Днес отбелязваме международният ден без асансьори. Провежда се в последната сряда на месец април. Това е глобална инициатива, част от целогодишна кампания, която промотира ежедневната физическа активност и спорт за всички. Инициативата има за цел да фокусира общественото внимание върху важността от физическата активност за здравето и благосъстоянието на населението и да демонстрира на гражданите колко лесно е да се движат, независимо от натовареното им ежедневие.
Веселин Филипов от Видин обича дългите преходи с колелета и препоръчва това на всички хора за да се чувстват по- добре.
За мен има три начина на придвижване - с колело, пеша и с кола когато е необходимо...Карам колело от малък и мисля че съм се родил с колело. За мен е важно да се движа и го пожелавам на всички...Да се раздвижиш е важно и полезно..." - коментира той.
Един друг видинчанин Малин Маринов е избрал различни начини за ежедневна физическа активност и дори не ползва асансьор в блока в който живее. за него това е начин на живот:
"Започнах да градя форма първо с баскетбол, а след това с тичане, пени борд, ролери, хокей, ски...Това ме кара да се чувствам здрав и жизнен...Ако нямам физическа креативност се чувствам уморен, а когато правя нещо съм в чудесна форма...Активностите с натоварвания ме карат да съм в чудесна форма...Тези активности ме излекуваха от депресия...Не ползвам асансьор до апартамента си на шестият етаж. Ходя пеша. Хора направете го и вие...".
Дали е полезно да се движим и правим ли го попитах и видинчани:
""Движех се много с кола. Сега вече не. Предпочитам да ходя. Успокоява ме...Да ходим. Това е полезно. Нека младите хора да слязат от автомобилите и да се движат...Придвижвам се с колело. Движението е здраве...".
Идеята на този ден е да напомня на хората да бъдат по-здрави. Българите не сме мързеливи, но понякога ни липсват условията да бъдем физически активни, когато и където на нас ни е удобно.
През 2020 г. СЗО представи своите нови препоръки за физическа активност. Основната им препоръка е включване на повече микродвижение през деня.
Бъдете здрави.
На своето последно заседание Общинският съвет в Мездра даде съгласие и възложи на кмета Иван Аспарухов да финализира сделката с „Холдинг БДЖ” за придобиване собствеността на сградата на Дома на железничаря. Така вече се вижда краят на сагата с тази символична за града сграда. Как обаче се стигна до този казус? Преди 50 години - през 1974 г. по..
Родена в живописното градче Берковица, сгушено под връх Ком, Ана-Мария Герасимова е пример за вдъхновение. Завършва езиковата гимназия в Монтана, а след това заминава за София, за да следва "Право". Нейният творчески дух, обаче, не остава на заден план. Още от 4-годишна възраст Ана-Мария свири на пиано - нотите са първото, което научава, дори..
Новата учебна и творческа година на видинските читалища ще бъде открита на 1 октомври, когато в образователните и творческите им школи ще влязат таланти от всички възрасти. В Народно читалище "Светъл ден" най-малките ще са 5-годишни. Те ще прекрачат прага на школата по съвременни танци. За по-големите са народните танци, обясни Йоана Ванкова от..
В рубриката "Моите права" днес ще засегнем темата за безопасността на децата при возенето с автомобил. От 1 септември влезе в сила важна промяна при продажбата на детски столчета за кола. В магазините вече трябва да се предлагат само седалки, които са изработени в съответствие с т. нар. "i-Size" стандарт . За това напомни Габриела Руменова..
Есен е! Виното вече е сложено в бъчвите и докато чакаме да стане, ще се заредим с добро винено настроение, за да подпомогнем неговата ферментация ;) Винено- опияняващ привет от ефира! Песни за виното ще слушаме и ще посетим най- известните винарски региони в света. Всеки винен пътешественик има любими места и вина- такива, които е посетил..
Във Втора неделя след Неделя подир Въздвижение, Църквата насочва нашето внимание да проумеем и се вдъхновим, че всичко онова, което ни заобикаля ще бъде добро или зло, в зависимост от това какви сме ние спрямо нашите околни. "Бъдете милосърдни, както и Вашият Отец е милосърден" (Лука 6:36). Във Втората неделя след Неделята..
„Шлеп в пустинята“ на Людмил Тодоров е толкова кратък, че ти се струва неоправдано претенциозно да бъде наречен роман. Само 152 страници, но пък 152 страници сурова реалност, в която никой от нас не си признава, че живее ежедневно! Когато обаче започнеш да го четеш, неусетно започва да ти се струва прекалено тривиално, почти грубо да го наречеш..