Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Ще преодолее ли Северозападът социално-икономическото изоставане

Снимка: Радио ВИДИН

Интегрирана териториална стратегия за развитие на региона за периода 2021-2027 (ИТСР) приеха преди дни кметове и областни управители от Северозапада. Заседанието на Регионалния съвет за развитие на Северозападния регион за планиране бе ръководено от председателя му Калин Каменов- кмет на община Враца.

Плановият документ определя общата политика за развитието на региона в годините на новия програмен период 2021-2027. Стратегията е в обем от около 300 страници, разработена е в съответствие с Националната концепция за пространствено развитие за периода 2013-2025 г. и отчита предвижданията на секторните стратегии на регионално ниво в областта на икономическото развитие, здравеопазването, образованието, науката, социалните услуги, транспорта, водния сектор, енергетиката, широколентовите комуникации, туризма и околната среда. Тя ще е и в основата на реализацията на интегрирания териториален подход за развитие, който ще се подкрепя от програмите с европейско финансиране за периода 2021-2027. 

Три приоритета за региона са записани в резюмето на Интегрирана териториална стратегия за развитие на Северозападен регион за планиране, изготвено от екипа на Националното сдружение на общините /НСОРБ/: ускоряване на растежа на регионалната икономика; запазване и развитие на човешкия капитал; териториална свързаност, устойчиво развитие и намаляване на неравенствата. 

Предвидено е изграждане и развитие на нови индустриални зони в общините Видин, Враца и Ловеч; разширяване на производствена зона- Монтана и Технологичен парк; разширяване на Северна промишлена зона- Видин (изграждане на ВиК, ел. захранване, пътни връзки, административна сграда, IT комуникации, околно пространство и др.); изграждане на индустриални зони Мездра и Криводол; научен център по бубарство - Враца и др. С цел подпомагане на местния потенциал за развитие на туризма се предвижда: проучване на ресурсите на минерални води във Видински регион, които са уникални по своите свойства и състав, и тяхното използване може да доведе до нови ниши за ефективен бизнес и промоция на региона; проектиране и изграждане на спортно-туристически комплекс "Берковски Балкан" и др. 

В подкрепа за културните институции се предвижда: Социализация на недвижима културна ценност по проект: "Първата земеделска цивилизация в Европа- изграждане експозиция на открито и център по експериментална археология на територията до раннонеолитно селище и обреден център край село Оходен, община Враца"; основен ремонт на концертната зала на Симфониета Видин, който включва подмяна на пода и седалките в зрителна зала, ремонт на подиума и изграждане на сценично осветление; цялостна консервация, реставрация и социализация на недвижимия паметник на културата "Баба Вида"; ремонт на покрив, модернизация на фондове, изграждане и дизайн на експозиции, оборудване на изложбени пространства на музей "Кръстата казарма", ремонтни дейности и закупуване на ново оборудване за експозициите, обновен дизайн на изложбените пространства, обособяване на трезорна експозиционна зала за музей "Конака"; цялостна реставрация и консервация, модернизиране на експозиционните пространства, изграждане на фондохранилища за художествената галерия във Видин; проучване и документиране, реставрация и консервация на римски град Рациария и римски некропол; Пещера Магурата- консервация, реставрация и други.

Предвижда се и реализация на пътни проекти: Продължаване строителството на магистрала "Хемус"; изграждане на скоростен път Видин - Монтана - Враца; модернизация на железопътната линия Видин- София; модернизация и рехабилитация на жп участък "Мездра-Горна Оряховица"; мост на р. Дунав "Оряхово-Бекет"; мост на р. Дунав "Никопол-Турну мъгуреле" и други. 

Предстои Интегрираната териториална стратегия за развитие на региона да се разгледа и на заседание на Съвета за регионално развитие, преди окончателното приемане от Министерския съвет. 

Европейският ресурс за регионите не може да бъде панацея за държавата, ние трябва да имаме втори поток от държавния бюджет, който може да компенсира изоставането на определени райони, смята кметът на Мездра Иван Аспарухов, зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството в периода 2014-2016. 

"Трета година не сме договорили една програма. Трета година. Изпускаме от третия планов период. Разчитайки само на този ресурс, няма да може да свършим работа. И това, което не искат да ни разберат, се отнася с най- голяма сила за Северозапада, но и за останалите региони- ние трябва да имаме втори стълб национално финансиране от бюджета, който може да преодолее различията в европейските програми. И ако има сектори, в които европейските програми не могат да помогнат на определен регион, тогава ще го компенсираме с този втори поток национален. От колко време настояваме за специален фонд, специален инвестиционен фонд, в който може спокойно средства, които са необходими, дали в инфраструктура, примерно, че ние сме се запалили само за една инфраструктура, а не си гледаме, че няма какво да се яде вече. Не само инфраструктурата е важна, тя е определяща, но не само това е важно. Слабо развит регион се вдига с икономика. Трябва да разберем, че преди всичко са важни посоката на икономически мерки, които ще дадат икономически резултати. Ще доведат до заетост, да създаване на работна ръка, до преквалификация на работна ръка през образователната система с професионалните гимназии", заяви Иван Аспарухов.

Спасението е силна регионална политика, децентрализация на фондовете и втори стълб от държавния бюджет, който ще подпомага програми от регионите, допълни кметът на Община Мездра.

България в момента изпълнява едновременно програми от втората многогодишна финансова рамка на Европейския съюз 2014-2020, Националният план за възстановяване и устойчивост за преодоляване на последствията от COVID-19 и подготвя проекти за финансиране от третата многогодишна финансова рамка за периода 2021-2027 г.

"В сряда приключи приемът по Програмата за икономическа трансформация процедура "Технологична модернизация" на Националния план за възстановяване и устойчивост, предназначена за микро, малки и средни предприятия... Продължават да се набират проекти по три отворени процедури за финансиране от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020", каза Мариела Савкова- управител на Областен информационен център /ОИЦ/- Видин. 

Първата процедура е за "Строителство, реконструкция, и/или рехабилитация на нови и съществуващи улици и тротоари, както и съоръженията към тях". Допустими са основно общини от селските райони на Република България, а целта й е да се насърчи социалното приобщаване, намаляване на бедността и икономическото развитие в селските райони, чрез стимулиране на местното развитие. По първата процедура максималният бюджет на едно проектно предложение е левовата равностойност на един милион евро, като не е предвиден минимален размер за безвъзмездната финансова помощ по процедурата и няма съфинансиране от кандидатите. 

Втората процедура е за "Строителство, реконструкция, и/или рехабилитация на нови и съществуващи общински пътища и съоръженията към тях". Максималният размер на допустимите разходи е левовата равностойност на един милион и петстотин хиляди евро. Третата процедура от същата програма е за енергийна ефективност "Реконструкция, ремонт, оборудване и/или обзавеждане на общински сгради, в които се предоставят обществени услуги с цел подобряване на тяхната енергийна ефективност. Максималният размер на общите допустими разходи за едно проектно предложение е левовата равностойност на 500 000 евро. 
И по двете процедури крайният срок за кандидатстване е 25 ноември 2022 г. в полунощ. 

По отношение на предстоящите процедури от Националния план за възстановяване и устойчивост се очаква да стартира процедурата за младежките центрове. Допустими за кандидатстване са областни градове, сред които е включен Видин. Минималният размер на помощта е 3 700 000 лева, а максималният- 4 300 000 при 100% безвъзмездна финансова помощ. Следващата процедура, която се очаква да постигне висок регионален ефект ще се финансира от програмата "Региони в развитие" 2021-2027 по приоритетна ос 2 "Интегрирани териториални инвестиции". Допустими кандидати са всички общини, бизнес, НПО, но при две условия- проектните предложения да са в партньорство и второ- да са интегрирани. Ще бъдат допустими проекти в три области- индустриални зони, туристическа инфраструктура и пътища I, II и III клас. 

"Това, което за нас, като заинтересовани страни от Северозападния район е важно да знаем, че основно проектите трябва да са подкрепени от двете общини- Видин и Плевен за концепции, които ще бъдат подавани от нашия регион ", допълни Мариела Савкова.

Още по темата може да чуете в звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още
Село Разград

Село Разград възстановява читалищните традиции

Екипът на Радио Видин гостува в село Разград, община Вълчедръм. С познатия ни град Разград са общи не само имената, но и историята на двете населени места. По време на османското робство мигриращо българско население от град Разград се установява да живее в махала Разград, непосредствено до съществуващото тогава село Крумово- основано около 1764..

публикувано на 31.10.25 в 12:00

Успяваме ли да заделим бели пари за черни дни?

75% от българите нямат спестявания, а 25% от пълнолетните българи, или малко над 1,4 млн. души, спестяват, показва проучване на Изследователски център "Тренд", направено по поръчка на ЕКИП (Експертния клуб за икономика и политика ). Въпреки това, през последната една година се наблюдава чувствително увеличение на броя на спестовните българи - 170..

публикувано на 30.10.25 в 12:16

Ще ни осигури ли финансова стабилност бюджет 2026?

До края на тази седмица бюджетът на страната ни за следващата година трябва да бъде внесен за разглеждане в Народното събрание. Това стана ясно от думите на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов , който заяви, че в бюджета за догодина не е предвидено увеличение на налози.  Няма да има увеличение на данъци през 2026 година. Планира се увеличение на..

публикувано на 29.10.25 в 10:45

Ще има ли кой да работи в Северозапада?

България продължава да се изправя пред сериозни демографски и трудови предизвикателства - населението на страната е намаляло с близо 2,5 млн. души за последните 40 години , показват данните на НСИ. Негативните процеси са най-видими и тревожни в изоставащите региони, като Северозападния. Проблемът бе дискутиран по време на форума "Европа е с мен" -..

публикувано на 28.10.25 в 09:34

Йорданка Ценова: Ролята на учителя е да покаже на децата, че техният интелект е по-важен от изкуствения

С навлизането на изкуствения интелект на пазара на труда някои професии ще бъдат застрашени. Една от тях е графичен дизайнер. Защото изкуственият интелект вече генерира картини и видеа, които са с много добро качество, смята Йорданка Ценова - заместник-директор по учебната дейност в ПГ "Проф. д-р Асен Златаров"- Видин: "Друга професия,..

публикувано на 27.10.25 в 15:11

Камелия Лозанова: Изкуственият интелект е неизбежен и ще ни бъде полезен

Доста страхове се насаждат във връзка с изкуствения интелект, смята Камелия Лозанова- председател на Управителния съвет на Агенция за регионално развитие и бизнес център /АРРБЦ/- Видин.  "Засега Chat GPT е познат, но това съвсем не е онова, което е истинският изкуствен интелект и за който вече се правят форуми и се коментира неговото бъдещо..

публикувано на 27.10.25 в 14:56

Александра Рачева: Въздействието на изкуствения интелект не е замяна, а по-скоро трансформиране на работни места

Изкуственият интелект се очаква да донесе както значителни рискове, така и огромни възможности за пазара на труда. Влиянието му ще е дълбоко и ще засегне почти всички сектори, като се променят нуждите от умения и работни места.   Основните притеснения са свързани със замяната на човешкия труд и увеличеното неравенство, посочи в "Посоките на..

публикувано на 27.10.25 в 14:06