Кузман Илиев: Сега е най-тежкото време за управление на България в най-новата ни история

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Кузман Илиев в ''Посоките на делника'', 6 октомври 2022 година

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Устойчиво правителство с изявени евроатлантически ценности предложи спечелилата изборите партия ГЕРБ на останалите парламентарно представени формации освен ДПС, Възраждане и Български възход.

Има ли път към преодоляването на перманентната политическа криза в България? Предстои ли исторически компромис или начертаните червени линии предопределят нов вот през пролетта? 

Бъдещето на политическия живот в страната дискутираме с политическия анализатор Кузман Илиев.

Радио ВИДИН: Регистрирахме най-ниска избирателна активност за последните 32 години. Разбира се, има много причини за случилото се, но как стигнахме до ситуацията, че народът не иска да упражни правото си на глас?

"Може би направихме голямата грешка да си играем на политика няколко години. В един момент хората загубиха ентусиазма да участват в политическия процес. Ако са имали някакви илюзии, че голяма и генерална промяна може да настъпи, че грешките на Борисов няма да бъдат повторени, дори в някакъв смисъл да са окрупнени, като че ли обаче сега тази илюзия изчезна, хората се изплашиха. Уплашиха се от наслагването на поредица от кризисни вектори: война, пандемия, енергийна криза, инфлация, нарушаване веригата на доставки, мигрантска криза, която изключително много засяга България и дори не сме наясно с мащаба, който се заформя, така че това е в основни линии - страх от неизвестността, това дори не е апатия, по-скоро е притеснение за това, че никой не знае как да управлява руля на държавния кораб в бурните води в момента".

Радио ВИДИН: Вие казахте, че си играем на политика. На мен ми се струва обаче, макар да нямам нужната експертиза, че колкото повече си играем на политика, толкова повече обаче политиците забравят за икономиката.

"По това най-много си личи, че си играем на политика, защото какво е политиката? Един процес, в който различни групи от хора, представени парламентарно, се опитват да постигнат решения в името на подобряването живота на всички. Аз не вярвам, че има политическа формация, която да не иска българите да са по-богати, да имат по-високи доходи, пенсионерите да имат достоен живот, да има перспектива пред младите семейства и да не бягат в чужбина, да не сме най-бързо стопяващата се страна в света, в която в края на века ще е с 60 % по-малко, отколкото е сега, няма просто политическа формация, която да не иска най-доброто. Тук обаче идва следващият въпрос: какво се предлага и какви решения? Понеже няма абсолютно никакъв капацитет в политическия ни елит да предлага решения, на второ място - няма никаква култура да се дискутира с различните играчи, тъй като е ясно, че трябва да има коалиции, такава ни е конституционната форма на управление, ние стигаме до задънена улица - нямаме решения и нямаме диалог. Получава се игра на политика, защото от сутрин до вечер гледаме с какво Кирил Петков се засегнал на Борисов, Борисов как се обидил на Петков, какво казал Карадайь, как му отговорила Манолова. По цял ден чиста проба евтин шоу популизъм, от който няма полза. Истинската политика е да имаме сериозен дебат за предизвикателствата пред България, сериозен дебат за решенията на тези предизвикателства, формирането на мнозинства въз основа на пресечни точки и продължаване напред с висока доза на приемственост и на уважение към опонента. Ние това го нямаме, ние буквално сме като в детската градина".

Радио ВИДИН: Има ли възможен сценарий за управление? Самата предизборна кампания започна с червени пропасти, не линии, от които няма излизане. Настроенията моментално след изборите са същите: "с този няма как, с онзи няма да говоря". Има ли възможност за България?

"Не трябва да се драматизира. Най-хубавото нещо, което можем да направим, е ако може икономиката да функционира без да имаме активно правителство. Това означава администрацията, която реализира функциите на държавата, да си работи неутрално, да не се интересува кой е на власт, изборите си вървят, политиците се карат, но функциите на държавата се изпълняват, а нейните функции са да защитава частната собственост, да ни пази от външни атаки и да дава възможност да има съдебна дейност и такава, която прави така че хората да не се избиват. Ако тези функции си работят, значи сме постигнали нирвана. Проблемът е, че ние и да имаме правителство, тези функции си скрибуцат. Ние имаме една много голяма задача - независимо кога сформираме кабинет, независимо кога си поставим дебат за това трябва ли да сменим избирателната система с някакъв мажоритарен елемент, за да има отговорност, можем ли да говорим за полупрезидентска република или това ще е опасен прецедент? Докато тези неща си вървят като дебат, понеже им е дошло време, ние не трябва да изпускаме върха от планината, която катерим. А той е държавата да функционира все по-добре и с все по-малко, да стане по-ефикасна, не само да гълта и изяжда това, което се създава от частния сектор и от свободните хора. От гледна точка политическо раздаване на картите би било самоубийствено сформиране на кабинет, защото този, който участва във властта, виждате какво му причиняват българите на следващите избори. Трифонов пострада, Кирил Петков пострада. Дори Борисов изглежда симпатичен, но ако той пипне властта - и той ще пострада, може би завинаги даже. Дошъл е един момент, в който ние трябва наистина да си поставим въпроса за конституционната форма на съществуване на нашата република, как да има много повече отговорност в политическите формации, които управляват. Гърците имат автоматичен механизъм първият от изборите да добие още гласове и да има право да управлява, да има право на отговорност. Ние нямаме много отговорност. Когато се смени формулата, с която се ценообразува газа при Газпром и се насочи към текущите цени на газа и те хвръкнат - няма отговорност. Борисов тук сбърка. Когато ПП поемат огромните ангажименти по Плана за възстановяване да намалят с 40 % въглеродните емисии в енергетиката, което значи да затворят Мариците, т.е 50 % от капацитета на нашата енергийна система, тогава също няма отговорност. Те не са на власт, но ангажиментът седи. Виждате ли колко краткосрочно и какъв къс хоризонт се формира?"

Радио ВИДИН: Ако позволите, да добавя нещо към вашия анализ. Огромен проблем е, че партийни лидери, които се изявяват като експерти, а не са такива, говорят как лявото и дясното нямат значение в политиката и икономиката.

"Много сте прав. Проблемът е, че по този начин те искат да си развържат ръцете и да правят каквото преценят към момента. Те са едва ли не всезнаещи, те са най-умните, те решават, няма история преди тях натрупана във времето, няма икономическа наука, няма правна наука, няма философия политическа... не е така. Лявото и дясното са две много прости и ясни концепции. За едните - десните - неравенствата са естествени, когато са следствие от нормална пазарна икономика и държавата не трябва да ги поправя, а да прави така че да няма насилие срещу никой, а за левите неравенствата не са нормални, не са нормален резултат от това, което се случва и искат да ги поправят. Тези две неща не можете вие да ги зачеркнете и да кажете, че не съществуват като концепции. Това, което е новото от изборите, е че Асен Василев се позиционира в лявото политическо пространство, дори постави под съмнение евентуална предизборна коалиция, даже направо я отхвърли, с Демократична България, защото му били десни. Проблемът, според него, с ГЕРБ е, че искали нулев дефицит, въпреки че са адски щедри ГЕРБ в програмата си за харчене".

Радио ВИДИН: Класическите десни консервативни партии стават все по-популярни в Европа, но в България на този етап липсват. Въпросът е, защо тук ги няма?

"Защото ефектът от идването на комунизма в България той унищожава, оставете елита, това е най-гнусното и долното от човешка гледна точка, но политически гледано - той унищожава спомена и идеите на Възраждането от XIX век, а именно идеята за целокупна България, която да бъде свързана в своите етногеографски предели, да бъде свързана исторически с миналото си, с традициите и нацията да има значение. Идеята на комунизма обаче е нацията да няма значение. Тоест ние нямаме никаква традиция в консервативното. Това е голям проблем. Сега, когато имаме десни формации, а за такива претендират да са ГЕРБ и ДБ, ПП вече дори не претендират, ясно го казаха, вие виждате, че те казват за икономиката "да не вдигаме много данъците, да не изпускаме финансовата стабилност", обаче в сферата на културата те са тотално леви либерали. Подкрепят Истанбулска конвенция, зелени политики, въвеждане на родител 1 и родител 2, ако може даже ще го въведат утре. Ние имаме една огромна ниша в консервативното пространство на фискално отговорни икономически и политически формации с консервативен културен аспект, които знаят националния идеал , а той е целокупна България - не само територия, говорим за духовно целокупна във всичките предели, където има българи".

Радио ВИДИН: Виждаме, че постепенно подкрепата към Възраждане се увеличава. Оформя ли се като сериозен играч на сцената тази партия, има ли шанс да израсне до 20%?

"Възраждане са интересен политически феномен. Обират вота на наистина най-недоволните граждани, на антисистемните, т.е това което преди Волен Сидеров печелеше. Би било самозаблуда да се мисли, че е само това. Възраждане наистина се опитват да имат едно модерно лице, залагат на социалните мрежи, имат апел не само към русофили и по-леви хора, а имат и апел към консервативното. Наистина хванаха вълната на всичките сериозни консервативни теми, които са от нашия бит. Успяха добре да играят на полето с ваксините, например. Възраждане имат потенциал да придърпат и периферия, която не е само периферия на това, което имаше Сидеров. Имат накъде да растат според мен. Казусът с тях обаче е следният: интересна формация с консервативни нотки, имат позиции, които са национално отговорни, не може да се отрече, говорят на суверениски език, на който никоя друга партия не смее да говори, т.е България трябва да си гледа интереса... проблемът е, че България дългосрочно винаги е била и е на много важен темел на европейската цивилизация. България няма никакво бъдеще извън европейското семейство. Тя трябва да се бори да спаси европейското семейство, да го спаси от либерализма, от джендър идеологиите, от зелените извращения на зелените радикали, това е моето лично мнение като гражданин, но смятам, че и чисто политологически и икономически има място за такъв тип формации. Възраждане се позиционира малко по-различно, всички знаете къде - с един укон по на Изток. Не съм сигурен точно накъде. Това не означава, че няма да се развиват, че няма да дърпат още. Работата на всички останали, считащи се за системни, просто наливат много вода в техните мелници и има място за растеж още".

Радио ВИДИН: Пресконференцията на Борисов как можем да я тълкуваме? Намерение за кабинет или начало на новата предизборна кампания?

"Може би хората се умориха вече от тълкуване. Трябва просто да излязат и да кажат ще правят или няма да правят нещо. Ние с вас се опитваме да отгатнем какво мисли Борисов, Петков, Демократична България, но няма смисъл. Проблемите пред България са огромни. Те са исторически. Това е най-тежкото време за управление на България в новата история. Това е време, съпоставимо с епохите на първите две национални катастрофи като риск за България. Който и да хване властта, трябва да знае, че носи невероятна отговорност. Ако Борисов и другите формации не могат да съставят нещо, ще се насочат всички към Радев".