Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Мария Карова: "Цял живот музиката ми е била на сърце, това е"

В това малко селце Търняне се мъчим да поддържаме духа

9
Мария Карова
Снимка: личен архив

В това издание на "Калейдоскоп", пълен с истории за живота на хората от българския Северозапад, разтваряме поредната страничка, а това е страницата на живота на Мария Карова. Една прекрасна жена, отдала живота си на музиката, фолклора и на българското. Дошла в нашия дивен Северозапад от магичната Родопа планина, за да ни донесе  силата на тамошните хора, чистотата и енергията на  планината. Мария Карова работи като секретар-библиотекар в Народно читалище "Радост" - село Търняне, община Видин. 

Родена е на деня на голяма Богородица, 28 август 1964 година в Широка лъка. В семейството са три момичета, а Мария е най-малката. Семейството ѝ е музикално, баща ѝ свири на тромпет. Още от малка Мария проявява своята артистичност. Затова я включват във всяко тържество,  представление и културно събитие. В първи клас ѝ купуват пиано и тя свири упорито и с голямо желание на този музикален инструмент. Но е принудена  да спре да свири, защото получава заболяване на ръцете. Така се ориентира към друг музикален инструмент- тамбура. По това време откриват школа към Музикалното училище в Широка лъка и тя решава да кандидатства, но не с тамбура, а с гъдулка. Тръгва отново на уроци, за да успее да се подготви за изпитите. Влизането в Музикалното училище е много трудно, но тя се представя отлично и е приета. И днес с благодарност си спомня за учителите си, които я оформят като личност  - Гълъбина Стайкова, Детелина Тодорова. През 1983 година завършва средното си образование с профил "инструмент гъдулка". Решава  да кандидатства в Пловдив в специалност "Фолклор". Оказва се ,че няма такава възможност, защото обявяват две нулеви години за тази специалност. За да не губи време, Мария се преориентира и кандидатства в Институт за детски учителки с музикален профил в Пазарджик. Завършва с отличен успех.


Първото ѝ работно място е по разпределение в село Елховец, община Рудозем. Там работи като учител по музика. Успоредно с това започва да се занимава с художествена самодейност. Задълженията ѝ многократно се увеличават. Води пионерски хор, битови фолклорни  групи, театрални състави, естраден състав, хор на войниците. Художествен ръководител е на 10 читалища и  води групи по художествена самодейност. Така неусетно и с много работа минават трите години в Елховец. Мария Карова все още има амбицията да продължи да учи в Музикалната академия в Пловдив. Кандидатства два пъти, но не е приета. През това време си намира работа като фонокар в музикалното училище в Широка лъка.


Мария Карова

Тук се запознава с бъдещия си съпруг, който също е музикант. Решават да се установят да живеят във Видин. През 2002 година се ражда дъщеря ѝ и тя излиза по майчинство. Започва да си търси работа. Едно от първите ѝ работни места е  в СУ "Свети Свети Кирил и Методий" Видин,  после става музикален ръководител в няколко детски градини. С намаляването на децата, се налага да си търси друга работа.


Така се озовава в читалището в село Търняне. Тук съществува певческа група от възрастни жени, които имат желание да обогатяват репертоара си. Мария започва да работи с тях и успоредно с това  да издирва народни песни от Северозапада, автентични, малко известни. Така съставът започва да печели грамоти и награди в Национални фестивали и конкурси.



ДЕТСТВОТО
"Аз имах страхотно детство. Първо, защото съм израснала в голямо семейство, аз съм трето дете, трето момиче в къщата. Двете ми сестри са по-големи от мен с 5 и с 6 години. И са ме отгледали. И тогава майчинството е било малко и се е наложило да тръгна на детска градина на 1 годинка. Това много ми помогна по-късно. Участвах във всяко едно тържество, бях на сцени... в кръщенета в Съвета. Имах страхотно детство и родители, които ни обръщаха много внимание. В първи клас отивам и се записвам на пиано. 10 лв. беше един урок. Свирих известно време, майка ми отиде при учителката и ѝ каза, че не можем да плащаме. Тя каза, че ще ми преподава без пари. Трябваше ми пиано, за да свиря, майка ми и баща ми заем теглиха, кола имахме, продадоха я, и ми купиха пиано. Знаете ли какво е през 1973 година да ти купят пиано за 1200 лв., това са страшно много пари.  Нищо не ми е отказвано за развитието ми, както на мен, така и на сестрите ми. Въпреки че не сме имали финансови възможности. .."


малката Мария в родопска носияМУЗИКАТА
"Цял живот музиката ми е била на сърце и съм искала да се занимавам с музика, това е."

МУЗИКАЛНОТО УЧИЛИЩЕ В ШИРОКА ЛЪКА
"Училището беше на пълна държавна издръжка... Ползвахме безплатна храна, общежитие и бяхме едно голямо семейство... Работата ни беше да учим, да свирим, да пеем... Много ми даде ученето тук, първо, като професионално израстване... и второ, всичко, свързано с живота... Много дълбоки приятелства имам от тогава, които поддържам и до ден днешен.  С всеки мой съученик, с който се срещам днес, си спомняне хубавите моменти..."


Мария КароваПРЕПОДАВАНЕТО
"Десет години работех в Широка лъка като учител. Страхотна работа. Преподавала съм специален предмет - гъдулка и камерна музика През ръцете ми минаха страхотни ученици, толкова много ги обичам и до ден днешен като видя някои от моите ученици в някой ансамбъл, аз се просълзявам. Спомням си когато  преди 2-3 години в Кула дойдоха ансамбъл "Тракия" и аз отивам да ги слушам, излизат 4 мои ученички, поздравяват и ме гледат в очите и виждам как пеят за мен. Най-хубавото в учителската  професия е уважението, което децата демонстрират към теб. Много е сложно учителстването, първо, да поставиш бариерата, защото трябва да има бариера учител-ученик, второ, така да се отнасяш с него - да види, че го уважаваш. Учителстването е преди всичко призвание. Работата като учител ми харесва, сега ми липсва най-много работата с децата."

МЕЧТАТА
"Цял живот ми е било мечта да водя голям хор, ама голям,  с деца с хубави, бистри гласове... Но, за съжаление, не може да ми се осъществи тази мечта.."


Мария Карова и нейната певческа групаЧИТАЛИЩЕТО В ТЪРНЯНЕ
"Заварих една група, която изпълняваше песни, които нямаха нищо общо с песните от този край... Започнах и сега имаме доста успехи... Рових се в сборници, за да бъдем по-атрактивни,  правихме и обработен фолклор, аз си ги обработвах, но песни от Северозападна България и то от видинския регион. Поканиха ме за ръководител на още две читалища - в Извор и в Бойница. Въпреки всичко в това малко селце се мъчим да поддържаме духа. "

Повече може да чуете в интервюто с Мария Карова.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още
Госпожа Лилия Асенова и Директор Красимира Виденова от ДГ

Професията детски учител - любов и призвание

Децата са фундаментът на обществото, затова е много важно тяхното възпитание и обучение още от ранна детска възраст. Професията детски учител  не е просто работа, тя е призвание и съдба. Професия, за която е нужно много енергия, безгранично търпение и обич. Обич, сходна с майчината. Как е избрала тази отговорна професия и как минава един работен ден за..

публикувано на 20.05.24 в 14:54

Днес е Световен ден на пчелите

На 20 май светът отбелязва Международния ден на пчелите.  Денят се отбелязва от 2018 г. по инициатива на Словенската асоциация на пчеларите с подкрепата на правителството на Словения, одобрен с резолюция на Общото събрание на ООН от 20 декември 2017 г. Целта е да се информира обществеността за значението на пчелите и пчелните продукти, както и по..

публикувано на 20.05.24 в 09:16

"Музикална зона": Шер- 10 от 10 по холивудски

  Тя е една от най-обичаните певици и актриси на всички времена. Тя е музикална и модна икона. С една дума – Шер.  Днес става на 78 и е все така ослепителна. Но годините за нея нямат никакво значение. Певицата, чието име е известно на няколко поколения, е една от най-прочутите американски звезди. Тя придобива своята популярност през 1965 година в дуото..

публикувано на 20.05.24 в 09:00

"Неделник" от 19 май 2024 година

Вкусните работи са си вкусни работи. Добрите приятели са си добри приятели. Почерпете се с череши и слушайте „Неделник“. Започваме с една ЖП история. Началото на месеца се оказа драматично за пътуването с влак в Северна България, защото от седми май започна модернизация на коловозите или т.нар. с железничарския термин "коловозно..

публикувано на 19.05.24 в 13:45

Равноапостолните жени – мироносици

Третата неделя след Пасха - на светите мироносици , която отбелязваме днес, Църквата възпоменава великата вяра на жените, наречени Мироносици, тяхното безстрашие и възнаграждаването им първи да чуят вестта за Възкресението на Иисус Христос. "В Христа Иисуса жените са равни на мъжете. През Първата световна война, когато мъжете бяха..

публикувано на 19.05.24 в 08:00

Обелязваме Деня на българския спорт

Днес на 17 май отбелязваме Деня на българския спорт и професионален празник на работещите в сферата на спорта. Денят е обявен с Решение 581 на Министерски съвет от 4 август 2006 г. На тази дата през 1894 г. в София пристигат първите учители по физическо възпитание от Швейцария - Шарл Шампо, Луи Айер и др. Тяхната мисия е да положат основите..

публикувано на 17.05.24 в 17:06

Ново училище отваря врати във Видин наесен

Откриването му е съвместна инициатива на Видинската света митрополия и Фондация "Частно начално училище Митрополит Неофит Видински". Целта е прилагането на държавните образователни стандарти да става в среда, която цени човешката личност и съдейства  за въплъщаването в живота на децата и учениците на  непреходни християнски добродетели,..

обновено на 17.05.24 в 16:15