Яница Петкова, политолог: Основна пречка за съставяне на редовно правителство са предстоящите местни избори

''Гледна точка'' в ''Посоките на делника'', 15 ноември 2022 година

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Докато месец след парламентарните избори на 2 октомври партиите в парламента продължават да водят разговори за политики и да търсят подкрепа за редовно правителство, Агенция "Галъп интернешънъл болкан" провери променили ли са се електоралните нагласи сред българските избиратели. Изследването е проведено между 29 октомври и 6 ноември сред 809 души по метода "лице в лице". Извадката е представителна за пълнолетното население на страната.

"Оказа се, че този един месец не е оказал промяна в електоралните нагласи на българите. До голяма степен, ако имахме отново предсрочни избори сега, резултатът щеше да е същият, като се запазва и подредбата на самите партии. Според нашето проучване ГЕРБ биха получили 25,5% от гласовете, "Продължаваме промяната"- отново на второ място с 20,8%, ДПС- с 13,1%, "Възраждане"- 10,5%, БСП- 9,4%, "Демократична България"- 8% и "Български възход"- отново около бариерата с 4,5%. Под нея, както и на реалните избори на 2 октомври, остават "Има такъв народ", "Изправи се, България" и ВМРО. Поведението на политическите партии, влезли в Народното събрание, не е променило електоралните нагласи на българите. Малко време е минало, но и политическите послания, на които сме свидетели, не сочат и в посока на промяна на електоралните нагласи. По традиция месеците след изборите позволяват запазване на политическите нагласи. От друга страна и това, което наблюдаваме в Народното събрание в момента, общо взето запазва поведението, на което бяхме свидетели по време на предизборната кампания. Обществото първо е уморено, второ не е подложено на основание, на стимули, на поводи, за да промени своите политически нагласи и предпочитания, дори напротив- задънената улица, в която се намирахме преди изборите, не е открила свой нов изход. Това се потвърждава и от въпроса за електорална активност, т.е. колко хора биха отишли да гласуват. Нашето изследване показва, че ако изборите се провеждаха сега, активността би се запазила отново под 40%. Друго нещо, което е интересно и си струва коментар, е и възможната подкрепа за опцията "не подкрепям никого"- също доближава 4-процентната бариера. От друга страна последните няколко избора през 2021 година показаха, че е възможна много бърза мобилизация и промяна на нагласите преди избори, така че евентуална предизборна кампания би могла да промени тези нагласи, които наблюдаваме сега", обясни Яница Петкова, политолог в Агенция "Галъп".

Авторите на изследването са попитали и дали българите предпочитат да има редовно правителство, макар и след компромиси между политическите сили или пък са склонни отново да отидат на парламентарни избори.

"56% биха избрали опцията да се състави правителство дори с цената на някои компромиси. Малко над 1/4 са тези, които биха предпочели да се отиде отново на избори и малко над 17% не могат да преценят. Мнозинството от нашето общество по-скоро е склонно да подкрепи идеята за правителство дори и с компромиси. Това е преобладаващото мнение сред електоратите на всички партии, може би с изключение на "Възраждане", където близо 2/3 биха предпочели да се отиде веднага на нови избори. Едни нови избори няма да донесат нищо ново, смятат респондентите на изследването", посочи Яница Петкова. Според нея партиите в парламента са насочили вниманието си към третия проучвателен мандат за съставяне на редовно правителство:

"Политическото говорене, посланията, поведението, по-скоро навяват на мисълта, че правителство няма да има или би имало за много кратко. Независимо от посланията и от ГЕРБ, и от "Продължаваме промяната", че ще се направят всички опити и всичко възможно да се състави правителство, в момента, в който се стигне до разговори за реални такива опити, се удря на камък. Т.е. този компромис, който е склонно нашето общество да направи в името на това да има някаква политическа стабилност, очевидно не е узрял все още в политическите интереси на партиите в Народното събрание. Въпреки всичко, не изключвам вариант да бъде съставено такова правителство, дали с някакъв обозрим срок, програмно, експертно, но струва ми се, че ще се направят всички опити и засега това, на което се разчита, е т.нар. "кризисен трети мандат". Публичните разговори между политическите групи в парламента в момента наподобяват поредно предизборно поведение, ако се задълбочим в посланията, които се отправят по време на тези разговори. На пръв поглед изглежда като опит за водене на преговори, постигане на някакви компромиси с цел излъчване на кабинет или събиране на някаква подкрепа, но в момента, в който се стигне до конкретни точки, по които трябва да се направят тези компромиси, отново се връща вече установеният по-скоро конфликтен тон между партиите. Тези срещи действително отправят послание към обществото- "ние работим в посока на компромис", но от друга гледна точка това, което на практика се случва, ни връща няколко месеца назад. Изглеждат по-скоро като срещи, които са насочени към вътрешните публики на партиите, към поддръжниците, към евентуалния електорат, а не толкова към реални срещи и разговори за постигане на компромис и излъчване на подкрепа за първата или втора партия в Народното събрание."

В изследването си Агенция "Галъп" е потърсила мнението на обществото и по други актуални политически теми. Една от тях е предложението за смяна на управленския модел- преминаването към президентска република.

"Обществото ни по-скоро не е склонно да приеме такъв тип управление. Близо 1/2 или 47,5% от запитаните казват, че не са съгласни в България да се въведе форма на президентска република. Близо 1/4 или 24,5% казват, че са по-скоро съгласни. Това, което прави впечатление, е, че делът на тези, които не могат да преценят, е 28%, т.е. по-висок от тези, които са съгласни. Тези 28% показват, че когато се говори за подобен тип смяна на формата на управление, е необходима доста сериозна информационна кампания, публичен дебат, в който това предложение да бъде осъзнато, оценено и обсъдено. Електоратът на различните партии реагира по различен начин на това предложение. Единствените електорати, при които, делът "За" приближава "Против" са очаквано на "Има такъв народ" и БСП."

Партиите вече гледат и в посока местните избори следващата година, смята Яница Петкова:

"От тази гледна точка всеки един компромис, колкото и да е необходим сега, се разглежда като "стъпване накриво" преди местните избори догодина. Основната пречка за съставяне на правителство в момента в действителност е една кампания, която предстои през 2023 година. Зимният период действа доста обострящо на обществените настроения. От тази гледна точка бихме могли да очакваме електорални промени, ако има нови предсрочни парламентарни избори през февруари или март. Всеки един нов конфликт, създаден в Народното събрание, всяка една грешка ще бъде отчетена и тези, които са я направили, т.е. неуспелите да излъчат правителство, ще бъдат наказани. От тази гледна точка е трудно да предвидим какви ще са резултатите след зимата, но при всички положения обществото ще накаже тези, които не са изпълнили неговата поръчка, която в момента с оглед на нашето изследване е именно "съставете все пак правителство"."

Яница Пекова смята, че изходът от политическата криза е в политическия компромис.

"Този компромис обаче в момента се разглежда от партиите като някакъв залог за местните избори следващата година. Не изключвам обаче напълно шанса да се състави кабинет в рамките на това Народно събрание. Виждаме, че се дава и допълнително време, за да могат да се проведат разговори между партиите, има известни допирни точки, работи се по конкретни закони. Така че навярно компромис все пак може да бъде постигнат, но той ще е за кратък период от време. Моето предположение е, че ще опитат да "избутат" зимните месеци и поне да достигнем до пролетта на следващата година, а в най-добрия вариант ще се стремят да достигнат и до есента на следващата година. Изходът се крие в разговори и преговори между различните участници, но това, което наблюдаваме, тези публични срещи, което споменах, че прилича по-скоро на кампания, не са начинът да се постигне този компромис и да се проведат тези разговори. Разговорите трябва да се проведат спокойно, без чертане на нови червени линии и първо да се поставят на преден план задачите, които трябва да се изпълнят, а не това, което със сигурност никога не биха направили. Да се обединят първо около някакви общи приоритети и после да преговарят кой какво е склонен да приеме и кой какво не. Докато сега са тръгнали по-скоро в обратен ред на тези разговори- първо казват кой какво никога няма да направи и след това търсят общото."

Повече- в прикачения звуков файл.

Споделете

Партиите да се обединят около общите приоритети, а не първо да слагат червени линии, посочи анализаторът

Яница Петкова, политолог: Основна пречка за съставяне на редовно правителство са предстоящите местни избори

56% от българите искат редовно правителство, макар и след компромиси

БНР подкасти:

Охрид - едно от най-старите села в Северозапада

Теодор Димокенчев: Политиката ни е гражданска война без оръжия

Защо повечето работещи у нас не достигат нетната заплата за издръжка?

Светлин Тачев: Сега възможностите за правителство са малко по-големи, защото се намираме на кръстопът

Любен Добрев: Без изненади на изборите, въпросът беше колко формации ще влязат в парламента

Мартин Дончев: Средства има, очакваме съдействие от видинчани за оформяне на приоритетите за града

Стоил Цицелков: Северозападът е най-податлив на манипулации

За БНР

Радио Видин