Международният валутен фонд предупреди, че войната в Украйна може да има мащабни последици за световната икономика в по-дългосрочен план. Икономическият растеж ще бъде "подкопан" и инфлацията ще се повиши по-рязко поради по-високите цени на енергията и храните. На този фон годишният темп на инфлация в България продължава да се ускорява и през февруари 2022 г., за 12-и пореден месец, достигайки 10% на годишна база. Това е най-високото ниво на инфлацията в нашата страна от октомври на 2008 г., показват данните на Националният статистически институт. Премиерът Кирил Петков наскоро предупреди, че заради струпването на различни рискове като войната в Украйна и проинфлационни процеси още преди нея светът навлиза в изключително сложен период на стагфлация.
"От 2021 година, много преди войната, вече имаше предпоставки за растяща инфлация", обясни икономистът Румен Гълъбинов, който алармира за настоящите процеси още от няколко месеца.
Радио ВИДИН: Г-н Гълъбинов, какво е състоянието на световната и в частност на българската икономика, какви процеси протичат?
- Със започването на войната в Украйна се развиха процеси, които се ускориха въз основа на предпоставките, които имаше още от миналата година. Ускориха се процеси по линия на международните пазари на енергоносителите и на енергия в най-общ смисъл, раздвижиха се цените, и то в посока нагоре- на природния газ, на петрола, на горивата, на храните, на торовете... Т.е. това са неща, които имаше като предисловия от преди поне шест месеца и сега войната подейства като ускорител за всички тези процеси. Наблюдаваме и посоките, в които се движат международните пазари и на суровини, като металите- отново в посока нагоре. В случая това води до увеличени крайни потребителски цени и до увеличена инфлация глобално, в ЕС и в частност в България.
Вие сте сред първите, които предупредиха за предстояща стагфлация. Какво всъщност означава този термин и приложим ли е към настоящата ситуация?
- Още преди три месеца предупредих, че има риск и за България така, както има риск и за останалите държави в Европейския съюз, да навлязат в едно такова състояние на стагфлация, което в най-общ смисъл се обуславя от няколко фактора- изпреварващо увеличение на инфлацията спрямо задържащ или намаляващ ръст на брутния вътрешен продукт, постепенно увеличение на безработицата, намаление на заетостта и всичко това резултиращо в задържане или намаление на частното потребление. Когато се комбинират тези фактори, има ситуация на т.нар "стагфлация", т.е. стагнация плюс инфлация. Това е описано добре от различни автори. Тук бих искал да спомена Нуриел Рубини- изтъкнат американски икономист, който още по времето на миналата криза преди повече от 12 години написа своята книга "Кризисна икономика" и тогава описа някои от тези характерни проявления в глобалната икономика, които водят до такива депресивни, рецесионни и стагфлационни състояния в икономиката. Сега виждаме, че има подобно развитие, разбира се, то е по други причини- ако предишната криза беше повече финансова, сега имаме поредица от друг вид кризисни състояния. Преди две години започна COVID-19 кризата, а сега се добавя и криза, свързана с военен конфликт, с военни действия, които се водят в близка на България държава- Украйна, с агресия от страна на Руската федерация. Тези две държави понасят най-големи щети в момента, включително и икономически, включително и поради санкциите, които са наложени на Руската федерация, последствия ще има и за останалите европейски държави, а и за глобалната икономика като цяло.
Какви са прогнозите за България, ще продължи ли ръстът на инфлацията?
- За България това, което се дискутира напоследък, е дали ще имаме двуцифрена инфлация тази година. Аз бих искал да съм позитивно настроен- двуцифрена би могла да бъде и 10%, все пак 10 е двуцифрено число. В момента, в това първо тримесечие, може би ще бъде пикът на тази инфлационна вълна и би могло (след като се обобщят и данните за март) за първото тримесечие на тази година, съпоставено с първото тримесечие на миналата, на годишна база да се достигне вероятно до десетина процента инфлация. След това, силно се надявам, мисля, че това е и желанието на повечето хора по света, войната да спре, да се седне на масата на преговорите, да започне дипломатическо уреждане, и от там да се достигне до успокояване на пазарите на енергия най-вече, откъдето към средата на годината да имаме по-добри вече показатели на инфлацията. Средногодишно не вярвам тази година да имаме двуцифрена инфлация. По-скоро ще трябва да си коригираме прогнозите за тази инфлация, която е заложена сега в бюджета- 5,6%, до може би малко по-високо- 7-7,5%, но да не е двуцифрена. Другото е да видим какво ще успеем да направим с ръста на брутния вътрешен продукт, с ръста на икономиката, дали ще успеем да получим пари и първи плащания по Националния ни план за възстановяване и устойчивост, откъдето да се разкрият нови бизнеси, да се разкрият нови работни места, да започнат да се плащат заплати, осигуровки, данъци и т.н., да влязат пари в икономиката, а също и тази година да започнем да усвояваме средства по оперативните програми на ЕС. Наред с тези неща, разбира се, трябва да се опитваме, макар и в това трудно време, да привличаме инвестиции и инвеститори към България, включително по линия на публично-частно партньорство, инвестиции, свързани и с проектите ни от Националния план за възстановяване и устойчивост, т.е. национални големи проекти да могат около себе си да привлекат и частни други инвестиции.
Тази инфлация обаче се усеща по-силно в малката потребителска кошница. Какво може да се направи в тази посока- да се подпомогнат домакинствата или изкуствено да се ограничат цените, има ли такива възможности?
- От началото на годината досега инфлацията в малката потребителска кошница със стоки от първа необходимост вероятно е поне 15%, както и цените на горивата имат увеличение между 15 и 20%, на енергията също, на електроенергията на свободния пазар. Това неминуемо оказва влияние върху производствените разходи на предприятията, на всички по веригата и след това една такава производствена, индустриална инфлация се разнася постепенно и в потребителските цени и става потребителска инфлация в крайна сметка. Колко време това ще продължи не бих могъл да прогнозирам точно. За някои от пиковете и скоковете на цените вероятно има и спекулативен елемент, вероятно има и психологически елемент, поведенчески начин на потребление- всички като потребители се поддаваме на слухове, на зловредни психологически влияния, заради което се стига до такива ситуации на запасяване с определени стоки, което е излишно в момента и допълнително подтиква цените да се увеличават. За регулиране на цените като цяло добре би било да се направят две неща, които се направиха и заради COVID кризата в други държави от ЕС, а именно да намалим ДДС на храните от първа необходимост, на лекарствата, а също така да се помисли дали не можем да намалим ДДС на електроенергията за крайните потребители, на горивата- бензин, дизел и природен газ. Това са мерки, които се взеха през последните две години в повечето от страните в ЕС, можем да го видим като опит, да се поучим и да вземем образци от този опит за прилагане в България. Друга предпазна мярка към цените, която да възпира динамиката, с която те растат, е участие на държавата с административни, регулаторни функции. Разбира се, не е препоръчително да се намесва държавата в пазарна икономика, но държавата може да регулира и посредством пределни търговски надценки на определен кръг от стоки като временна мярка. Т.е. ако им се променя цената, да се променя само при аргументиране с увеличени производствени разходи за тях, а иначе търговската им надценка да е малка, например 5% търговска надценка на най-необходимите ни стоки. Друг подход би бил, ако имаме спешна нужда и наистина сериозна ситуация с определен вид стоки, за да се избегнат дефицити в системата, да се захранва пазарът от държавния резерв с определени количества, така че да се успокои динамиката на търсенето и на цените. И, разбира се, текущият надзор и контрол от страна на държавните институции, които се занимават с тези неща.
Повече по темата- в прикачения звуков файл.
"Статистически вече не сме най-бедните, съревноваваме се с няколко области, като това, разбира се, не ме успокоява. Тук обаче Общината не може да направи кой знае какво. Общината и Общинският съвет могат да съдействат всячески на инвеститори и да има прозрачност в тази връзка, но липсата на инфраструктура е главният фактор, липсата на газова връзка,..
Около половината от гимназистите, които завършват средно образование, няма да работят това, за което са учили. Това показва изследване на Института за пазарна икономика за 2024 година. В проучването се съпоставят различните специалности, които се завършват, приемът в професионалното образование и профилът на икономиката, обясни за Радио ВИДИН..
Днес гостуваме в село Куделин- най-северната точка на България при устието на река Тимок. Намира се в община Брегово, област Видин. Старото име на селото е Влашка Раковица. През 1934 г. е преименувано на името на владетеля на "Браничевската земя" Куделин. Историята на братята Дърман и Куделин е малко позната, но важна страница от средновековното..
На 21 ноември отбелязваме Деня на християнското семейство - повод да се замислим върху значението на семейството и брака като основи на духовния и социален живот. В съвременното общество, обаче, много млади хора избират да живеят заедно и без да сключват брак. Какви са причините за възникването на тези тенденции? Според социалния..
Застаряването на населението в Европейския съюз (ЕС) е един от най-сериозните проблеми, с които повечето страни ще се сблъскат в близко бъдеще. Съществуват сериозни опасения за предизвикателствата, които все по-застаряващото население поставя пред икономическите и социални условия в момента. Делът на младите хора (на възраст 0-14 г.) в EС до..
Остават ли Видин и Северозападният регион на последно място по икономическо, демографско и социално развитие? Институтът за пазарна икономика представи традиционния си доклад "Регионални профили: показатели за развитие 2024". Тазгодишното проучване показва, че изпреварващият икономически растеж в няколко от по-малките области в България..
Изборът за бъдещото професионално развитие е още в училище. Как правилно да се насочат учениците, обяснява Силвия Ставрева от Центъра за подкрепа на личностното развитие с предмет на дейност кариерно ориентиране и консултиране във Видин. "Центърът работи с ученици от I-ви до XII-ти клас и в тази връзка нашата програма за работа с тези..