Има и такива книги, да. Книги с откровения, понякога с готови отговори или поне с готови въпроси и посоки, по които да тръгнем, за да намерим отговорите, които ни трябват.
Една такава книга е романът "Думата с Р" на американката Лиса Линч. Всяка година само в България между 3500 и 4000 жени чуват в лекарските кабинети думата с Р. Рак на гърдата! Само в България! В световен мащаб броят на жените, диагностицирани с това заболяване е над милион и половина годишно. Една от тях се оказва американската журналистка Лиса Линч. Само на двадесет и осем, тя е красива и успешна жена с кариера, съпруг, планове и – подобно всички нас – е убедена, че по подразбиране ѝ предстои едно прекрасно бъдеще. Та в какво друго да вярваш на двадесет и осем?! Само че в живота нищо не е по подразбиране, дори самият живот и Лиса се оказва една от жените, обречени да поведат тази битка за себе си без да са готови, без да имат представа какво ги очаква и колко ще е трудно.
Начинът на Лиса да се справи с ужаса от предстоящия труден и несигурен път е да започне да си води личен блог, в който описва откровено, открито и дори с чувство за хумор всичко, през което преминава в месеците от онзи първи сблъсък с чудовището, наречено рак на гърдата, до заветния ден, в който чува, че е излязла победител. Целта е лесна за определяне – да проследи нейната еволюция от "момичето, което има рак" до просто "момичето". По-късно от историите в този блог всъщност се получава и книгата, която днес е преведена на десетки езици, а по нея бе направен и впечатляващ документален филм, разказващ за гигантската индустрия, свързана с лечението на онкологичните заболявания.
Тъжно, но факт! Ако надникнете във виртуалното пространство, ще откриете прекалено много такива истории и вероятно не е добра идея да ги четете всичките, ако не искате да рухнете под тежестта на свои и чужди страхове. Книгата на Лиса обаче е различна. В нея няма кухи фрази и поучения как да си живеете живота и да мислите позитивно. Няма уроци и притчи, няма фалшив героизъм и затваряне на очите пред реалността. Няма и отговори. Има обаче много честност и човечност, много женска сила и слабост.
В романа "Думата с Р" нищо не е такова каквото изглежда или се очаква. Например страхът. Той се усмихва, на моменти дори се смее неудържимо, истерично, през сълзи. Той не е враг, а защитен механизъм. А смехът се оказва единствения работещ начин да се съхраниш, когато имаш чувството, че нищо не зависи от теб, а трябва да се бориш за живота си.
Макар и много лична история, в същото време това е история, която засяга всички по един или друг начин. Оказва се лична за всеки, който я прочете, защото тя се случва на нас, на наши близки, приятели и познати. Или може да се случи. Никой не е застрахован. Както казахме, животът и здравето не са даденост, за съжаление, а толкова лесно го забравяме. В същото време това си остава много лична история и защото наистина проследява единствено борбата на Лиса, без да засяга опита на други като нея. Нейното очарование е в ефекта, който възпроизвежда, а именно – затваряйки последната страница, си казваш "Да, по дяволите! Мога да се справя с това!", каквото и да е то, колкото и да е страшно и по-голямо от теб.
Макар предназначена отначало за нейните близки и приятели, с които тя просто иска да е откровена, става така, че нейната книга, нейните тревоги и нейните ежедневни малки победи и поражения стават и наши. Защото е много лесно да забравим, че не познаваме Лиса. Всъщност я познаваме. Или познаваме друга някоя Лиса, която се бори със същото чудовище.
За щастие, Лиса Линч успява да излезе победител.
Макар и засягаща една от най-тежките и трудни теми, нейната книга завършва с усмивка и надежда. Самата тя дава надежда на онези, които тепърва стъпват на същия този път на тежки терапии, неизвестност и страх, говорейки честно, без патос и драма, с щипка хумор дори тогава, когато никой не го очаква от жена в нейната ситуация. Прави го, разказвайки за всичко, което се случва с нея – от дните, в които почти успява да забрави за болестта си, до дните, в който е трудно дори да отвори очи. Защото, както сама казва в описанието на блога си, Вселената може да контролира това, което се случва в телата ни, но не може да контролира това, което се случва в главите ни.
Във Втора неделя след Неделя подир Въздвижение, Църквата насочва нашето внимание да проумеем и се вдъхновим, че всичко онова, което ни заобикаля ще бъде добро или зло, в зависимост от това какви сме ние спрямо нашите околни. "Бъдете милосърдни, както и Вашият Отец е милосърден" (Лука 6:36). Във Втората неделя след Неделята..
„Шлеп в пустинята“ на Людмил Тодоров е толкова кратък, че ти се струва неоправдано претенциозно да бъде наречен роман. Само 152 страници, но пък 152 страници сурова реалност, в която никой от нас не си признава, че живее ежедневно! Когато обаче започнеш да го четеш, неусетно започва да ти се струва прекалено тривиално, почти грубо да го наречеш..
В "Едно" говорим за събитията, в които участваха през септември от екипа на фондация "Подкрепа за реализация" - Видин. От 12-ти до 16-и септември бяха гости на международния фестивал "Арт зона за всички" в сръбския град Зайчар. Организатор е Детски център - Зайчар, с който видинската фондация работи по проекта "U korak sa..
Традиционно в първия ден на октомври от десетилетия читалище „Цвят” открива новата си учебна и творческа година. На този ден входът ще е отворен за всички, които желаят да станат съпричастни към работата и постиженията на възпитаниците на школи и състави и на техните преподаватели, съобщават от културното средище. Информационният ден на отворените..
Седмото издание на фестивала "Здравей, Здраве" ще се проведе във Видин . Той ще се състои тази събота, 28 септември, в Културен център "Жул Паскин". "Пристъпваме към утрешното събитие, заредени с позитивизъм, с желание да помогнем на повече хора да усетят и да разберат себе си на първо място, а оттам ще започне и нов живот за тях", каза за Радио..
В "Професия хоби" днес ви срещаме Георги Кузманов от Видин . Той работи като библиотекар, но хобито му е доста нетрадиционно. Георги се разтоварва като пише текстове за рап песни, а също така и рапира. В рап средите се представя с артистичния псевдоним "Субекта". С помощта на негов близък приятел, който прави музиката, имат издадени..
Гостуваме в село Владимирово - място с дълбоки исторически корени и силен дух. Владимирово е едно кътче, което пази духа на традициите, но също така гледа към бъдещето. Намира в община Бойчиновци . Селото е голямо и има много млади хора. Цветелин Михайлов е кмет на Владимирово само от няколко месеца, но има амбицията да облагороди и развие..