Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Какви са ползите от обученията за координация на екипите при наводнение

7
Снимка: Радио ВИДИН

Симулация, проведена в Учебния център на пожарната във Враца, имаше за цел да провери как реагират доброволци и институции при наводнение. 

В следствие на проливните дъждове огромни количества водни маси са се влели в коритото на реката. Образували са се буйни потоци вода по деретата, вливащи се в реката. Язовирната стена се е скъсала частично. Приливната вълна е затлачила моста при един от кварталите, има залети къщи, откъснато население. Налага се възстановяване на слегнали участъци от дигата на язовира. Предвид създалата се обстановка са извикани доброволци от страната. Кметът е въвел Плана за защита при бедствия. Така започна симулацията на Учебния център на пожарната във Враца, в която се включиха екипите от доброволни формирования, от БЧК, пожарната, общинската администрация, доброволци от населението, журналисти. Разиграха се две ситуации- изграждане на дига и спасяване от пострадали от наводнена къща. 

"Ще покажем как се изграждат диги и как, ако има пострадали ще бъдат спасени", обясни главен инспектор Тодор Гоцев- началник на РС ПБЗН- Враца.

Доброволци от доброволните формирования бяха ангажирани с изграждане на дига от чували с пясък. Инструкциите дадоха Генади Горанов - Ръководител на Учебния център на МВР в Монтана и главен инспектор Георги Георгиев- началник сектор "Превантивна и контролна дейност" в РД ПБЗН - Видин.

Сред доброволците, които участваха в изграждането на дигата бяха представители на доброволните формирования от видинските общини Ново село и Чупрене. Красимир Колицов и Огнян Мускичев са част от екипа доброволци от Ново село. Формированието работи от 2013 година, в момента са 6 човека. Хората ги търсят за всичко:

"Най-често са пожарите, паднали дървета след буря. Понякога на пожарната не ѝ стигат хора, понеже са на няколко места екипите, а ние сме най- близо. При сигнал за около 5 минути сме се събрали."

Екипът е преминал няколко обучения. Могат да окажат и първа помощ на пострадал. Пожарната им е дарила автомобил, който използват за гасене. Смятат, че учението е полезно, защото могат да се съгласуват действията отделните институции.

Стане ли наводнение, не може да спреш водата. Ако се отводнява къща преди отлива, водата може да подкопае основите на къщата, обясниха доброволците. 

Тошко Станковски и Пламен Дафинкичов са част от доброволното формирование на община Чупрене от 5 години. Реагират предимно на пожари. При пожар и при бедствие все някой трябва да върши тази работа, казват доброволците:

"Участвали сме в гасене на пожари. При нас реките са слаби и няма наводнения."

При сигнал за бедствие се събират за 10 минути. Имат дарен противопожарен автомобил от Германия. Формированието е от 13 човека.

Група доброволци от Никопол бяха ангажирани при спасяването на пострадали и превозването им. 

"Ще управляваме лодката. Ще участваме при спасяването на човек и неговото прекарване през воден участък. Имаме общи познания как се реагира при наводнение.", казаха Сичкин Ахмедов и Николай Илиев.

Двамата са доброволци към Община Никопол от 2012 година.

Доброволците, които имаха за задача да спасят пострадалите от дома им, тръгнаха с лодка. В лодката бяха четирима души, двама от които - разузнавачи. Разузнавачите преминаха през различни препятствия - люлееща се греда, единично въже с две опорни въжета, висящ мост за ръце и пожарна стълба. Докато стигнат до втория етаж на жилищната сграда и спасят пострадалите хора. След като извършиха разузнаването те се върнаха до другите двама доброволци от екипа да предадат информацията, за да може да се спасят пострадалите хора. В симулацията участваха два екипа от по 4 човека. 

От двете семейства, които бяха в наводнената къща, трима бяха с травми - на глава, на  долен и горен крайник. Информация за пострадалите предаде на спасителите един от разузнавачите Александър Дилов от Плевен - доброволец към БЧК. 

"Трябваше да влезем в една сграда, където имаше пострадали. След което излязохме от сградата и почнахме да викаме за помощ. Спасителите тръгнаха с нас към сградата и аз започнат да им разказват какви  са раните на пострадалите", обясни своята роля в симулацията младият мъж. Александър Дилов иска да стане пожарникар и затова е доброволец към БЧК. За обучението смята, че е добре всички да знаят как да реагират и да помогнат на хората в нужда.

13 доброволци от БЧК - Плевен присъстваха на симулацията. Някои от тях бяха в пункта за първа помощ и психологическа подкрепа. Катя Райчева е част от групата доброволци от БЧК от Видин, като психолог беше на пункта за пострадалите.

"При нас беше лесно, защото спасителите бяха оказали долекарската помощ. Ние трябваше да окажем само психо-социална подкрепа. Хората, които бяха пострадали трябваше да бъдат сложени на спокойствие. Разговаряхме с всеки от тях да видим как се чувства", обясни действията на екипа от доброволци от БЧК Катя Райчева. 

При реална ситуацията когато спасителите извеждат пострадали от червената зона, зоната на бедствието, има различни функции:

"Има хора, които правят регистрация. Да се разпределят пострадалите, кой от какво има нужда и къде да бъде насочен", заяви психологът. 

В дългогодишната си практика Катя Райчева помага на пострадали в различни ситуации. За реакцията на институциите при кризисна ситуация смята, че всеки знае много добре какво се прави. 

Колко може да бъде опасно едно наводнение и какви щети може да нанесе? Опит сподели Антон Тошев- директор на дирекция "Специализирана администрация" в община Вършец и ръководител на доброволното формирование. През юни заради проливни дъждове, приливна вълна мина през Вършец и нанесе сериозни щети.

"Това нещо, което го пресъздаваме се случи на 12 юни тази година. В рамките на по- малко от 24 часа на територията на община Вършец се изляха повече от 113 литра на квадратен метър в следствие на което приливна вълна от порядъка на 2 метра, на места три, мина през град Вършец като нанесе сериозни щети", сподели за бедствието Антон Тошев.

Група доброволци от Роман, също оказваха съдействие и бяха ангажирани с изграждането на скъсаната дига. Виктор Георгиев е служител на общинската администрация в град Роман, а Тодор Димов- безработен, и двамата са от доброволното формирование в град Роман. 

"Доброволното формирование е направено 2008 година. Излизаме всеки път, когато ни поискат съдействие пожарникарите. В Роман си имаме пожарна, но са малко, не им стигат хора. И почти на всеки пожар ни викат за съдействие. Тази година излизахме 5-6 пъти на пожари, горски и полски. Имаме джип, имаме си шофьор назначен. 10 човека сме гасаческата група."

В симулационното обучение участваха пенсионери и ученици. Възрастните хора си припомниха как трябва да реагират при бедствие и как могат да помогнат като доброволци. Учениците бяха ангажирани с изграждането да диги. Децата знаят положенията на чувалчетата, когато се изгражда дига и защо се прави.

"Отборът, с който дойдохме да участваме в симулационното учение, спечели първо място на националното състезание по пожарна безопасност и защита на населението, което се проведе в Бургас. Децата, много ентусиазирани взеха участие в днешния ден, в практическата част", каза Камелия Георгиева - ръководител на отбора, учител от Второ средно училище "Никола Йонков Вапцаров"- град Монтана. 

"Досега правихме диги, сега има лабиринт. По двама човека - единият си слага маска на очите, а другият го упътва", сподели с какво се занимава петокласникът Йордан Ячев. 

Екипите действаха координирано, така както трябва да бъде реакцията им в реална ситуация. Целта на симулационното учение е да се покаже на практика какво е научено през обучението на различните целеви групи хора, обобщи след симулацията Георги Георгиев- началник сектор "Превантивна и контролна дейност" в РД ПБЗН- Видин:

"Работиха в екип хора, които не са се срещали и изпълниха задачата по-бързо отколкото беше предвидено. Демонстрирахме и съвременните диги, които са вече разработени- т.нар. надуваеми бариерни прегради, какво представлява да се види. При тях изграждането на диги става много по- бързо и по- лесно. Обучението е за риск от наводнение, защото едно проучване, което беше направено от Световната банка, показа, че всъщност наводненията са събитията, които се случват най-често в световен мащаб. Най-голяма част от населението е застрашена от наводнение. Имаме уверението, че в близко бъдеще ще бъдат разработени проекти и за останалите бедствия."

Ролята на медиите при едно бедствие също е важна. Те могат да получат информация от Кризисния щаб- от кмета, пожарната и другите институции и да информират хората- за мащаба на бедствието, реакцията на институциите, ако трябва да се евакуират, за да няма пострадали. Затова и Радио ВИДИН, като радиото на Северозапада, имаше своята роля в симулацията. Каква е тя може да чуете в звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още

Ден след вота- равносметката в Северозапада

Поредните избори отминаха, а кои са победителите, кои са победените и задават ли се нови избори ще стане ясно в следващите дни. Изборите са темата и в "Посоките на делника".   Победата на парламентарни избори се изразява в 50 процента плюс. При всички положения ще има коалиционно правителство.  На две формации няма да им стигнат 121..

публикувано на 10.06.24 в 11:00

Младите се връщат в село Стубел

Отново сме в Стубел - в миналото голямо и достолепно село, с жители до 3800, днес населението се е стопило до 540 души.  Общо 35 км пък е уличната мрежа, която вече и трудно поддържане. Много къщи са без стопани.  Въпреки това кметът Емилия Йорданова не се отчайва. Тя упорито и целенасочено продължава да ремонтира покривите на големите..

публикувано на 07.06.24 в 12:00
Стоил Цицелков

Стоил Цицелков: Партиите са виновни, че голяма част от гражданите не се превръщат в гласоподаватели

Избори. След изборите - отново избори: изречение, което обрисува живота в България през последните четири години. Отличава ли се сегашната надпревара за новата изпълнителна и законодателна власт от предизборните кампании през изминалите години? Какви са изводите и зададени ли са вече следизборните посоки?  Предимствата и недостатъците на..

публикувано на 06.06.24 в 10:00

Работим ли повече от другите европейци?

България е сред държавите с най-дълга работна седмица в Европейския съюз, сочат актуални данни на Евростат. През 2023 г. хората на възраст 20-64 години в ЕС са прекарвали средно 36.1 часа на основната им работа. Работните часове, обаче, варират силно в отделните държави. Най-дългата работна седмица е регистрирана в Гърция (39.8 часа),..

публикувано на 05.06.24 в 10:45

Може ли предприемачеството да бъде социално

Предприемчиви ли са българите? Атрактивност или практичност търсят младите хора при избора на професия? Печалбата ли е всичко или е важен и приносът към обществото? Работещ вариант за изпадналите от трудовия пазар ли е социалното предприемачество? Отговорите търсихме в "Посоките на делника".  Не са малко хората в България, които не работят, не..

публикувано на 04.06.24 в 14:26

Защо има икономически различия между държавите в Европейския съюз

Страните от ЕС имат значителни разлики в стандартите на покупателната способност. Икономически различия съществуват не само между държавите членки, но и между регионите. Значителна финансова подкрепа чрез европейски фондове и програми, насърчава икономическото сближаване, инвестициите, подобряване на качеството на живот.  Различията в икономическото..

публикувано на 03.06.24 в 16:49

Милчина лъка - село, откъснато от света

Отправяме се към грамадското село Милчина лъка. Стигаме доста по-бавно от обичайното, защото пътят е разнебитен.  Лошият път се оказва и най-сериозният проблем на хората.  Днес в селото живеят 20 души, толкова са по списък.  Кметският наместник Йордан Стефанов Събев споделя, че много пъти е алармирал за лошия път, по време на избори и преди..

публикувано на 31.05.24 в 12:10