Александър Въчков завършва средното си образование в Техникум по дървообработване и вътрешна архитектура в София. Неговата мечта е да влезе в Националната художествена академия. Успява да влезе на петата година. А през това време учи история в Софийския университет.
Завършва Националната художествена академия, специалност "Резба", по-късно работи в същото учебно заведение като преподавател по история на костюма. Научните му търсения и интереси са свързани предимно с военните униформи и изследвания и популяризиране на историята на войните, които води България след Освобождението.
Така създава книгите "Български военни униформи 1879-1945", "Сръбско-българската война 1885 година", "Балканската война 1912-13", изключително сериозни изследователски трудове. Съавтор е и на илюстрованата енциклопедия "Великите битки и борби на българите през Средновековието".
През 1996 г. Български пощи валидират пощенски марки под заглавие "Български военни униформи", на които той е автор.
През 1998 г. защитава докторската си дисертация на тема "Българските военни униформи 1877-1945 г."
Александър Въчков илюстрира първата детска книга за живота на Цар Борис III - "Последният рицар на България". Тя включва разкази с истории от живота на царя, написани от писателя Михаил Кунчев.
Като дете се интересува от комикса и днес този интерес не спира, напротив развива се с още по-голяма сила. Не случайно Александър Въчков е организатор на последните няколко изложби на комикси в България. Участва като редактор, организатор и автор на българската книжка "Вековници"- сборник с комикси с митологична и историческа тематика.
Има участия в научни конференции, тематични мероприятия и телевизионни предавания с научно-популярен и патриотичен характер.
ВИДИН
"Тъй като най-хубавите ми спомени са от Видин съответно и без да съм роден в града, се считам за видинилия. Интересът ми към архитектурата също се породи в тази прекрасна градска среда, която градът някога предлагаше... Семейството на майка не са кореняци-видинлии. Баба ми е от Дебър, след първата Световна война се преместват във Видин, а родната къща на майка ми е построена през 1905 година от прадядо ми и неговият брат. Докато дядо ми, бащата на майка
ми, е родом от Севлиево, племенник на Райна Княгиня, единият му чичо е Ботев четник. Двамата се запознават на един бал в офицерския клуб във Видин и целият им живот премина във Видин."
КОМИКСИТЕ
"От ранно детство, когато баща ми имаше запазени от неговото детство едни вестничета "Чуден свят, илюстровано четиво", които са излизали в началото на 40-те години , където имаше комикси... Много ме впечатляваха... Отделно списание "Пиф", което беше много популярно в моето детство, рисунките ме очароваха... Оттам през интереса ми към рисуването логично стигнах и до комикса. "
През 80-те години имаше едно вестниче "Знаме на мира", където един мой приятел беше публикувал комикс, и аз се амбицирах и аз да изпратя, и на 13 години вече имах публикация... В момента имам една от най-големите колекции на комикси в България, над 15 хил. комикса... Преди 4 години една фондация реши да издава комикси за българските владетели и аз бях първият, който направи три комикса за тях.
С дарителски кампании отпечатаха единия път 50 хил., другият път 60 хил. комикси, които подариха на всички четвъртокласници.
В България най-тиражираните комикси са на историческа тема. Преди години имах проект за комикс "Историята на Видин", но остана в идейна фаза. Комиксът е една универсална форма за представяне на каквато и да е тема, тъй като много се родее с киното. В него има и за четене има и за гледане и по-лесно се възприема. Комиксът в средата на 80 години е признат за деветото изкуство... В комиксите историята е водещата , а не рисунките."
ДЕЦАТА
Децата са най-доброто произведение на изкуството, което аз съм създал в своя живот.
Повече може да чуете в прикачения звуков файл.
Има книги, които звучат като закъсняло извинение. Други са като пиянски монолог в два след полунощ. „Изповедта на един назадничав хетеросексуален мъж“ на френския писател Фредерик Бегбеде е и двете едновременно. Тя е своеобразен негов автопортрет, рисуван сякаш с премигващ неон, доза цинизъм и плахо чувство за вина. Макар да е родом..
След случая със сваленото от самолет дете в инвалидна количка , България трябва да предложи промени в европейския регламент и да засили защитите за пътниците с увреждания, коментира юристът Петър Кичашки. Според него трябва да бъдат инициирани разговори на ниво Европейски парламент и Европейска комисия. Според Петър Кичашки, който е и бивш член на..
В рубриката "Професия хоби" ви срещаме с талантливи артисти или хора с професии, които вдъхновяват. Днес ще се потопим в света на една изключително даровита дама от Лом. Тя се казва Кристина Василева и рисува откакто се помни … а може би дори и отпреди това - започнала е още на две години, когато повечето от нас едва държат молив...
Избраха новите лица на Северозапада за 2025 година. Титлите "Мис" и "Мистър" отидоха при 18-годишната Ралица Кирилова и 28-годишния Силвио Хилмиев. Конкурсът "Мис и Мистър Северозападна България" се проведе преди дни в Лом и беше част от събитията, свързани с фолклорните празници "Поломие". Тазгодишното издание на конкурса мина под надслов "Да се..
"Фабрика за емоции" събира всеки вторник децата в Библиопощата във Видин . Организира се от Общинския съвет по наркотични вещества и Превантивно информационния център към него. Заниманията са всеки вторник в Център за обучение, изкуство и култура към Регионална библиотека „Михалаки Георгиев” - Видин. Психологът Боряна Ангелова обясни:..
Днешният домашен любимец, който ни гостува в рубриката "97 лапи и една опашка", е порода "Йоркширски териер"… но не какъв да е, а истински бийвър! Йоркширският териер бийвър , или просто бийвър териер, е сравнително нова и невероятно чаровна порода, произлязла от стандартния йоркширски териер, но с уникално трицветно оцветяване, което го прави..
Младежкият дом е специално място за поколения видинчани, израснали в клубовете му за талантливи деца, пазещи вълнуващи спомени от събитията и дискотеките, провеждани там. Постепенно институцията спира дейността си, закрита е и от нея сега са останали само сградата и свидетелствата за годините, когато под покрива ѝ са се събирали стотици..