Жители на село Протопопинци: Тук е тихо и спокойно до безобразие

Селото е малко, на североизточния склон на рида Ведерник в Западния Предбалкан, разположено на левия бряг на Чупренска река. Намира се на 17 километра от Белоградчик. Името му идва от духовническия сан протопоп.

Два пъти е сменяло местоположението си - в началото се е намирало в местността "Маала", след което се премества в местността "Селище" и последно, на сегашното си място.

Любопитен факт от п-ново време е, че на общинския футболен турнир отборът на селото "Порто Протопопинци" печели първо място през 2003, 2007, 2015, 2016 и 2017 година, и е единственият отбор от първенството с 3 поредни победи.

Днес тук са останали само 14 човека по настоящ адрес, повечето от които пенсионери, които искат старините им да минат по-достойно. Не отричат, че селото е като тих пристан за хората, които вече са се пенсионирали и търсят по-спокоен живот сред природата, но и смятат, че условията за живот тук могат да се подобрят. Според тях ежедневието им е скучно, в селото няма хранителен магазин и лекар, а проблемът се задълбочава и от липсата на какъвто и да било транспорт. 

"Селото ни е тихо и спокойно до безобразие. Няма хора - старите измряха, младите идват само през лятото. Аз от 22 години съм тук и много съм видяла. Хората са работливи, някои и на 90 години още работят. Повечето обаче си отидоха... Живея тук от години. Хората по списък са около 30, но повечето си живеят в Белоградчик. Идват си през лятото, а през зимата тук няма никой. Аз също през зимата отивам при един от внуците си. Страх ме е, защото вече го няма бившия кмет, който беше като шериф в селото. Тук не смееше да щъкне крадец. Благодарение на него ние имаме и визия на селото, и детска площадка, и цветна градина. Сега всичко е замряло и си заминава. Тук имаме два вира, имахме и място за плаж, два самосвала с пясък бяха закарани там. Сега пясъкът изчезна, някой го е взел. И старият мост на брега, където слизаха децата и си правеха плаж, сега е счупен... Най-големият проблем на селото е транспортът- автобус няма. Поне един път в седмицата да мине някой. И всичко зависи от кметския наместник. Аз например поне веднъж в седмицата ще се кача на това автобусче и ще ида в Белоградчик да си напазарувам. Моят син идва от Видин на 70 км, да ми донесе лекарствата. Преди кметът ходеше до Белоградчик и носеше рецептурните ни книжки в аптеката. Преди идваше и лекар. Имаме и специална стая за него, но от 2 години вече никой не идва... Ние тук вече сме изморени, изхабени сме. Преди оставах в селото и през зимата, но сега как да остана. Страх ме е. Ако чуя нещо през нощта, какво да правя. Тук има толкова разбити къщи. Преди нали имаше обещания, че към всяко населено място ще има патрул. Кварталният си е за община Чупрене. Там му седи патрулката. Тук няма патрул. Те си минават, но когато пътуват за Белоградчик, не ги интересува нашето село... Как се оправяме тук ли? Ами не се оправяме. Децата ни идват и пълнят хладилниците... Хубаво е, че през лятото тук идват децата, които са над 30 в селото. Тогава всичко се съживява... Как да се решат проблемите в селото ли? Ами трябва да имаме майка на кошера. Тя трябва да поставя въпроса за проблемите и да настоява за решаването им в Общината. Също трябва да има контакт с хората. Тук има хора, които няма кой да ги гледа и е нечовешко... ", коментират местните в анкета на Генади Вельов.

И на фона на жалбите от възрастните хора, един млад човек от Враца смята, че това е най-хубавото място на земята. Иван Стоянов е открил  Протопопинци преди време, купил си е къща тук и живее спокойно сред природата.

"Живея постоянно в село Протопопинци от 2 години. Преди повече от 10 години ме викнаха като експерт по един проект тук да маркирам веломаршрути и районът много ми хареса. Имам стаж повече от 24 години като екскурзовод, планински водач и маунтин байк инструктор. Обикалял съм доста и по Европа, и мога да кажа, че за мен това е най-красивият край на България. Това е едно наистина райско кътче. Живеем обаче в съвременно общество и тук има един казус, който трябва да бъде решен. През селото минават оптични кабели. Има и доставчик, който е готов да пусне Интернет с висока скорост, за да могат хора, които идват тук, да работят. Особено от специалисти в IT-сектора това търсене се засилва. Би трябвало по някакъв начин държавата да подпомага подобни доставчици, за да може и в тези по-малки населени места да има интернет връзка. Аз имам приятели, които се интересуват точно от това и биха се завърнали да живеят на село. В района всеки един от тях ще инвестира доста пари..."

"Трудно се управлява село, където има много празни къщи, а жителите са предимно възрастни", коментира ситуацията тук кметският наместник Мирослава Тодорова.

"Тук има доста пустеещи къщи. Търсене за закупуване на имоти има, но няма предлагане. Хората са малко, средната им възраст е над 80 години. Столетници нямаме. Имаше преди една баба, тя почина преди няколко години, малко преди да навърши 101 години. Сега най-възрастният жител е на 92 години, но той живее във Видин. Идва си през лятото за една - две седмици и пак се прибира... Тук хората, както казах, масово са възрастни, всеки се препитава с това, което си е произвел през лятото. В селото животни не се отглеждат. Навремето имаше ферма за щрауси, но и тя приключи. Последният щраус почина и човекът се отказа... В селото нямаме магазин, нямаме медицинска помощ. Най-близкият магазин е в село Търговище на 5 км оттук. Как се живее така ли? Трудно. Ако някой се разболее, всеки сам се оправя- сам си вика близките да дойдат... Пандемията мина нормално. В пика на пандемията дори нямахме болни, тази пролет обаче имаше. Смъртни случаи заради ковид обаче нямаме... Имам двама души към Домашния социален патронаж и един човек към кметството по програма. Аз му помагам, мета улиците. През зимата пак ние си чистим снега. Иначе идва и снегорин от Общината да чисти главната улица. Работа тук няма. Единствено тези, които са по програма към Общината и имаме един земеделски производител. Хората се снабдяват с хляб като чакат сутрин бусовете на спирката пред кметството. Който има кола пък ходи до съседното село Търговище..."

Още за живота в село Протопопинци през погледа на жителите му, условията за спорт и други активности на открито, както и целите интервюта- в звуковия файл