"Предизборната кампания неформално е започнала вече. Според мен започна още след успешния вот на недоверие. Ще продължи по линията "изток-запад" и газовата криза, която ще е основен фактор в цялата предизборна кампания. Очертава се тя да е ожесточена. Това е сблъсък, който успя да измести останалите сблъсъци, като "статукво-промяна", което беше характерно за отминалата 2021 година. Войната в Украйна върна старото противопоставяне от 90-те години- "изток-запад", "Русия-Запад". Процесите вече са в ход- има протести срещу служебния кабинет, което е прецедент. Темата за газта се политизира и се прехвърли на полето на предизборната обстановка", обясни Тачев и добави:
"Трудно е да се определи коя формация в момента е в най-изгодна позиция, защото навлизаме в период на задълбочаващи се кризи, наближават зимните месеци, които се очертава да са доста тежки. В ситуация, в която всъщност нямахме необходимост от предсрочни избори, а ни трябваше стабилно правителство, както и работещо Народно събрание, стигнахме дотам да влезем и в политическа криза, освен всички кризи, които имахме. Това със сигурност рефлектира върху нагласите на българските граждани. Ако не се състави правителство след предсрочните избори на 2 октомври, може да влезем в спирала от предсрочни избори, а това със сигурност ще има негативен ефект както върху гражданите, така и върху цялата политическа система. В период на множество кризи не може да си позволим политическа нестабилност, трябваше да се стремим към някакво политическо единство, комуникация, която да прекара страната плавно през задаващите се проблеми зимните месеци."
Възможни са и изненади в изборните резултати, смята политологът.
"Много зависи какво ще се случи до изборния ден. Ако има голямо сътресение в българския политически живот, може да има големи размествания. Много неща са неизвестни към момента, като това дали някои формации изобщо ще влязат в Народното събрание, както и кой ще спечели основната битка- тази между ГЕРБ и Продължаваме промяната. Трябва да сме наясно, че ако не се състави правителство в следващото Народно събрание и страната продължи да буксува в период на временновластие- управление на служебни кабинети без Народно събрание, и то в период на криза в зимните месеци, накрая може наистина да има големи изненади и популизмът да набере голяма сила."
Има условия за по-ниска избирателна активност на 2 октомви, смята Светлин Тачев.
"Има умора в избирателите, защото в рамките на една година имахме три избора за Народно събрание плюс президентски избори в два тура. Освен това в тези избори го няма залога от първите избори през 2021 година- на 4 април, които бяха дълго чакани избори. Освен това сега няма алтернатива. На предишните изобри, въпреки всичко, имаше алтернативи, а накрая Продължаваме промяната се появи и успя да консолидира голяма част от хората, които подкрепяха протеста. Днес нещата са много по-размити, липсва противопоставяне от типа "статукво-промяна"."
Ще повлияят ли действията на служебния кабинет и президента Радев на изборните резултати?
"Президентът Румен Радев изобщо не искаше да се стига до служебен кабинет. Според мен, желанието му беше да се състави ново правителство в рамките на 47-ото Народно събрание, за да може то да продължи да функционира, по две прости причини: 1. Няма залог- на предсрочните избори миналата година той беше едно от лицата на промяната; 2. Кризите- решаването на тези кризи от служебни кабинети означава, че негативите, които се трупат върху служебния кабинет, ще се трупат и върху него."
Диалогичността между политическите формации трябва да е водеща в следващия парламент, препоръчва политологът.
"Не съм убеден обаче, че това ще се случи. В България политическите формации постоянно водят война всеки срещу всеки, отколкото да търсят мостове за намиране на общи решения за българските граждани, защото една подобна криза, като енергийната, несъмнено ще засегне огромна част от българите. Тук трябва да се мисли точно на държавническо ниво, но битката, в която са влезли помежду си, ограничава кръгозора им до този сблъскът, отколкото да погледнат отвъд и да стигнат до мисленето да се градят мостове, а не да се чертаят червени линии. Всичко това говори, че е вероятно да се стигне до нови предсрочни избори, ако няма възможност да се състави правителство без примерно ГЕРБ."
Повече по темата и в каква кондиция водещите политически сили влизат в надпреварата за 48-ото Народно събрание- в прикачения звуков файл.
Въвеждането на еврото у нас наближава и това поставя под лупа прехода към европейската валута в редица ключови сектори. Сред тях е и автомобилният сегмент, в който по традиция доминира вносът на употребявани коли. Купуването на кола втора ръка винаги е бил свързан със сравнения, анализи, разбира се, преговори за цената, така нареченото "пазарене" и..
Днес нашият екип гостува на едно спокойно дунавско село - Станево , част от община Лом. Село с богата история, но като много други малки населени места, и тук ежедневието не минава без трудности. Инфраструктура е амортизирана, електрозахранването често създава грижи, а най-сериозният проблем за хората в Станево остава водоснабдяването - старият..
Приключи ли преходът в България? Изградихме ли истинска демокрация? Има ли влияния още Държавна сигурност (ДС) в политическия живот на страната? Има ли реална пазарна икономика? Отминаха 36 години от началото на промените в България, но темата продължава да създава огромен интерес, показва последното социологическо изследване на агенция "Мяра"...
Приключи ли Преходът в България? Изградихме ли истинска демокрация? Има ли влияния още Държавна сигурност (ДС) в политическия живот на страната? Има ли реална пазарна икономика? Отминаха 36 години от началото на промените в България, но темата продължава да създава огромен интерес, показва последното социологическо изследване на агенция "Мяра". Каква..
Според Евростат, България е лидер на Балканите по стандарт на покупателната способност. Страната ни изпреварва Румъния и Гърция и въпреки това, продължава да е сред най-бедните в ЕС. Стандартът на покупателната способност е условна единица, която изравнява това, което парите могат да купят в различните страни. Когато доходите се коригират по..
Проектът на държавния бюджет за 2026 година беше одобрен от кабинета и внесен за обсъждане в Народната събрание. Той е разработен при 3 процента дефицит и растеж на икономиката до 2,7%. Предвижда се държавният дълг да достигне 31,3% от БВП, като максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет, е до 10,44 милиарда евро. Данък..
Защо трябва да има Закон за доброволчеството и как да не се превърне в административна пречка вместо да насърчава. Коментарите потърсихме в "Посоките на делника". Поводът е дискусия, която Съветът за развитие на гражданското общество организира. Представители на над 50 организации, институции и депутати обсъдиха трите законопроекта за..
Разкъсана облачност
Ясно