Климат, слънце, дъжд и грижи за лозята

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Красимира Владимирова, гл.ас. по лозарство

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Сухи и топли зими, ранна пролет, тропически летни жеги, комбинирани с проливни дъждове- от няколко години промяната на климата се забелязва и по нашите географски ширини. Стресът е налице- не само за нас, хората, но и за трайните насаждения. 

Как промените се отразяват на лозята и какви са опасностите, които ги дебнат - за всичко, свързано с лозята, в "Земята, която ни храни" говорим с Красимира Владимирова, главен асистент по лозарство. 

"Засушаването се отразява на всички трайни насаждения... Те имат нужда от снежна покривка и влага през зимата. За съжаление, тя не се случва... На трайните насаждения им липсва тази почвена влагозапасеност, която използват, когато започне сокодвижението, разлистването..." - посочи специалистът. 

Към момента лозовите насаждения се развиват добре, като се изключи фактът, че на места заради преваляване по време на цъфтеж, се наблюдава изресяване при отделни сортове. Основният проблем е, че при високите температури, придружени с обилни валежи, се развива брашнеста мана,  налага се и честа растителна защита. Това най-вероятно ще оскъпи продукцията. От друга страна, стресът води и до появата на рядката болест еска, с която няма как да се справим, коментира Красимира Владимирова:

"В години като тази се появява едно заболяване, еска, при което буквално изсъхват лозите и ние трябва да ги отрежем...  Доскоро се смяташе, че еската е заболяване, което напада над 15-20-годишни насаждения, но вече не е така..." 

В  региона все по-малко са масивите с десертни сортове, заради това, че са по-податливи на болести. Стопаните се ориентират към по-издържливите винени сортове. А заради ранната пролет и високите температури вероятно и гроздоберът ще е по-рано от обичайното. 

Гъмза, мавруд, широка мелнишка лоза и памид, това са българските сортове, които отново заемат своето достойно място, каза Красимира Владимирова:

"За гъмза и памид са типични големият грозд, по-тънката ципа, по-късното узряване. Някога лозарите са районирали сортовете... Науката е била достатъчно напреднала, за да може това, което тогава са го направили, да се запази до ден днешен... Не, че една гъмза не може да се гледа в Поморие, тя пак ще стане, но няма да има показателите на нашата новоселска гъмза... Имаше момент на затишие на нашите сортове- по-капризни са и на хората им омръзна да им угаждат, влязоха едни доста по-лесни сортове, които не изискват чак толкова грижи, които могат да бъдат гледани в цял свят с еднакво добро качество на виното, но въпреки това, каберне, мерло или ризлинг можем да си поръчаме навсякъде, от цял свят, от всеки един регион. Докато ако поръчаш мавруд или гъмза- то си звучи като национална гордост- да видиш това, което никъде другаде го няма... Тогава хората свързват определения сорт с определен регион... Това са гордостите на определените винени райони в една наша България- мъничка, но достатъчно добра, за да направим нещо уникално, каквото е българското вино!