Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Окрупняване на общини- необходимо ли ни е

Снимка: Радио Видин

Да се окрупнят общините в България- това е една от темите, които обсъждат управляващите. Изчакват се резултатите от преброяването, след което ще бъде направен анализ.

"Все още не може да поемем конкретни срокове и ангажименти за това. И е важно да кажем, че това също ще бъде обвързано и с процеса на една финансова децентрализация, за която общините се борят много отдавна. В момента текат разговори с министерството на финансите, също така и със сдружението на Общините, защото това е една тема, която се коментира от много години, но не са направени никакви стъпки в тази посока", каза Йордан Терзийски от "Продължаваме Промяната". 

"А знаете, че в нашето коалиционно споразумение изрично е записано, че ще започнем първи стъпки за децентрализация с 2%, заложено е в коалиционното споразумение. Въпросът тук не е дали ще отиват парите на гражданите в местната власт, а как се харчат. Има ли ефект от това харчене, управлението на публичния ресурс дава ли ефект. Това окрупняване се налага, първо, защото наистина няма хора. Преброяването ще го покаже. Но трябва да видим икономическа активност, трябва да видим финансово състояние към момента и трябва да видим качество на предоставяна услуга. Тъй като, когато Националното сдружение беше на комисия, регионална, те казаха, че предоставят 1200 услуги на българските граждани. Навсякъде, където се срещаме с граждани, те имат много големи забележки към предоставянето на тези услуги, качеството им, и даже като цяло дали се предлагат", допълни народният представител Настимир Ананиев.

Сегашното правителство отново се връща към възможността за териториално административно прекрояване на 265-е български общини, това каза кметът на Монтана Златко Живков, който е член на Управителния съвет на НСОРБ:

"Това не е първото правителство, което се занимава с тази тема. Сигурно е четвъртото, което в предходни години- още от 2003 година гледаха, да не кажа и в правителството на СДС също имаше такива приказки за прекрояване на картата на общините. Оттогава обаче минаха три преброявания- 2001, 2011 и 2021-а. Формалният предлог за необходимостта от налагане на подобно прекрояване е свързан с това, че българите, най- вероятно сега статистиката ще ни отчете, че сме 884 хиляди по-малко, т.е. този близо милион надолу и това, че сме около 6 милиона и половина българите, които сме вътре в България, налага и прекрояване на картата на общините, според коалиционни споразумения."

Националното сдружение на Общините представя на два пъти на комисии в Народното събрание своята позиция по отношение намаляване броя на общините. До какво би довело това?

"Това е една тема, която доста внимателно трябва да бъде погледната. Доста щекотлива е тя и поради тази причина досегашните правителства, които се занимаваха с тази тема обикновено в един момент се отказваха от тази идея, защото трудно можеше да докажат, че нещо кой знае какво по- добро може да се съкрати като персонал от една страна, нали това е едната презумпция, другото е как би се отразило това на хората, които живеят на тези територии, дали те ще получат по- добро обслужване или не", допълни Златко Живков.

Кметът на Монтана напомни, че Общините са тези, които предоставят 70% от всички услуги, имат ангажименти към 6 кодекса, 136 закона и 500 подзаконови нормативни актове.
 

Хайредин, едно от големите села в Северозапада, намира се на 30 км южно от гр. Козлодуй. Тодор Алексиев е дългогодишен кмет на община Хайредин. 


"Те нещата са малко двояки, има го и "за" и "против". Да се поставим на мястото на правителството и да допуснем, че хипотетично община Хайредин, примерно най- близката община и институциите, които са там, е община Козлодуй. Според мен, правителството иска да съкрати администрацията на Община Хайредин, но аз си мисля, че пък в един момент увеличи администрацията в Община Козлодуй. Защото тези хора, които обслужват тези населени места, първо трябва да ги има. Дали са експерти, дали са работници навън по улиците на общината, тези хора няма как да ги съкратиш, защото всяко населено място си има нужди. По- скоро ще има обратен ефект, че в момента тази администрация на малката община са местни хора, които в един момент те ще останат без работа, а в големия град ще се освободят повече работни места."

Адриан НиколовВсе повече стават по-малките общини в България. Намаляването на броя на общините е политика, която ще бъде необходима в близко бъдеще, смята Адриан Николов- икономически анализатор от Института за пазарна икономика.

"И това определено по-моему е политика, която най- вероятно ще бъде необходима в близко бъдеще. Въпросът е да се направи интелигентно, тъй като просто механичното сливане на общини без отчитане на особеностите на местната икономика, на релефа, на терена, на свързаността, на профил на самото население, не бива да се прави. Т.е. трябва когато, ако разбира се изобщо пристъпим към такава мярка, да вземем предвид тези особености."

Колко от общините са под санитарния минимум за брой население, каква е ролята на Общините на местния пазар на труда- чуйте в звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Милчина лъка - село, откъснато от света

Отправяме се към грамадското село Милчина лъка. Стигаме доста по-бавно от обичайното, защото пътят е разнебитен.  Лошият път се оказва и най-сериозният проблем на хората.  Днес в селото живеят 20 души, толкова са по списък.  Кметският наместник Йордан Стефанов Събев споделя, че много пъти е алармирал за лошия път, по време на избори и преди..

публикувано на 31.05.24 в 12:10

Тома Ушев: Държавотворчеството на цар Фердинанд липсва на страната днес

Първият цар на съвременна България се завръща 76 години по-късно.  Напуснал завинаги любимата си страна на 3 октомври 1918 година, тленните останки на монарха най-сетне са на мястото, на което принадлежат.  Минали са повече от 100 години от абдикацията на цар Фердинанд, но той продължава да бъде една от най-противоречивите фигури от..

публикувано на 30.05.24 в 10:00

Явор Кирилов: Цар Фердинанд превърна България от кална провинция в силна и модерна държава

Първият цар на съвременна България се завръща 76 години по-късно.  Напуснал завинаги любимата си страна на 3 октомври 1918 година, тленните останки на монарха най-сетне са на мястото, на което принадлежат.  Минали са повече от 100 години от абдикацията на цар Фердинанд, но той продължава да бъде една от най-противоречивите фигури от съвременната ни..

публикувано на 30.05.24 в 10:00

Ще се случи ли исканото от синдикатите увеличение на минималната работна заплата?

Минималната работна заплата за страната трябва да стане поне 1080 лева от 1 януари 2025 година, вместо сегашните 933 лева. Това обяви главният икономист на КНСБ Любослав Костов на организиран от синдикатите форум, посветен на новата европейска директива за най-ниските възнаграждения. Исканото увеличение е с 15.7% и според синдикатите то..

публикувано на 29.05.24 в 10:45

В лятното кино на Тошевци предпочитат старите български филми

На 24 май, в Деня на Светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, се отправяме към село Тошевци, община Грамада. Просветителски и образователен дух цари в село Тошевци. Хората, които живеят тук са в пенсионна възраст, но възрастта не е преграда за тяхното желание да се образоват, да..

публикувано на 24.05.24 в 11:15
Георги Вулджев

Георги Вулджев: Сериозната пенсионна реформа е политически непопулярна

Пенсиите, отпуснати до 31 декември 2023 година, ще бъдат увеличени от първи юли с 11 процента, съобщи премиерът Главчев.  Сюжетът с увеличението, превърнал се в предизборна заигравка, който предлагаше повишението да е с 10%, по този начин остава в историята.  Ниските пенсии продължават обаче да са сред най-сериозните проблеми на пенсионната ни..

публикувано на 23.05.24 в 10:10

Ще въведе ли страната ни адекватни европейски заплати?

Всеки десети работещ е беден, показва анализът на последните данни на Националния статистически институт, направен от Института за пазарна икономика (ИПИ). Бедността у нас леко намалява през 2023 г., а неравенството в доходите се свива. И двете констатации са следствие от повишаването на пенсиите, от една страна, и на заетостта, от друга...

публикувано на 22.05.24 в 10:45