Какво би станало, ако кралица Елизабет II започне да чете книги? Така де, тя със сигурност чете, но какво ще стане, ако започне да чете с настървението на някой, който едва сега отваря вратата на вълшебен свят, докато близо осемдесет години е минавал покрай портата му без да я забележи? Какво ще стане, ако строго режисирания образ на владетеля бъде разпукан, за да се появи образът на една кралица, пристрастена към четенето? Всъщност способна на каквото и да било пристрастие.
Ще настане смут и стрес за много хора от обкръжението ѝ. Точно това се случва в романа "Книжният гамбит на кралицата" от Алан Бенет.
Докато английската кралица не започва да чете и – за ужас на всички придворни – да говори за четене и книги, едва ли някой е гледал на това занимание с такова подозрение и неприязън. Едва ли някой си е давал сметка, че многобройните придворни, министри, секретари и дори гардеробиерката могат да гледат на него като на подозрително "елитарно" занимание, вероятен признак за настъпването на деменция у "мадам" и сигурен такъв за предстоящи тежки времена за монархията.
Излязъл от печат за пръв път през 2006 г., хумористичният роман "Книжният гамбит на кралицата" (с оригинално заглавие "Необикновен читател"), още с първите си изречения ни запраща право в Уиндзор. Очарователна и нахална, историята ни запознава отблизо с кралицата, докато тя се опитва да озапти непокорните си кучета, и открива, че всяка сряда пред един от страничните входове спира подвижната библиотека на мистър Хъчингс. И тъй като "благородството задължава" да е пример за добро възпитание, тя си тръгва от библиотеката с една ужасно скучна книга на Айви Комтън-Бърнет. А това е път, по който няма връщане. Започвайки плахо, Нейно Величество съвсем скоро започва да променя гледната си точка за света и за своето собствено място в него, осмелява се да вземе неочаквани решения и да хвърли в тревоги цялата държава.
Шегувайки се типично по английски, много тънко и интелигентно с монархията и нейните устои, Алан Бенет всъщност демонстрира особено сериозно познаване на материята, на начина, по който работи целият механизъм, изграждащ образа на монарха във Великобритания.
Не, че кралицата не е чела книги досега, разбира се, но харесването на книгите, пристрастяването към четенето е било нещо, което досега е оставяла на другите хора, които не са кралски особи. А кралицата не е обикновено човешко същество – тя е институция и символ. Поради което се очаква и да не се държи като обикновен човек. Не се очаква да харесва или не нещо, да изпитва удоволствие или не от нещо. Очаква се по срещите си с простолюдието да задава неутрални въпроси като "Отдалеч ли пътувате?", "Как беше пътуването?" и прочее, поради което всяко нарушение на протокола е събитие с интензитета на малък катаклизъм. Например да те попита кралицата "Какво четете в момента?" се оказва сериозна заплаха за етикета и спокойствието на придворните и особено за личния й секретар сър Кевин Скачърд, който много държи да забрави за твърде обикновените си, почти селски новозеландски корени.
И за всичко е виновен Норман – онзи неугледен риж момък от кухнята, който си няма друга работа, ами седнал да чете, моля ви се. Че и да увлича кралицата в това странно и съмнително дело.
За книга като "Книжният гамбит на кралицата" в едно друго време авторът ѝ със сигурност щеше да получи най-малкото смъртна присъда. Ако не за друго, дори и само заради невероятната реч, която Бенет слага в устата на Нейно Величество в края на книгата:
"Подавали сме ръката си, в бяла ръкавица, на ръце, от които капе кръв, разговаряли сме любезно с мъже, които собственоръчно са клали деца…"
А всъщност, ако се позамислим, това въобще не е книга за кралицата и монархията, а за литературата като форма на крайна демокрация. Един закачлив поглед към книгите и писаното слово като подривен елемент между държавните управници и обикновените хора. Написан с майсторското остроумие, което печели на Алан Бенет популярност от двете страни на Атлантика, "Книжният гамбит на кралицата" всъщност е един истински празник на писателите, читателите и книгите помежду им и отговор на въпроса защо понякога е по-добре книгите да си останат преградата между едните и другите.
Агенцията по заетостта продължава с приема на заявки по инициативата "Възможности за повишаване на професионалната компетентност на заети и незаети лица на територията на община Видин". Днес бяха представени програмите по 3 проекта в тази сфера. Инициативата „Започвам работа - Компонент 3 „Заетост“ е насочена към неактивни и безработни лица,..
Община Видин е предвидила в новия общински бюджет средства за възстановяване и реконструкция на училищния двор и спортните салони на бившето училище "Христо Ботев" във видинския квартал "Строител". Идеята е да се разкрият още места, където видинчани ще могат да спортуват, каза заместник-кметът по финансово-стопанска дейност, бюджет и икономическо..
Защо част от учениците, завършили основно образование, не успяват след осми клас? Например, в област Враца през 2023 година има 918 дванадесетокласници, а когато този випуск е завършвал седми клас през 2018 година учениците са били 1943-ма. Този и други въпроси, свързани с явно и скрито отпадане от училище, поставя и търси отговори проучване на..
В Професионална гимназия "Васил Левски" в Мездра ще бъде разкрита първата в Северозападна България паралелка по програмиране на изкуствен интелект . Това се случи с подкрепата на Комисията по заетост на Областния съвет за развитие в област Враца, областния управител Николай Николов и началника на Регионално управление по образованието Лорета..
Не всеки пациент може да бъде протезиран чрез импланти , каза в "Час при зъболекаря" лекарят по дентална медицина д-р Олга Папушева . По думите ѝ, преценката се прави след съответната консултация. "Импланите са вид възстановяване на един или няколко зъба с идеята да се възстанови дъвкателната функция и естетиката в устата. Вече зависи колко..
Днес ще си говорим за самотата. Но по-скоро ще си поговорим за нея, като я погледнем от хубавата страна, защото самотата оставя пространство за самоопознаване. Знаете, когато сме сами, имаме повече шанс да се обърнем към вътрешния си свят без външни влияния. Това е моментът, в който можем да разберем кои сме, какво обичаме, какви са..
ТикТок и други социални медии са въздействащи върху младежите, които често търсят популярност и начин да се харесат на своите връстници. Почти ежедневно в такъв тип платформи добиват популярност екстремни предизвикателства, които насърчават опасно поведение сред младите хора. Такова предизвикателство, нашумяло в последно време, е прекомерната..