Жестовият език - връзката със света на хората с увреден слух

Общините и държавните институции трябва да осигурят превод на жестов език за административни услуги

публикувано на 23.09.22 в 16:37

Снимка: Национална асоциация на преводачите на жестов език в България

Фрагмент от ''Заедно'' на 23 септември 2022 година

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

23 септември е Международен ден на жестомимичните езици. Отбелязва се от 2018 година. Целта е да се повиши информираността за този начин на общуване. Хората с увреден слух имат нужда от жестов език, за могат да бъдат информирани и за да са достъпни за тях услугите в институциите.

Да ползват жестов език е не само потребност, а право на глухите хора, каза Милена Гъркова-Калинова, председател на Националната Асоциация на преводачите на жестов език в България:

"Чрез жестовия език глухите хора получават равен достъп но информация и комуникация. Глухите хора според конституцията на Република България са равноправни и имат изконното право да получават адекватна и навременна информация като всички останали хора от обществото ни. У нас това неоспоримо право на глухите хора да получават информация по достъпен начин чрез българския жестов език бе официално зачетено и регламентирано като неотменна част при провеждане на редовни и извънредни национални брифинги още от самото начало на обявяване на извънредно положение на 13 март 2020-та година. Това бе адекватен отговор на призива на Световната здравна организация относно осигуряване на пълна и достъпна осведоменост на населението по въпросите на пандемията. Наистина от този период насам ние всички сме свидетели, че у нас има положителни прояви по отношение на достъпността до информацията за глухите хора чрез жестов език."

В сравнение с миналото има достъп до информация и комуникация за глухите хора, но още много трябва да се направи, за да имат те равноправен и независим живот:

"Признаването на жестовия език като официален език е една от основните цели на глухата общност по целия свят, затова и узаконяването на българския жестов език, което стана факт на 21 януари 2021 година, е паметен акт на социално израстване на нашето общество. С приемането на Закона за българския жестов език засяга човешкото право на равенство на глухите хора и с него българската държава се ангажира да осигури възможност за тяхното равноправно участие в живота на обществото ни. Държавните институции и органите на местното самоуправление са длъжни да осигуряват превод на жестов език при административно обслужване от органите на изпълнителната власт и на местното самоуправление, както и при провеждането на мероприятия, организиране от тях с участието на лица със слухова загуба. Според разпоредбите на този закон, това трябва да се случи до 31 декември 2022-ра година, т.е. до края на тази година.

Първата община, готова да осигури равноправен достъп за глухи и сляпоглухи лица e Столична община, която в началото на тази седмица организира кръгла маса, за да сподели с представители от седем по-големи общини у нас опита и резултатите от съвместната работа с представители от глухата общност във връзка с осигуряването на равен достъп до информация за глухите и сляпоглухите хора чрез жестов език. До края на тази година остават три месеца, но аз лично искрено се надявам и останалите общини в страната поне да започнат работа в тази посока по примера на Столична община."

Все още няма специалност "Български жестов език" в университетите, но от миналата година вече се предлагат магистърски програми за подготовка на преводачи, добави Милена Гъркова- Калинова. Сред проблемите е и този, че образователната система у нас все още не е пригодена за глухи деца, а дори и в специализираните училища не винаги се преподава по достъпен начин, посочи още Милена Гъркова.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

23 септември- Международен ден на жестомимичните езици

Жестовият език - връзката със света на хората с увреден слух

Общините и държавните институции трябва да осигурят превод на жестов език за административни услуги

Фредерик Бегбеде и неговата изповед

България да поиска промени в регламента на ЕС за пътници с увреждания, предлага юрист

Творческият свят на художничката Кристина Василева от Лом

Избраха новите "Мис и Мистър Северозападна България"

"Фабрика за емоции" предлага занимания за децата във Видин през лятото

Бъди – малкият трицветен чаровник, който завладява сърцето на Радина

Какво бъдеще чака Младежкия дом във Видин

За БНР

Радио Видин