Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Георги Бърдаров: Обезлюдяването на Северозапада е без аналог в развития свят

За да се намали темпът е нужна целенасочена политика

Снимка: Радио Видин

Населението на България за десет години е намаляло с над 844 000 души, сочат данните от последното преброяване в страната. Окончателните резултати бяха обявени ден след парламентарните избори. 


По данни на Националния статистически институт, към 7-ми септември миналата година населението в страната е 6 519 789 души. Най-малка е област Видин, само със 75 408 жители. Населението е в областта 1,2 % от това на страната, каза  Цветан Цветков,  началник отдел "Статистически изследвания-Видин" към НСИ. 

Цветан Цветков, началник отдел

В област Видин жените са 39 066, а мъжете 36 342, или на 1000 жени се падат 930 мъже. В сравнение с преброяването през 2011 година, населението е намаляло с 25,4%.


"Това не е най-голямото намаление за област Видин. През 2001-ва, 2011-та, за този период населението на областта е намаляло съответно с 29 056  души. Между преброяванията 1992-ра - 2001-ва година населението в областта е намаляло с 21 562-ма души"- каза Цветан Цветков. 


Населението на област Видин е разпределено в 11 общини и 140 населени места. Най-малка по брой жители е община Бойница със 763 души. Най-голяма е община Видин с 47847 жители. Най- малкото населено място е село Каниц с един жител. 90 от селата в област Видин са с население под 200 души. В 25 от селата живеят от 200 до 500 души. 15 населени места с от 500 до 1000 души.  7 населени места са с жители от 1000 до 2000 души. В две населени места жителите са между 2000 и 5000 души. Най-голямото населено място е областният център с 35 784 души. 


За страната намаляването на населението започва след 1985 година. Тогава сме били близо 9 милиона души. Област Видин е била с най-много жители през 1956 година- над 188 000. Оттогава населението се топи.


"Просто младите хора от този регион липсват и оттук идва и ниската раждаемост. Това е единият показател, по който намалява населението. Другият показател, това е миграцията, както вътрешна, така и външна. Голяма част от населението се премества към големите градове. Съответно има повече възможности за работа. Да не говорим вече за външната миграция. Знаем тук от нашата област има много хора, които живеят в чужбина и търсят препитание там"- каза Цветан Цветков.


Обезлюдяват не само селата, но и областният град:


"Като гледам на блоковете колко прозореца светят вечер, то се вижда, че няма хора. Преди светеше във всеки апартамент вечер, но в по-далечното минало, не сега. Всичко работеше и усмивките на хората няма да забравя." 


За обезлюдяването говорят и хората: 


"Входа ни е от 21 апартамента. В момента са заети 8. Другите ги няма. Апартаментите са празни. Никой не живее в момента там, а и тези, които са заети, са с един или двама човека, младежи като нас. По-млади нямаме. Деца нямаме в нашия вход"- казват възрастни хора.



Много от младите продължават да напускат града и региона:


"Разочарова ги това, че трудно се намира работа. Ако имаш сигурна работа, тогава може би, можеш да останеш. Някои хора губят работата си, трудно им е да намират нова. Също така образованието на децата не е достатъчно добро за някои млади хора и тръгва да търсят по-добри възможности."


"Повечето мои съученици заминаха, за да завършат висшето си образование и се установиха там, където завършват или пък на друго място."


Според доцент Георги Бърдаров от геолого-географския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски", преподавател по демография и етнорелигиозни конфликти, демографската ситуация в България е силно обезпокояваща. Признава, че данните от преброяването са изненадващи дори за специалистите: 

Георги Бърдаров

"Според процентите, които имам, аз знам, че България намалява средно с 55 000, 60 000 годишно, но тук за десет години имаме 844 000 души. Разбира се, трябва да имаме предвид, че отражение дава и пандемията, тази висока смъртност по време на пандемията, над 20 промила, на нивото на африкански държави, които са във военен конфликт, такава свръхогромна  смъртност... За Северозападна България мен лично ми е болно и тъжно, че тази изключително благодатна територия се обезлюдява с такива темпове. Според мен това няма аналог в развития свят, в последните век, век и половина на индустриалната епоха, територия с такива благоприятни условия да има такова интензивно обезлюдяване."


Според доцент Бърдаров за да се забавят темповете, с които намалява населението, е нужна целенасочена политика от страна на държавата. Казва, че процесът не е необратим. Посочва за пример Ирландия, където обезлюдени територии впоследствие се развиват, благодарение на целенасочена политика:


"На първо място трябва работа, но освен работа, която да е с нормалното за Европа заплащане, разбира се, съобразно българските условия, но другото, което е много по-важно, е така наречената инфраструктура, освен пътна, която по моите впечатления отпреди 3, 4 години на територията във видинска област беше в ужасяващо състояние, още по-важна е социалната инфраструктура. Това означава училища, детски градини, здравни заведения. Няма как млади хора, адекватни, образовани, знаещи какво става по света, да ги привлечеш, без да имаш нормални условия. Всеки един млад човек мисли как ще живеят неговите деца. Аз смятам, че българите като цяло и младите българи са доста по-консервативни с отношение към семейство, деца, но първата мисъл е тези деца какви условия за живот ще имат. Така че това е първото нещо, което трябва да се направи, а след това как да мислим как тези хора да бъдат привлечени."


Доцент Бърдаров отбелязва, че селата имат бъдеще, но тези, които са до големите градове и пътни артерии. Наблюдава се и един обратен процес на урбанизацията, която е започнала да достига до точка на насищане и все повече хора искат да живеят в по-спокойна обстановка. В условията на пандемията в селата се връщат така наречените "дигитални номади", които могат да работят отвсякъде, но те избират тези населени места, които са с подходяща инфраструктура.


Чуйте повече в звуковия файл. 



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Ще се съобразим ли с препоръките на МВФ за затягане на разходите?

Преди дни приключи мисията на Международния валутен фонд (МВФ) у нас. Препоръките на експертите са свързани със затягане на разходите за бюджета за догодина поне с 1%. Това трябва да стане чрез овладяване на ръста на заплатите в държавния сектор. Да отпадне максималният осигурителен праг и таванът на пенсиите, за да бъдат стимулирани хората да..

публикувано на 01.10.25 в 10:45

Аргументът трябва да е сила, а не силата да е аргумент

Може ли българското общество да излекува синдрома "детско насилие". Диагноза и рецепта написаха повече от 150 представители на държавни институции и неправителствени организации, които участваха в Националната кръгла маса на тема: "Насилието между деца". Дискусията е част от кампанията за преодоляване на агресията между подрастващи, която стартира..

публикувано на 30.09.25 в 12:55

Какви реформи са необходими в пенсионната система

"Не залагайте на хазарт старините ни!" - под това мото се провежда кампанията за пенсионната система на Сдружение "Солидарна България". Председателят на сдружението Ваня Григорова, Любомир Христов- доктор по икономика и Петър Витанов- член на Европейския парламент в мандат 2019-2024 коментираха заявените намерения за законодателни реформи в..

публикувано на 29.09.25 в 14:47

Радио Видин звучи денонощно на площада в Габровница

Екипът на Радио Видин гостува в село Габровница, което се намира на 13 км от Монтана. То е най-голямото село в община  Монтана, 1080 са днес жителите му. 36 км е уличната мрежа.  Безработицата е преодоляна, младите хора работят в предприятия в Монтана, в строителството, в чистотата, други работят в чужбина. Всички инвестират в домовете си и..

публикувано на 26.09.25 в 12:00
Лидерите на ГЕРБ Бойко Борисов (вляво) и на ДПС Делян Пеевски (вдясно)

Според социолозите: ГЕРБ остава водещата политическа сила

След началото на новия политически сезон електоралните нагласи сочат нарастваща интрига за второто място, но и за местата след него. Ако изборите бяха през септември, ГЕРБ щеше да получи почти 27 % подкрепа, докато ПП-ДБ, Възраждане и ДПС-Ново начало се движат на едно равнище с над 13,5 %.  На политическата сцена прехвърчаха искри между Бойко..

публикувано на 25.09.25 в 10:00

Защо поскъпват стоките от малката потребителска кошница?

Според КНСБ, съществуват скандални различия между цените, обявени от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ), и крайните цени за потребителите. Разликата при някои продукти е 20-50-100%. Това заяви за БНР Виолета Иванова , заместник-директор на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ. 30% е разликата при..

публикувано на 24.09.25 в 10:45

Преходът към еврото: съветите на експерти

Как през следващите месеци ще се справим с процеса на преминаване от българския лев към еврото? Отговор дадоха представители на различни държавни институции и неправителствения сектор по време на информационни срещи във Враца и Монтана . Целта на инициативата е експерти да отговорят на всички въпроси и притеснения на българите и бизнеса по места...

публикувано на 23.09.25 в 13:38