Село Динковица - без кражби и...без лекар

Малко, красиво селце. На 3 км преминава главният път Видин-Брегово. От двете страни на Динковица текат реките Делейнска и Тополовец.

Възникнало през първата четвърт на ХІХ век до турски чифлик. Името на селото идва от първия заселник- Динко.

Днес в селото живеят 130 души, преобладава възрастното население. Имат магазин, поща, църква. Някога е имало и училище- открито е през 1911 година, а през 2008 година е закрито.

При влизането в селото се виждат руини от ТКЗС-то, в което някога са работили местните хора. Днес ферми и големи стопанства няма, хората отглеждат само дребни животни за лични нужди.

Животът е спокоен и непретенциозен. Няма кражби. Има няколко семейства с деца, които пътуват до училищата във Видин.

Хората са трудолюбиви. Помагат си един на друг. Работят и почистват около домовете си, а от време на време се събират, за да почистят гробищния парк. Има и такива, които милеят за общото. По собствена инициатива един човек на средна възраст разкрасява центъра на селото с каменни цветарници тип кошница. Пред сградата на кметството е направил декоративен бунар и е оформил градинка с декоративни дръвчета и цветя. Предстои да се пренаредят плочите пред кметството и магазина, които са повдигнати от корените на дърветата.

Кметски наместник е Любчо Димитров. Той е роден в село Динковица, работил е във Видин, а през 2000 година си идва в родното село.

"От две години съм кмет, Хубавото е, че нямаме проблеми с битовата престъпност, спокойно е тук... Много къщи се изкупиха последните 2-3 години, купуват и има интерес... Различни са цените, обикновено 5-6 хил, но трябва ремонт след това... Хората се чудят, защото напоследък строителните материали поскъпнаха... Купувачите искат нещо по-запазено..."


В селото се изпълняват някои от социалните програми: 

"Карат храна на трима човека  всеки ден редовно от патронажа... За "Топъл обяд" няма желаещи. Има една жена по програма "Личен асистент"-  помага на възрастни хора, тя ги гледа, не знам какво ще стане след това като свърши програмата, те се нуждаят от сериозни грижи, но сега като свърши програмата, какво ще стане с тези хора... Би трябвало да има непрекъснато такива програми
Има много неща, които трябва да се направят. Направихме пътя към гробищния парк с камък и има за асфалтиране една улица... Сложиха две камери - на площада и на входа на селото... Осветлението ще се подмени също..." 

В село Динковица има хора, които се включват в проекта "Подобряване на качеството на атмосферния въздух в община Видин", казва кметският наместник:

"Има 18 човека, аз съм сред тях, които ще подменим печките си и ще ни монтират климатици и котли на пелети, но при тия цени на ток и на пелети- не знам. Няма сигурност и нещата са непредсказуеми..."

В Динковица няма хора, назначени по програми за почистване, затова кметският наместник Любчо Димитров сам почиства  пред кметството. Миналата година е имало човек по почистването само за 6 месаца:

"Сам почиствам пред кметството, мета... никой не иска да чисти, нямам такива хора... По самоинициатива няколко човек косим,  режем клони, пръскаме за трева... От община Видин идват професионални работници  и косят цял ден."
 
В миналото е имало голямо училище, в което са учили децата от селото, но днес децата пътуват до Видин, за да учат, а сградата се руши и се води опасна, казва Любчо Димитров:

"Работата не ме плаши... Хората ме търсят за различни документи, за информация, плащат си данъците тук, имам им имената на всички. Тук не се плаща такса МПС, събират се по 300-400 лв, Платили са около 15 човека досега... Има градски автобус и хората пътуват, автобусът отива до Градец..."

В селото отдавна не идва лекар, няма и фелдшер или медицинска сестра, казва Любчо Димитров:

"Лекар нямаме, а би трябвало поне веднъж в месеца да идва, за елементарни неща. По другите села има, а имаме кабинет лекарски... Хората ходят във Видин до личния си лекар, но за по-възрастните е трудно."
 
Земята в Динковица е плодородна и дава богата реколта. Както навсякъде, така и тук има големи арендатори, които обработват земята на хората и им дават рента в продукти или пари: 

 "Всички са си дали земята под аренда... Получават си рента редовно, не се оплакват... Църквата  й предстои ремонт. В двора й са сложени фотоволтаични панели... Сега ще й правим ремонт на камбанарията, няма я ламарината... Пожелавам им на всички здраве, и да са все така добри..."

Какви са възможностите за живот в село Динковица и как успяват да се справят с трудностите на селския живот- това попитахме местни жители: 

"Хубаво и подредено е селото, хората са добри, доволни сме от ръководството, гледаме си възрастните родители и затова сме тук. Живея тук постоянно... Нищо не ми липсва, имаме хубав магазин, вода имаме, ток редовно, автобус редовно, лекар нямаме. Необходимо за селото е да има медицинско лице, иначе се справяме сами. Помагаме си един на друг... Карам си старините тук, в това село... Асфалт трябва да се сложи на улиците.."
 

Още за живота в Динковица чуйте в звуковия файл.