Споделянето на услуги и ресурси- възможностите на споделена икономика

Днес всички се възползваме под една или друга форма от възможностите на споделената икономика. 

Споделянето на ресурси, най- често на неизползвани или частично използвани ресурси, се нарича споделена икономика. Това споделяне може да бъде безвъзмездно, може да бъде и срещу печалба. Съвременните форми, когато имат комерсиален елемент, използват онлайн платформи, където се срещат търсенето и предлагането, проверява се авторитета, реномето на едната и на другата страна. Според проучвания на международни институции отпреди ковид кризата, очакванията бяха, че към 2025 година почти 50% от световния бруто национален продукт ще се произвеждат, ще преминават през една или друга форма на споделена икономика, заяви Веселин Илиев- директор "Международно икономическо сътрудничество" в Българската стопанска камара.

"Не е чак толкова ново явление. Новото е тази масова комерсиализация, която навлиза, вече ни заобикаля и ние даже не съзнаваме колко много елементи на споделената икономика са около нас. Като се започне от електрическите мотопеди, с които хората обикалят нагоре надолу като сложат едно левче там, в автомата, или повечето мобилни комуникационни услуги, или споделянето на интернет. Да не говорим за рент-а-кар, или взимането под наем на някакви вещи, или пък услуги също могат да бъдат, Airbnb за настаняване, един много масов и все по- използван инструмент за краткосрочни пътувания, също за превоз на лица от едно до друго място. Например, има платформи, където едно лице казва: "Аз ще пътувам от София за Видин или от Видин за София на еди коя си дата, има ли някой, който иска да се присъедини?" и този, който иска да се присъедини, споделя по някакъв начин разходите за път, гориво или там, каквото се договорят, както се договорят. Разбира се, трябва да се прави разлика между комерсиална форма на икономика на споделянето, тогава, когато се преследва печалба, в случая рент-а-кар, да кажем и такива форми на споделени пътувания, където е по-скоро споделяне на разходите, споделено пътуване със споделяне на разходите без да се преследва някаква комерсиална изгода. Т.е. трябва да се прави разлика между това дали е професия, такси и шофьор на такси също е форма на споделена икономика, само че това е професия или е нещо, което не е по занятие, инцидентно и няма тежест в бюджета на семейството или балансите на една фирма", обясни Веселин Илиев.

Разцветът на икономика на споделянето се дължи най- вече на почти пълната липса на регулации. Регулациите са малко, това прави процеса привлекателен, от друга страна обаче има нужда от регулации. 

Мирослав Джоканов е създател на фейсбук групата "Пътуващи Видин - София (София - Видин)" и сред създателите на платформата "Школо.бг". И за двата модела на споделяне идеите му хрумнали случайно. При пътуване от София до Видин преброил 100 коли, от които над 90 били само със шофьора. Тогава си дал сметка, че има голяма неефективност, която от една страна има екологичен ефект, от друга чисто финансов- върху джоба на човек. Към момента това е, може би, една от най- ползваните видински групи. При другия случай се свързват частни учители с частни ученици. В училище липсва индивидуализирания подход, а пък всеки ученик има своите потребности. Онлайн платформата ще свърже учители, които искат да дават частни уроци и ученици, като това ще може да се случва от всяка една точка в страната. И при двете форми на споделена икономика ползите са и за двете страни.

"Въпросът с регулациите е много щекотлив. Наистина, факт е, че това е чувствителна тематика, защото, от една страна регулацията води до убиването на цели пазарни сектори. Мога да давам много примери, при които човек, който иска да стартира собствен бизнес или дори за частен учител, ще трябва да мине през някакви процедури, счетоводно също нещата са толкова усложнени, че в един момент става абсолютен ад за човек, той просто се отказва. Та, регулациите, ако се залитне в крайност, в която не са измислени по олекотен начин, те просто убиват дадения бизнес или го правят толкова тромав и толкова скъп, защото в крайна сметка, за да мине през всичките тези бюрокрации, предприемачът ще трябва да вложи много време, което се измерва в пари, а в крайна сметка парите ги плаща крайният потребител. И всъщност това е причината, когато пътувам от София до Видин през такава група да ми искат 10 лева, а в автобуса да ми иска 20 лева. Защото в автобуса трябва да се съобразяват с много регулации", смята Мирослав Джоканов.

Възможността да използваме ефективно ресурсите, с които разполагаме, би било по-благоприятно за всички. Младите хора активно се възползват от възможностите на споделената икономика, заяви Мирослав Людмилов. Той е експерт "Учебна дейност" в Минно-геоложки университет "Св. Иван Рилски" и в момента изучава "Икономика и финанси" по магистърска програма "Счетоводство и одит" в Софийски Университет "Свети Климент Охридски".

"Една такава форма на споделената икономика е споделянето на имуществото, на апартамент. Аз ще живея в една стая, а пък наемателят в съседната. Като аз му предоставям за определена цена този актив- част от моето имущество. Особено в момент на социална и икономическа криза, каквато в момента откриваме, голямата младежка безработица, това е важен фактор, защото всеки търси добрия и оптимален способ за управление на личните финанси и доходи. Когато заплатата в България не е достатъчно голяма, за да може да покрие онези потребности на гражданите, то тогава те прибягват към споделената икономика. Идвайки в София, ти трябва да заплатиш наем, оттам насетне и месечните разходи по електроенергия, телефонни услуги, интернет и т.н. би довело до разход от още 250 лева, а твоята заплата е 1 000 лева, то си задаваме въпроса дали изцяло ще използвам актива да наема жилище под наем за цял месец само за себе си или ще търся някой, с който да го споделя, за да мога да намаля разхода от 600 лева на 300 лева. Ето това е най- малкият пример, който мога да дам за споделена икономика при младите хора в динамичното ежедневие и ежедневие на социална криза", коментира Мирослав Людмилов.

Споделената икономика има своите плюсове и те са по-скоро насочени към физическите лица, но не и към юридическите. За младите хора споделената икономика е предизвикателство:

"Тя няма само икономически фактор и изражение, тя има и своето социално присъствие. Изгражда контакти, изгражда комуникации, изгражда нови партньорства, възможности за работни начинания, които никой не е очаквал, че биха могли да възникнат, много идеи, творчество и споделена креативност."