Бежанската вълна: шанс за българската икономика

Общество в ''Посоките на делника'', 10 март 2022 година

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

България посреща най-голямата бежанска вълна в своята история. От началото на войната в Украйна в България са влезли вече над 26 000 украински бежанци.

На 5 март, в събота, във Видин пристигнаха първите два автобуса с украински граждани. Общината ще съдейства за трудова заетост на чуждите граждани, за да ги интегрира по-лесно в обществото.

Осигурява ли шанс за подобряване дефицитите на трудовия ни пазар притокът от мигранти?

Мигрантската вълна ще се отрази положително върху икономиката на Видин, прогнозира кметът Цветан Ценков.

"Тези пари, отделени от хазната, които ще влязат при хотелиерите, това е глътка въздух и за Видин. Два от хотелите се продават в момента, но ще ги напълним с бежанци. Един човек е 40 лева, 25 човека - 1000 лева. Това са свежи пари, които могат да се реинвестират".

Управляващите решиха да се заплаща по 40 лева на ден за нощувка и храна за настанени бежанци от Украйна. Тези средства ще се дават на дружества, чийто собственик е Националният осигурителен институт (НОИ): болници за рехабилитация и балнеолечебни центрове, почивни станции на министерства и ведомства, както и хотели и къщи за гости, които са категоризирани или регистрирани места за настаняване, вписани в Националния туристически регистър.

40 лева помощ на хотелиерите ще се изплаща само за украински граждани, подали заявление за бежански статут. Това важно уточнение е направено в информацията, публикувана на страницата на Министерския съвет. Останалите украински граждани, които пребивават тук с възможността, която им дава държавата ни за престой от 90 дни, няма да имат право на подпомагане.

Как ще се отрази притокът от мигранти на видинския бизнес?

"Има резон в това, което кметът казва. Да счетем, че това отразяване може да бъде отразително, но дотолкова доколкото влизат квалифицирани хора. Такива млади хора биха се отразили положително при нас на пазара на труда. Ние имаме остър недостиг на квалифицирана работна сила. Нашият местен пазар има нужда и от високо квалифицирана работна ръка, защото не се връщат децата, които завършват висше образование. Има обаче редица неизвестни - толкова са много, че затова не може да се даде прогноза дали отразяването на нашия пазар наистина ще е положително. Никой не може да даде някаква прогноза кога ще свърши войната. Ако войната свърши скоро, тези жени ще се върнат в родината си", каза Камелия Лозанова, председател на УС на Агенцията за регионално развитие с бизнес център - Видин.

Тя допълни, че работа за жени във Видин и региона има.

"Има голям глад за работници. Има две големи предприятия, макар че не работят почти за нашия пазар, но също осигуряват работа. В селското стопанство също има работа за жени. Имаме възможности за интеграцията на тези хора, да помогнат на нашия пазар на труда. Проблемът е, че има редица неизвестни - и от административен, и от геостратегически аспект".

От Асоциацията на работодателските организации заявиха, че страната ни има потенциала да наеме около 200 хиляди украински граждани, но за целта са необходими процедурни облекчения.

Ако един бежанец от Украйна има документи за български произход, той може веднага да започне работа, стига да представи договор за наемане с работодател, който да е по-дълъг от шест месеца. В туризма и селското стопанство може да се работи сезонна работа до три месеца. Тези, които са подали молба за закрила, новодошли, които не попадат в нито една от предишните категории и чакат повече от три месеца, българското законодателство им дава правото на работа, без разрешение от Агенция по заетостта. Тези, които получат, или имат статут от по-рано могат да се регистрират в бюрата по труда без разрешение от Агенция по заетостта.

От този петък бежанците от войната в Украйна у нас ще могат да получат специален документ още на границата, с който да пребивават легитимно на територията на България. Вече работи и единен информационен портал с необходимата информация, както за бягащите от войната, така и за тези, които искат да помогнат.

"Украйна не беше с по-добро икономическо и социално положение от България преди войната. От тази гледна точка - може би има увереност, че тези хора биха се вписали добре и не биха бягали от нашата страна. От друга страна, това са хора, които не са научени на кой знае колко високи възнаграждения. Нямаме основания да се съмняваме, че ако останат по-дълго, не биха се чувствали добре от гледна точка придобивките", каза още Лозанова.

Местните хотелиери вече са известили, че ще се включат в благотворителната кампания по наемане на бежанците на работа, разясни експертът.

Предприемачът от Мездра Тони Йорданов ще приеме и настани за своя сметка бежанци от Украйна. Бизнесменът ще осигури подслон на 15 семейства, които бягат от войната. Ако се наложи и след предварителна договорка, той би могъл да подслони и още 10 фамилии от Украйна. Ще им бъде осигурена и работа, която да отговаря на техните умения и знания.

"Двете страни в случая са заинтересовани от такъв развой. Тези хора ще се чувстват полезни, защото ще създават продукт, макар и в друга държава. Нашата икономика има нужда от работна ръка. Ние имаме възможност да ги поемем, даже и да не работят, можем да им осигурим живот за известно време. В тежка ситуация са. 15 можем веднага, 10 след това".

До момента имаме обратна връзка с няколко предприемачи и те са готови веднага да наемат шивачи, заварчик, шлосер, стругар, фрезист, един фармацевт, това каза във вторник областният управител на Монтана Ванина Вецина. От кабинета на губернатора са изпратили писма и до работодателите, за да разберат дали могат да наемат бежанци.

Как ще се отразят войната в Украйна и влошените световни отношения върху българската икономика и живота на обикновения гражданин?

"По-скоро положително. По няколко линии, най-важната от която - тези хора ще си намерят работа. Има недостиг на работна сила. По статистика - 30 % са незаетите места. За видинска област са около 40 %. Второто нещо е, че тази вълна не е толкова голяма, в сравнение с онази от XX век след вълните. През 2015 година имаше сирийска вълна, но никой не остана в България. Разликата е, че в общи линии хората са същите като култура, не че другите са лоши. Четвъртият фактор е, че помощите по настаняване са помощи, които друг плаща. Имаме ефект на изтласкването - когато държавата всичко финансира, хората се закачват на тази помощ. Онова, което е обещано като помощи, фактически вече е изядено. Тази мярка е антиинфлационна, защото тези цени се пренасят по цялата верига. Другото, което е ясно, че при всичките увеличения - минимални прагове и т.н - сметката за средостатистическо семейство е с 30 % нагоре. Най-големият проблем на България, че се мисли, че с повече бюджетни разходи се лекува инфлацията. То е точно обратното. За Видин повдигането на минималната работна заплата - ефектът от това ще е по-лош от инфлацията", каза Красен Станчев, основател на Института по пазарна икономика.

Институтът за пазарна икономика предлага държавата да преустанови мярката за запазване на заетостта 60/40 и средствата да се насочат за подкрепа на бягащите от войната украински граждани. В анализ икономистът Петър Ганев посочва, че това са 300 милиона лева в бюджета на Националния осигурителен институт, които са достатъчни, за да финансират подкрепа на потенциално голям брой пристигащи у нас бежанци. От Института за пазарна икономика предлагат подкрепата за бежанците да бъде в две посоки - първата е осигуряване на адекватни условия за настаняване и втората - бързото уреждане на статут и получаване на работа. В анализа си Петър Ганев отбелязва, че у нас са необходима по-бързи административни процедури и финансиране. Той посочва, че в другите държави е видно, че голяма част от украинците влизат като икономически мигранти, а не със статут на бежанци, като дава пример с Полша, където това се посочва като най-простото и работещо решение за бягащите от войната украинци.

Споделете

В област Видин има възможност да се осигури трудова заетост

Бежанската вълна: шанс за българската икономика

БНР подкасти:

Село Разград възстановява читалищните традиции

Успяваме ли да заделим бели пари за черни дни?

Ще ни осигури ли финансова стабилност бюджет 2026?

Ще има ли кой да работи в Северозапада?

Йорданка Ценова: Ролята на учителя е да покаже на децата, че техният интелект е по-важен от изкуствения

Камелия Лозанова: Изкуственият интелект е неизбежен и ще ни бъде полезен

Александра Рачева: Въздействието на изкуствения интелект не е замяна, а по-скоро трансформиране на работни места

За БНР

Радио Видин