Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Ще бъде ли замразена минималната работна заплата?

Снимка: Радио Видин

Минималната работна заплата да остане 710 лева до 2025 г., стана ясно от проекта на новата тригодишна бюджетна прогноза на Министерството на финансите. Очаква се документът да бъде базата, на който ще се прави актуализацията на бюджета през юли. Финансовото министерство предвижда и намаляване на темпа на актуализация на пенсиите- от 1 юли 2023 г. той ще бъде 9,1 на сто, а през през следващите години индексацията ще бъде съответно 6,9 и 5,4 процента. Замразяването на минималната работна заплата, която от 1 април вече е 710 лв., е изненада на фона на прогнозите преди седмица на социалния министър Георги Гьоков, че заради високата инфлация още тази година може да се вдигне до 760 лв. Попитахме видинчани- какво означава това предложение за работещите?

"Те обичат да говорят, тия новите, така наречени "американски възпитаници". 2025-та, ще бъдат ли те дотогава на власт, та да говорят предварително какво ще стане? ... Смятам, че това въобще не е нормален ход, трябва да се съобразяват управляващите и с инфлацията и с положението на българския народ. Това е пълен абсурд, според мен ... Бизнесът закъсва с това увеличение на заплатата, защото осигуровките са много високи. Да се черпи опит от европейските страни, как те се оправят? Ние явно не можем да се оправим."- коментираха видинчани.

От Министерството на финансите прогнозираха средногодишната инфлация през 2023 г. да падне до 5,1%, от очакваните 10.4% за тази година. Забавянето ще продължи до 2,7% през 2024 г. и 2,3% през 2025 г. Към настоящия момент очакванията са за продължаващо поскъпване на петрола и неенергийните суровини през 2022 г., което да започне да се забавя през втората половина на годината. Поскъпването на храните ще се ускори до 16,4% на годишна база през декември. Енергийните стоки също ще допринесат положително, като повишението в цените на транспортните горива се очаква да достигне 25,1% в края на годината. Услугите ще поскъпнат с 8,1% в края на 2022 г., а неенергийните нехранителни стоки- с 6%. Ще се справят ли българите с тези процеси, ако трудовото им възнаграждение бъде замразено на сегашните нива- това попитахме Ваня Григорова, икономически съветник на КТ "Подкрепа":

"Нормално е хората да са негативно настроени към тези намерения за замразяване на минималната работна заплата. Това са вече официално заявени намерения от страна на управляващите и виждаме дори как министърът на финансите някак не си говори с експертите, които след това трябва да опишат реалните намерения в документи. Надявам се това да е объркване, надявам се това да е поправимо и правителството да чуе работещите, защото в противен случай тези, които трябва да действат са именно българските работещи."- обясни Ваня Григорова.

Eдинни ли са в позициите си по темата синдикатите? Потърсихме за коментар Виолета Иванова, научен секретар в Института по социални и синдикални изследвания към КНСБ:

"Виждаме всички, че животът поскъпва и по някакъв начин трябва да бъде компенсирано повишението на цените и на инфлацията, която наблюдаваме. ние продължаваме да настояваме, че от 1 юли трябва да се въведе необлагаем минимум с размера на минималната работна заплата. Това ще осигури около 60- 70 лева в работната заплата на работещите с ниски доходи, които в края на годината ще могат да получат почти една тринадесета заплата, събирайки тези допълнителни доходи от необлагаемия минимум. това е данък "общ доход". По- скоро работодателите не могат да се оплакват, че минималната работна заплата не трябва да се увеличи, защото те получават достатъчно обезщетения и мерки относно повишаването на цените не електроенергията."- каза Виолета Иванова от КНСБ.

Ще бъдат ли ощетени работодателите при ново повишаване на минималната работна заплата? От години те настояват за въвеждане на необлагаем минимум, който до голяма степен да облекчи бизнеса при изплащането на осигуровките на служителите. Това каза за радио Видин Иван Сергисов, регионален представител на Асоциацията на индустриалния капитал в България за регион Монтана:

"Този ход, погледнато чисто потребителски не е нормален, но от гледна точка на икономиката даже е закъснял. Каквото и да се опитаме да направим по отношение на минималната работна заплата, то ще бъде само изкуствено и наложено административно. Реално няма откъде да има движение и ръст по някакъв икономически показател, от който да може да зависи повишаването на минималната работна заплата. Енергоносителите поскъпнаха в пъти, метали, суровини също поскъпнаха в пъти. Как да се случат нещата?"- обясни Иван Сергисов.

Преди дни от управляващата коалиция заговориха за мерки против инфлационните процеси. Вицепремиерът и министър на финансите Асен Василев, обаче е против промяна на минималната работна заплата в средата на годината. В коментар за настояването на синдикатите за увеличаване на минималното възнаграждение министър Василев заяви, че няма как министерството на финансите еднолично да вземе такова решение, това трябва да бъде широко обсъдено и в тристранката. Според него промяна на такива ключови параметри по средата на годината не е удачно. В проекта на новата средносрочна бюджетна прогноза минималната работна заплата трябва да остане 710 лева до 2025 година включително.

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл към материала.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Вижда ли се светлина за тунел под Петрохан?

Близо 8 години след протестите в Северозападна България за тунел под Петрохан проектът не е напреднал съществено. В началото на 2018 година, отчаяни от неглижирането на Българския Северозапад, стотици жители на региона излязоха няколко седмици поред на протести с настояване държавата да изгради магистрален път до Видин и тунел под Петрохан. Тогава..

публикувано на 25.11.25 в 13:30

Как ще повлияе еврото на пазара на автомобили втора ръка

Въвеждането на еврото у нас наближава и това поставя под лупа прехода към европейската валута в редица ключови сектори. Сред тях е и автомобилният сегмент, в който по традиция доминира вносът на употребявани коли. Купуването на кола втора ръка винаги е бил свързан със сравнения, анализи, разбира се, преговори за цената, така нареченото "пазарене" и..

публикувано на 24.11.25 в 11:00

Село Станево - където проблемите не липсват

Днес нашият екип гостува на едно спокойно дунавско село - Станево , част от община Лом. Село с богата история, но като много други малки населени места, и тук ежедневието не минава без трудности.  Инфраструктура е амортизирана, електрозахранването често създава грижи, а най-сериозният проблем за хората в Станево остава водоснабдяването - старият..

публикувано на 21.11.25 в 11:10
Георги Киряков

Георги Киряков: Да разчиташ на бъдещите поколения означава неспособност и бягане от отговорност

Приключи ли преходът в България? Изградихме ли истинска демокрация? Има ли влияния още Държавна сигурност (ДС) в политическия живот на страната? Има ли реална пазарна икономика?  Отминаха 36 години от началото на промените в България, но темата продължава да създава огромен интерес, показва последното социологическо изследване на агенция "Мяра"...

публикувано на 20.11.25 в 10:00
Светлин Тачев, политолог

Светлин Тачев: Може би ще оценим демокрацията, когато я изгубим

Приключи ли Преходът в България? Изградихме ли истинска демокрация? Има ли влияния още Държавна сигурност (ДС) в политическия живот на страната? Има ли реална пазарна икономика?  Отминаха 36 години от началото на промените в България, но темата продължава да създава огромен интерес, показва последното социологическо изследване на агенция "Мяра".  Каква..

публикувано на 20.11.25 в 10:00

Расте ли покупателната ни способност?

Според Евростат, България е лидер на Балканите по стандарт на покупателната способност. Страната ни изпреварва Румъния и Гърция и въпреки това, продължава да е сред най-бедните в ЕС. Стандартът на покупателната способност е условна единица, която изравнява това, което парите могат да купят в различните страни. Когато доходите се коригират по..

публикувано на 19.11.25 в 10:45

Единственият възможен или рисков е първият ни бюджет в евро?

Проектът на държавния бюджет за 2026 година беше одобрен от кабинета и внесен за обсъждане в Народната събрание. Той е разработен при 3 процента дефицит и растеж на икономиката до 2,7%. Предвижда се държавният дълг да достигне 31,3% от БВП, като максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет, е до 10,44 милиарда евро. Данък..

публикувано на 18.11.25 в 11:45