"...Тук е най-доброто място за живот, тук е спокойствието... Най-важното е инфраструктурата да е ок, много хора пътуват до града, живеят тук, трябва да има ток и вода... С тока все още имаме проблема зимата, тук районът е планински, случвало се е да стоим 2-3 дена без ток. Това ми е било детската мечта - като порасна никога да не спират токът и водата, защото това беше голям проблем... Вече сме в правилния път... Имаме няколко кариери за врачански варовик, има работа за всички мъже, които искат да работят, безработицата ни е нулева, затова идват нови хора, които по някакъв начин подобряват за благоустрояването ни... Гледаме всичко да ни е чистичко, приветливо и красиво.."
С ВиК проблемът е решен, зонирахме селото и да се спира само районът, където има авария... Водя разговори с началника на ВиК, С ЧЕЗ е по същия начин, направиха ВИП-телефон, на който звъним само ние, кметовете, знаят откъде се обаждаме и комуникацията е по-добра... Дано да нямаме вече проблеми... ВиК - мрежата е сменена на главната улица, правим така, че когато асфалтираме улицата, отдолу сменяме тръбите... Село Върбешница като малко населено място няма големи възможности за кандидатстване по проекти. Община Мездра помага с проектите.", казва Магдалена Динкова и допълва:
"Като село нямаме много възможности да правим каквото и да било... Но има "Малки местни инициативи". Два проекта от три възможни имам спечелени. Единият - направихме беседка до чешмичката, градинката с паметника я облагородихме и детски кът направихме... Имаме желание от младите за стрийт фитнес и сега ще кандидатстваме по ПУДООС и надявам се да спечелим и там. Започваме изграждане на спортна площадка, имаме отбор по мини футбол и ще им подсигурим място за трениране..."Около 420 жители са жителите във Върбешница, по последното преброяване, които живеят в селото, но не всички са регистрирани в селото, не са много старите хора самотно живеещи, учениците, които пътуват до училище са 40 - обяснява кметският наместник Магдалена Динкова и добавя за ковид-ситуацията:
"Ние нямаме болни от ковид, сега се изплашиха хората и не искат да комуникират, не правят такива събития и мероприятия... За събора всеки ще снима това, което е приготвил, а за децата - да нарисуват "Моето родно място", качвам ги в кметството и така ще участват в живота на селото.."
Към читалището работят фолклорна група, лазарки и коледари, тяхната дейност се подпомага от читалището и от председателя на читалището.
Хората, които живеят в село Върбешница, нямат възможност да ползват здравни услуги на място, възрастните хора трябва да пътуват до близките градове:
"Сега по-голямата част от хората са при друга лекарка, родом от нашето село, но практиката ѝ е във Враца. Имаме уговорката да дойде в нашето село поне веднъж седмично... Лекарствата се купуват от близки и познати... Почистването на селото ни е голям проблем, сега имам само една жена и това ми е най-големият проблем, аз чистя градинките в селото...
...Незаконните сметища и тук са проблем, постоянно никнат като гъби, това са хора от други населени места, идват и изхвърлят боклуци..."Изчистихме, 2 пъти годишно почистваме селото, искаме контейнер от общината и събираме всичко в него, но културата ни е под всякаква критика.", казва Магдалена Динкова.
Интерес към селския живот проявяват много хора напоследък, в условията на ковид и ограничения, това са най-вече млади хора с деца, повечето са от този край и предпочитат да живеят на село.
"5-6 къщи се закупиха тази година, веднага се купува къща, ако е обявена за продажба... Хората се уплашиха от пандемията, миналата година всичко се изкупи, от София, от Враца и дойдоха с децата си хора... Търсят ада е по-близко до града и да няма кражби..."
Виктория Христова работи като пощенски служител в пощенския клон в село Върбешница, тя е родом от селото, обича родния си край и ѝ е мъчно, че селото е загубило голяма част от хората си и от живота, който е царял тук преди години.
Долу в ниското на селото е изградена голяма чешма с питейна изворна вода, хората си наливат от нея и тук е мястото, където е образувано древното селище, край извора.
Хората в село Върбешница споделят своите притеснения за живота, за селото си пред Николай Хараламбов:
"Скъпотия, скъпотия, пенсията не стига... Селото обедня, няма си хора , преди 30 години имаше живот, хора и стока... Тук произвеждат камък, има кариери, изкарват 20 тона блок, с това сме прочути, това е злато, отива в чужбина... Къщите са ни много хубави, направени от камък... Добре си живеем, крием се от короната... Всичко се увеличава, с тия 300 лв накъде? За старите хора е зле... Това е едно от най-красивите села във Врачанско, има особен климат, след 10 часа става хладно, а от другата страна има 3-4 хил дка борова гора опасва селото..."
Повече може да чуете в прикачения звуков файл.
„...Затичах се към вкъщи, вдишвайки за пореден път от мистичния въздух. Тук, покрай реката и божествената му сила, се случваха чудеса. Само трябва да повярваш малко по-силно в себе си, да затвориш очи и да вдишаш дълбоко. Да, реших да остана тук, за да градя бъдещето си, както и да откривам нови тайни места, за които ще знаем само аз и..
В единадесета неделя след Петдесетница , Църквата насочва нашето внимание към един евангелски момент, към една притча, изречена от Господ Иисус Христос, която ни дава отговор какви да бъдем и как да се отнасяме към нашите приятели и ближни, и в това да бъдем подражатели на Христа. "Рабе лукави, аз ти простих целия оня дълг, защото ми се..
В едно общество, което като че ли вече е станало напълно безчувствено към насилието, жертвите на престъпления и техните близки все още имат нужда от справедливост. Но ако дори служителите на реда са безсилни да я въздадат, кой би трябвало да поеме тази задача и има ли изобщо право някой да го прави? А какво ви остава, когато насилието нахлуе в..
Днес в рубриката "97 лапи и 1 опашка" ви представяме кучето Томи - вярната спътница на своята стопанка Цветана . Срещнахме ги по време на сутрешната им разходка - ведри, усмихнати и сякаш в перфектна хармония един с друг. Историята им започва преди цели девет години. Тогава Томи е малко, слабо и уплашено кученце, което скита само по улицата...
Днес ще ви разкажем за магията на антикварните книжарници. За любовта на една млада жена към книгите. Научена от малка от дядо ѝ, който е бил антиквар и букинист, да обича книгите, Анжела Иванова поема по неговия път, като завършва Университета по библиотекознание и информационни технологии. Специалността ѝ е "Книгоиздаване и редакция"...
От години детската площадка на улици "Широка" и "Христо Ботев" във Видин била в окаяно състояние, разказват пред Стефка Павлова младежите, които подеха инициативата за нейното обновяване. Антонина Лозанова обясни: "Събрахме се хора, които милеят за града ни и искат да живеят в една по-хубава среда. Тази дейност е финансирана в рамките на..
Тази събота, 23 август, Видин отново ще пулсира с енергията на " Street Jam " - второто издание на най-новото градско парти , което вече успя да остави ярка следа в културния живот на града. Дебютът на събитието се оказа истински феномен - без предварителни очаквания, то предизвика вълна от положителни емоции и коментари, рядкост за видинската..