"Книгата беше замислена като един сборник с приказки, посветени на Цар Борис III. Оказва се, че въпреки че е много популярен сред народа, през последните 30 години има една реабилитация на неговата личност и в средите на историците, но няма нищо, посветено на него, което да е достъпно за малки деца. Михаил Кунчев, който е журналист, писател, се зае с тази задача да направи един сборник с приказки, посветени на неговия живот, като акцентът е главно върху ранните му години, когато той като офицер за свръзка е на фронта. Стилът е именно приказен, на достъпен за деца език е написана книжката и това поведе и всъщност и илюстрациите. Когато разговаряхме първоначално с него за идеята за този проект ,малко се колебаех какъв стил на рисуване да избера, но в крайна сметка се спрях на един реалистичен стил на илюстрациите"- разказа за Радио Видин Александър Въчков.
Илюстрациите на униформи, две сценки от детството на Царя в двореца, както и канапе, и тапетите, които са част от мебелировката на двореца, са пресъздадени от Александър Въчков абсолютно автентично. С тези илюстрации той помага на децата да придобият една визуална представа за епохата. Споделя, че доста е мислил, преди да реши кои епизоди точно да илюстрира:
"Трудно беше, защото всеки разказ сам за себе си е интересен, но тъй като бяхме се договорили, че ще има десетина илюстрации, за да не се надуе прекалено обема - трябваше да избера от двайсетина разказа на 10 да направя илюстрации. Опитах се да вкарам един ритъм - горе-долу през епизод да бъдат илюстрациите, за да се получи едно равномерно присъствие в книгата. Има едни епизоди, които бяха по-интересни за илюстриране - например историята с тегленето на камъка, паднал на пътя, с автомобила, беше интересна история и мисля, че си заслужаваше илюстрирането. Още повече, че аз нарисувах именно автомобила, който тогава престолонаследника е шофирал през Първата световна война, така че той си е много автентичен. Тогава не са имали регистрационни номера, иначе щях и него да сложа, но нямаше такава информация. Това беше принципа, с който се съобразявах при избора на разкази, които да илюстрирам - да има една ритмичност в книгата".
С издаването на тази книга авторите подемат и една благотворителна инициатива. След като половината от тиража бъде продаден, парите ще бъдат вложени в нов тираж, който ще бъде дарен на деца, които нямат възможност да си закупят книгата, а дарителската инициатива ще стартира от Видин:
"По замисъл половината от тиража трябва да бъде с благотворителна цел разпространен. Това беше първото, което ме грабна в тази идея, дори не толкова преклонението пред личността на Цар Борис, а по-скоро тази идея да се представи на деца, които не могат да си позволят неговия образ. Реално един пълен тираж ще бъде разпространен, тъй като от първия тираж половината ще се разпространява по този начин, а със средствата от продажбата на другата половина от тиража ще се направи един ре-тираж, който ще бъде толкова, колкото ще е този за продажба. Така че, при 1000 бройки книга - 1000 ще бъдат разпространени безплатно, а 500 ще бъдат в продажба. Относно Видин, чисто географски, Мишо беше избрал първо във Видин да започне, така някак си логично от Северозапад, по часовниковата стрелка да се върти маршрутът на тези дарителски акции. Мен това допълнително ме мотивира, тъй като детството ми и спомените ми са свързани много тясно с град Видин".
Всеки, закупил "Последният рицар на България", става част от кампанията "Минало за бъдещето", чрез която изцяло с лични средства, събрани от продажбата на книгата, половината от тиража ще бъде дарен на деца, лишени от родителски грижи, на ученици в най-бедните райони на България, както и на второкласници и третокласници от цялата страна.
Целия разговор чуйте в звуковия файл.
Когато говорим за Вяра, Надежда и Любов , свързваме тези три имена и майка им София с църковния празник. Дали обаче може да се намери по-различен поглед и гледна точка за тези думи, ползвани толкова често в общуването ни? В живота всичко е построено по някакъв логичен начин. Или не. Какво е да се казваш Надежда и каква надежда носиш за хората..
Колко трудно е да си животновъд в България- отговорите в "Земята, която ни храни" дава Йордан Дотов- един от малкото останали животновъди в региона. От 2014 година отглежда овце в Кула, а тази година откри първия млекомат във Видинско. Един разказ за перипетии, бюрокрация и спънки, съпроводени с пословична упоритост и воля. Пътят му като..
Всяка година от 16 до 22 септември с различни инициативи се отбелязва Европейската седмица на мобилността. Инициатива на Европейската комисия цели да насърчи придвижването пеша, с велосипед или с обществен транспорт, и да подобри качеството на живот в градовете и селата. Във Видин общественият транспорт не се радва на голяма популярност сред..
Един най-големите християнски празници - Денят на светите мъченици Вяра, Надежда, Любов и тяхната майка София е и Ден на град Лом . Повече от 30 години неговите жители го отбелязват с вяра и надежда в по-доброто бъдеще на Лом - градът, където с любов и мъдрост създават и своето собствено бъдеще. Лом е обречен да просъществува, казва по повод празника..
В специални блиндирани витрини ще бъдат показани някои от най-ценните експонати от Античността на Регионален исторически музей - Видин. Това предвижда проектът за нова експозиция на Исторически музей "Конака", който е в процес на изпълнение. Раздел "Античност" ще представя два периода - на Принципата, който обхваща I-III век, и Късната античност -..
Понякога в социалните мрежи се появяват лица и истории, които ни спират, карат ни да се заслушаме и да поискаме да знаем повече. Така открихме Мила Емилова – родена и израснала в Монтана. От малка музиката е неин спътник. Още на две години тананика песничките на госпожите в яслата, без да знае, че точно тези първи мелодии ще очертаят посоката..
Регионално управление на образованието (РУО) - Враца вече има собствено лого. То е изработено от колектив преподаватели и Асен Георгиев, който тази година завърши СУ „Отец Паисий“ - Враца, паралелка "Графичен дизайн", с професия "Дизайнер". В момента той е приет студент първа година в Художествената академия, специалност „Живопис“. От малък..