5
На 2 октомври той отбеляза своята 90- годишнина.
Нинко Груев е роден през 1932 година в село Цар Петрово. Семейството му не е богато, баща му е един от най-работливите хора в селото. Прародителите му са от Тетевенския край, идват в Бойница, когато, гонени от турците бягат към Румъния. Привлечени от плодородната земя, добрите условия за препитание, остават в този край. За времето от 1939 до 1946 г построяват две двуетажни къщи в село Цар Петрово, за да има къде да живее многобройното семейство. Живеят оскъдно и бедно в следвоенните години, когато има дефицит на основните хранителни стоки.
Нинко посещава училището в Цар Петрово, където се проявява като отличен ученик, ученолюбието му е пословично , чете много и всякакви книги, които може да намери в училищната библиотека. Награден е от Околийската просвета и култура в Кула като най-добър ученик в Цар Петрово.
Продължава средното си образование в мъжката гимназия във Видин. С много лишения и недоимък, но с много упоритост и любов към ученето, той завършва гимназия като отличен ученик.
Силното му желание да учи го довежда в Софийския университет, където е приет в две специалности българска и френска филолгия, той записва "Френска филология"..
След две години следване се прехвърля в току - що откритата специалност по журналистика.
След завършването на висшето си образование се връща във Видин, тъй като по онова време, за да останеш в столицата, трябва да имаш софийско жителство.
Връщайки се във Видин, започва работа във вестник "Червено знаме", не работи дълго в този вестник, тъй като на 1 декември 1960 година става кореспондент на вестник "Работническо дело" за Видински окръг, и на тази позиция работи до 07 януари 1993 година. Материалите, които пише, са на морално-етични теми и се публикуват в рубриката "Писмо с коментар".
Нинко Груев започва да пише за обикновените хора, за тези, които нямат звание, за онеправданите, за техните проблеми и трудности, с които се сблъскват, за злоупотребите тогава.
Семеен е, има син и дъщеря, и един внук.
ДЕТСТВОТО
"Аз нямах приятели момчета, не обичах да играя с другите, още от най-ранна възраст аз проявявах едно завидно ученолюбие. Четях всичко, което ми допадаше, аз знаех наизуст стихотворенията на Иван Вазов, имахме една единствена книга "Избрани страници от Иван Вазов" , издадена 1922 г. и аз всичко знаех в книгата... Бях един от най-добрите ученици в училището."
УЧИЛИЩЕТО
"Завършвах прогимназията и се готвех да отида в гимназията, но баща ми каза: "Ние сме делници, отиваме в нова къща, нямаме пари и няма да отидеш да учиш. Въпреки неговата съпротива аз настоях и постъпих в мъжката гимназия във Видин При крайна мизерия учех, нямах ученическа чанта, книгите ги носех под ръка, живеех на квартира в новата махала... В гимназията най-много харесвах часовете по български език, преподаваше ни Вера Смолянова по един фантастичен начин уроците..."
СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ
"Приеха ме в двете специалности - българска и френска филологии, аз предпочетох и се записах във "Френска филология". Баща ми едва намери пари за семестриалната такса, която беше 460 лв и ми каза: "Това са последните пари, които успях да събера, не ти ли дадат стипендия, ти трябва да се върнеш да работиш в село." Бях между щастливците, на които дадоха стипендия. През цялото си следване аз разчитах и живеех само с тази стипендия. Бях втора година "Френска филология", когато откриха специалността "Журналистика", заедно с други 70 души аз бях приет в специалността. Както и преди бях между добрите студенти. ..Ориентирах се към журналистиката, защото на мен ми се отдаваше писането, аз имах афинитет към писаното слово. Студентските си години прекарах при пълна мизерия и недоимък, но независимо от това, аз си отделях пари за пари за посещение на опера, театър, концерти. ...След като излизах от вечеря в мензата, аз минавах задължително през Народния театър или Операта и си купувах билети..."
ВЕСТНИК "ЧЕРВЕНО ЗНАМЕ"
"Ние бяхме орган на околийския комитет на БКП и естествено, не можехме да критикуваме който и да е и каквото и да е. Пишехме главно по селскостопански теми за изпълнение на планове, за петилетки, за герои на труда и т.н..."
ВЕСТНИК "РАБОТНИЧЕСКО ДЕЛО"
"В печата преобладаваха материали за преизпълнени планове, за норми на труда, но го нямаше живия човек. И аз реших точно в тая ниша да ориентирам моята работа... Първият материал, който излезе във вестника, беше една моя критична статия за певеца Кайчо Каменов от село Винарово, който беше изоставил своите родители в пълна беднота. Отидох, проверих всичко и написах критична статия. Това беше взрив в редакцията. ..Най-важното беше, че аз поех да пиша за обикновените хора, за тези, които нямат звание, за онеправданите, за злоупотребите... Моите материали бяха на морално-етични теми и в рубриката "Писмо с коментар". Тези материали се четяха в цялата страна, получавах похвали и писма от цялата страна. Работата ми беше оценявана като една от най-добрите. От редакцията преценяваха дали могат да се използват материалите ни или не. Журналистите работеха по съвест, но преобладаващите материали бяха на една производствена хвалебствена тематика. Критикувах обстановката в окръга и моите материали не се приемаха добре от партийните величия във Видин и през всичките седем първи партийни секретари бях на нож. Те ме критикуваха, че искам да злепоставям окръга. "
ДЪЛГОЛЕТИЕТО
"Между 1950 и 1970 година минах един период на активна туристическа дейност като участник в туристически походи и екскурзионни летувания... Активният туризъм за мен беше смисъл на живота, движението за мен е номер едно. В някаква степен влияе и генът ми, моят прадядо е починал на 104 години, майка ми на 88 години.
Не пуша, никога не съм пил спиртни напитки, не пия и кафе, нито бира, водя природосъобразен живот..."
Повече може да чуете в звуковия файл.
Лятна занималня "Знайко" отвори врати във Видин. В момента групата е от 10 деца, които са на възраст от 6 до 12 години. Децата идват в 8:00 часа и си тръгват в 17:30 часа. Работното време е съобразено с ангажираността на родителите, обясни Зоя Младенова, начален учител: "Идеята за лятна занималня възникна поради липсата на обгрижване за..
Еньовден е християнски празник, отбелязван на 24 юни в чест на раждането на свети Йоан Кръстител. Той е и един от важните празници в българския народен календар и е свързан с редица обичаи, като Напяване на китки, Еньова буля, гадаене по сянката на човек за здравословното му състояние, въргаляне в росата за здраве, носене на мълчана вода и..
Елизабет Уотле и Зорница Николова са бивши вече възпитанички на видинската Гимназия с преподаване на чужди езици "Йордан Радичков". Поводът да ви срещнем с тях е блестящото им представяне на държавните зрелостни изпити. Момичетата имат отлични оценки и на двете матури. Елизабет Уотле избира да държи изпит по френски език, на който..
Ученици използваха възможностите на изкуствения интелект и разработиха нова функционалност на интернет платформата на Българското дружество за борба с рака на гърдата - "Life". Белис Алиосманова и Ния Гьокова са ученици от Средно училище "Св. Седмочисленици" в Търговище, но разработката им е достъпна и е в помощ на жени от цялата страна. В..
В днешното издание на "Моите права“ ще говорим за една все по-честа онлайн измама - как могат да ни измамят да закупим билет за събитие, което всъщност не съществува, дори когато се използва името на голям артист. Тази тема ни вълнува особено, защото наскоро се натъкнахме на конкретен случай с измама, свързана с българската прима Лили Иванова. В..
Днес ще обърнем внимание на историята на Видинския хор, чиито корени датират от 1884 година. Именно тогава във Видин е създаден първият църковен хор, който в началото е бил съставен само от мъже. Негов основател е Руси Коджаманов - изтъкнат български композитор, хоров диригент, музикален фолклорист и педагог. Благодарение на неговата настойчивост..
Видинчанката Симона Стойкова издаде втората си книга, носеща символичното заглавие "Свобода" . Този път, освен поезия, в нея откриваме и разкази - лични, емоционални, силно въздействащи. Книгата е резултат от двегодишен процес в търсене, съмнение, откриване. До последния момент Симона дори не е била сигурна дали изобщо ще стигне до..
Ясно