Красимир Богданов: 3 март олицетворява политическата еманципация на българския народ

Почитта към Освобождението не означава непременно да бъдем слепи роби на политически доктрини

публикувано на 03.03.22 в 10:20

Снимка: Личен архив

Красимир Богданов в ''Посоките на делника'', 3 март 2022 година

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

"Голямата грешка на българското общество, а и не само на него, че съди от днешни политически ситуации за събития от миналото. Това не трябва да се допуска. Миналото е такова, каквото е било. Трябва да вадим поуки от допуснати грешки, но не и да ги повтаряме. Трети март безспорно е една изключителна важна дата в българската история. В този ден не само за първи път международен акт оповестява създаването на свободна българска държава, но и нещо повече - границите, които чертае Санстефанският договор, са границите, които обхващат огромна част от българското землище, земите в Тракия, Мизия и Македония, което е възрожденският идеал на българите. Това всъщност е голямата сила на този празник", каза в "Посоките на делника" врачанският историк Красимир Богданов.

Той допълни, че 3 март най-точно олицетворява политическата еманципация на българския народ.

"Да, има други значими в българската история - Съединението, Независимостта, най-красивият български празник - Денят на Светите братя. На тях също им отива да бъдат национални празници. Запознат съм с мнението на критиците, според които е това е договор, подписан между две държави, а в преговорите не участвали българи, но това не е точно така. И в Генералната квартира, и в помощ на освободителната армия, е имало българи. Съветници е имало, които са изказали мнение. Самият български народ отправя множество петиции и искания до Великите сили и руското командване, в което заявява претенциите си върху територии, населявани от българската нация".

Сложните въпроси имат сложни отговори. Отношението, възприятието към Русия, е натрупвано години наред в българското общество. Русия освободител или поробител е в такъв случай?

"Сходствата между онази и тази Русия са в претенциите, в имперските амбиции. Русия обаче притежава множество метаморфози от тогава до сега. Преданите на съветската идея в годините след 44 година в България, почитайки освободителите на България, почитат именно императора и неговото обкръжие, разстреляни от комунистите. Същевременно сега, в днешно време, на фона на всеобщата пропаганда, на подмяната на международното право, което си играе с истината и справедливостта, се създава такива демонични образи на държави. Несъмнено е, че русофилията в България има дълбоки корени. Обаче си мисля, че се прави голяма грешка между това да си русофил и това да си човек, който се поддава на някаква пропаганда. Да не забравяме, че хората, които са носители на идеята за славянофилството, това са представители на литературните, културните кръгове, а те винаги са били опозиционно настроени срещу управлението на държавата - Солжиницин, Достоевски. Няма знак на равенство между едното и другото: това, че обичаш руската култура, не те прави задължително враг на цивилизованния свят, не те превръща в привърженик на диктатор като Владимир Путин".

Бившият народен представител е убеден, че "не трябва да се гледа с днешния аршин, да се мерят събития, които са далеч назад в миналото".

"За нас като българи почитта и уважението към тези хора, които са ни освободили, трябва да съществува, но и не трябва да ни прави слепи роби на политически доктрини, които се случват 150 години по-късно. Ние имаме своята независимост, имаме своя собствен исторически път, а той не винаги съвпада с интересите на по-големия брат, както го наричаха преди години. България трябва да гледа собствения си интерес, не да защитава интересите на други, било то и в благодарност за направеното към нас".

Днешата дата започна да поражда все по-голямо разделение в обществото, каза още Богданов.

"Породено е от незнанието, от липсата на стремеж и уважение към националния идеал на българите. Истината и историята са заклеймени в модерния западен свят. Имаше не малко изказвания на политици от Запада, които казваха, че национализмът и уважението към историята са най-голямото престъпление на съвременния човек. Санстефанският договор символизира единството на българската нация в нейните три дяла - Мизия, Тракия и Македония, а в момента чисто географски в някои от тези територии има други държави. Едва ли на нашите приятели от ЕС и САЩ, които се стремят всячески да създадат нови геополитически пространства и граници, които да удоволетроряват техните претенци и стратегически претенции, влиза в плановете им България да почита миналото си, да търси единение с хората оттатък границата, които поне две поколения назад не са имали съмнение от какъв етнос и народност са".

Според думите му ако продължим да подменяме историята, ще се превърнем в Северна Македония.

"Конюнктурата, промените във времето, историческите превратности, промениха тази ситуация. Заради нечии интереси, заради едно потупване по рамото от нашия презокеански брат, обаче не трябва да забравяме, да променяме всичко, да подменим миналото, защото тогава ще се превърнем в нещо като Северна Македония, където историята е измислена, за да угоди на съвременната ситуация. Ако това ще са критериите на модерния свят, нищо добро не ни очаква".

Българската свобода не идва даром, тя е заслужена, посочи историкът.

"Това, което искам да изкажа като мое кредо, е да вярваме в собствените си сили, да вярваме на народа, да спазваме своята свобода и независимост, която не идва даром, ние сме си я заслужили. Ние сме един народ, който 500 години е под чуждо владичество, но успява да запази своето име, култура, религия и идентичност. България отдавна е заслужилила своето място в цивилизования свят и Европа".

Историята сама по себе си е повтарящ се цикъл. Думите на Раковски, че "Русия всякога е лъгала България", думите на Левски, че "който ни освободи, ще ни пороби", дори Захарий Стоянов с "лошо нещо е московлъкът", сякаш днес отново са актуални.

"Не трябва да страдаме от скрупули, не трябва да служим на чужди интереси, независимо чии са те. В много от случаите българските интереси са противоречали на тези на московските господари - и по отношение на независимата Екзархия, и по отношение на Независимостта, и по отношение на Световните войни. Българските управляващи са преценили, че нашият национален интерес изисква да бъдат взети други решения - в противовес с Русия. Възрожденците и революционерите наистина са познавали благините в кавички на руския царизъм, не случайно са търсили самостоятелно решение на българския национален въпрос - една идея, която намира своята еманация в работата на Апостола на българската свобода. Левски вижда свободата като общо българско дело, национално въстание, което да създаде свободна и независима България, която да не е освободена и подчинена. Той казва, че ние и сега си имаме султани и господари, че няма смисъл да се освобождаваме, ако ще имаме нови господари.

Интервюто с Красимир Богданов можете да чуете в звуковия файл.