Зелената сделка: плюсове и минуси за българската икономика

публикувано на 01.12.21 в 10:50

ТЕЦ "Марица изток 2"

Снимка: Живко Иванов

Репортаж на Георги Жиков

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Чрез набор от амбициозни политики Европа трябва да стане първият неутрален по отношение на климата континент, а срокът за изпълнението на целта е 2050 година. Планът е да бъде намалено производството на парникови газове поне с 50%, сравнено с нивата от 1990 г. Ще бъдат преразгледани всички закони и ще се въведат нови за кръговата икономика, намаляване на потреблението на сградите, биоразнообразието, земеделието и иновациите.

Европейският парламент подкрепи идеята за неутралност по отношение на климата на държавите членки до 2050 година и иска по-амбициозни цели за емисиите към 2030 година и 2040 година. Евродепутатите настояват както ЕС, така и всяка отделна държава членка, да станат неутрални по отношение на климата до 2050 година, като след това ЕС ще постигне „отрицателни емисии“.

Парламентът обяви извънредно положение в областта на климата през ноември 2019 година. В отговор Европейската комисия на Урсула фон дер Лайен инициира Европейския зелен пакт - пътна карта към превръщането на Европа в континент, неутрален към климата, до 2050 г.

"Поставената цел е да намалим парнийте емисии до нулата. Ще предприемем коригиращи мерки, ще начертаем необходимия път от 2030 година, съдържащ всяка стъпка".

В момента целта е намаляване на емисиите до 2030 година с 40 % спрямо равнището от 1990 година. ЕС и държавите-членки трябва да прекратят всички преки и косвени субсидии за изкопаеми горива най-късно до 2025 година.

Не можем повече да отлагаме зелената и дигитална трансформация на българската икономика и общество, каза още Деница Петрова, директор на Грийнпийс-България.

"Нашата визия е за децентрализирана енергийна система: да не зависим от няколко големи ТЕЦ-а, от големи мощности, разположени в страната, а енергията да се произвежда там, където се потребява. Например, покриви на жилищни или общински сгради, да има малки централи съвсем близо до градовете и селата".

Неправителствените природозащитни организации "Грийнпийс-България" и WWF България, съвместно с Института за кръгова икономика, обединени в коалиция MOVE.BG, създадоха коалиция през януари, именувана "За зелен рестарт". Чрез Планът за възстановяване активистите виждат първата крачка към зелената трансформация.

"Хората да бъдат част от енергийни общности, енергийни кооперативи. Ако един квартал, една община, се съберат и искат да си направят такава централа, да могат да я построят, да ползват електроенергията, която са произвели. Това ще промени картата на енергопроизводството. В Плана за възстановяване е записана подкрепа за възобновяеми източници. Това ще позволи на хората да се възползват от предимствата на възобновяема енергия, а с финансова подкрепа - ще станат енергийно независими".

Длъжността Вицепремиер по климатичния преход и зелената трансформация ще стимулира предприемането на незабавни спешни мерки, както и ще работи за дългосрочна реформа, която да гарантира, че България ще заеме водещо място в европейския зелен дневен ред. В това са убедени екологични организации обединени в коалиция „За зелен рестарт“.

Изпълняването на Зелената сделка ще се отрази крайно негативно на българската икономика, прогнозира Кузман Илиев, икономист и финансов анализатор.

"2025 година е реалната дата, в която ние ще бъдем в изключително сложна икономическа ситуация. Правителството на Борисов преди 3 години изпусна възможността да удължи сроковете за Мариците. Преди 15 години направихме 35 % от българската територия в Натура 2000 защитена и сега ветрогенератори не може да има, защото зелените казват "не". Нямаме възможност да имаме ядрени реактори, които ще реагират след 20 години. Затваряме само въглищата без под никаква форма да сме преструктурирали в Плана за възстановяване някаква заместваща мощност. Ние нямаме компенсиране на затваряне на половината от енергетиката, а работим в друга хипотеза: заравяме главата в пясъка и очакваме, че ще ни се размине. 2025 по пазарен път затваряме половината от нашия енергиен микс. Няма да смогнем да плащаме скъпите квоти".

Планът за възстановяване пропусна ключови стратегически възможности за България, обясни още експертът от Съвета за икономически и публични политики.

"Планът за възстановяване изпусна поредна възможност да преструктурира Маришкия басейн. Това е историческа вина на Пеканов, който се самозабрави. Въглищата са стратегически ресурс за нас. Не можем да го подминем с лека ръка. Оказа се, че в Германия, когато спря вятъра, си пуснаха въглищата. Имитират повече въглеродни емисии, а с това се увеличават квотите, които са скъпи на нашия пазар. Намесвайки и регионалния аспект на нещата: трябва да се вземе предвид, когато се прави качествен разчет къде да бъде новата ядрена централа или къде да се преместят двата реактора. Имаме ли логистика, за да може това електричество, което се създава, да бъде докарано до дома, фирмите и бита? Ако тепърва трябва да я строим, ще излезе изключително скъпо".

Съгласно Европейския зелен пакт преходът ще трябва да бъде комбиниран с осигуряването на чиста, достъпна и сигурна енергия за предприятията и потребителите. Европейската комисия предлага стратегия за използването на водорода за постигането на климатично неутрална Европа. Целта е да се засили производството на водород от чисти източници и той да се утвърди като ключов елемент в енергийната система до 2050 г.