Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Реализират ли се успешно българските студенти на пазара на труда?

Филиалът на Русенския университет във Видин
Снимка: Радио Видин

Безработицата сред завършилите през последните 5 години висшисти спада до рекордно ниско равнище от 2% при нива от 3,5% през миналата година, показва новото издание на Рейтинговата система на висшите училища в България. То беше представено в Министерството на образованието и науката. За първи път през 2020 и 2021 година е преодоляна негативната тенденция за намаляване на студентите, чийто брой в момента е над 200 000. Делът на чуждестранните студенти в България се удвоява- от около 4% през 2013 г. до над 8% от действащите студенти през 2022 г. Положителните тенденции са свързани с непрекъснатото подобряване на реализацията на завършилите на пазара на труда, с увеличаването на броя и на влиянието на научните публикации от учени в българските университети, с увеличаването на дела на чуждестранните студенти и с повишаването на броя на студентите, които се обучават в съвместни програми между български висши училища и образователни институции от чужбина. Реализират ли се успешно българските студенти на пазара на труда? Рейтинговата система и нейното ново издание регистрират няколко положителни тенденции в българското висше образование, които продължават, както и една негативна тенденция, която е пречупена, обобщи Георги Стойчев, изпълнителен директор на Институт "Отворено общество" и ръководител на екипа, обновяващ данните в Рейтинговата система на висшите училища в България: 

"Има смисъл човек да получи висше образование, независимо къде, включително и в България. Безработицата сред хората с висше образование е значително по-ниска от тази сред хората с по-ниска степен на образование. Близо половината от завършилите през последните пет години висшисти в България, не се реализират на позиции, за които се изисква такова образование. Все още половината от новозавършилите в България поне през първите пет години, които те прекарват на пазара на труда, работят на позиции, за които не се изисква висше образование." 

Негативната тенденция, която е пречупена, е свързана с наблюдаваното през последните десет години непрекъснато намаляване на броя на студентите в България. За десетина години броят на студентите у нас спадна от над 260 000 до под 200 000 през 2020 г. Миналата година за първи път в рамките на това десетилетие имаше ръст в броя на студентите - общо бяха над 200 000, а тази година студентите у нас отново са над 200 000. Може да се каже, че този негативен тренд на непрекъснат спад на студентите в България е преодолян- най-малкото поне временно, коментира Георги Стойчев. Каква е тенденцията по отношение на чуждестранните студенти?

"Това, което наблюдаваме през годините е, че има един непрекъснат процес на увеличаване на дела на чуждестранните студенти в България. Този дял през последните седем години на практика се е удвоил от 4 на 8% и това е един процес, който от една страна показва, че българското висше образование успява да намери своето място в рамките на по-големия европейски пазар на образователни услуги, и второ- привличането на чуждестранни студенти в България частично компенсира това, че много български младежи отиват да учат в чужбина."

Почти всички студенти, завършили медицински специалности, се реализират на пазара на труда, показва новото издание на Рейтинговата система на висшите училища в България. Безработицата в направленията "медицина", "фармация" и "стоматология" е около и под 1%. Толкова е делът на безработните и сред завършилите "военно дело" и "математика". Най-висок е той в направление "социални дейности"- 3,7%. Най-високи са възнагражденията на висшистите с диплома по информатика и компютърни науки- над 3450 лева осигурителен доход. Павел Иванов е едно от новите попълнения в екипа на Радио ВИДИН и работи като системен администратор. Той е избрал родния си град, за да се реализира професионално и не съжалява за избора си.

"Работата ми харесва, занимавам се с това, което съм учил- "компютърни системи и технологии", повече софтуер, отколкото хардуер, което и до днес ми помага много. Аз предпочетох да си остана във Видин, тъй като Видин ужасно много ми харесва, задушавам се в големите градове, като София и Пловдив. Имал съм възможността, можех, но избрах възможността да си остана тук"- обясни Павел Иванов.

Ветеринарната медицина остава една от трудните професии, за чиято подготовка са нужни много знания и добра подготовка във висшето училище. Теа Чобанова от Видин е ветеринарен лекар и работи по специалността си в друг регион на страната:

"Мечтата ми винаги е била да работя по специалността си и, ако в България не бях намерила нужната реализация, най-вероятно щях да замина в чужбина. Веднага след завършването си получих много възможности, отвориха се много пътища, по които да се развивам точно в моята сфера и това изигра голяма роля при решението ми да остана в България. За съжаление в Северозападна България има много по-малко възможности за реализация, отколкото в останалите части на страната"- каза Теа Чобанова.

Йоана Йотова от Кула е завършила "Социално-педагогическа работа с деца в риск" и днес живее и работи в родния си град към Дирекция "Бюро по труда".

"В големите градове винаги животът е много по-забързан и мисля, че не е за мен. Исках да се прибера в родния си град и да съм около семейството си. В чужбина не е моето, защото не бих се отделила от семейството си. Доволна съм от работата си, от заплащането и от колектива"- казва Йоана Йотова

Пенко Йончев също е намерил своята професионална реализация в град Кула и в момента съчетава и любимото си занимание като треньор на мъжкия футболен отбор в града. 

Очакванията са, че през следващите седем години броят на студентите у нас да продължи да нараства и това ще се дължи на демографската вълна на родените между 2002 и 2008 г. В този смисъл българските висши училища ще получат един демографски бонус, чийто положителен ефект ще престане да действа след 2028 г., когато отново се очаква рязък спад на броя на студентите в България.

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Говежда - село със златни хора и история

Говежда е село в община Георги Дамяново, на 31 км от областния град Монтана, високо в планината.  То се е разположило в долина на горното течение на река Огоста, която минава през него, изградени са два бетонни и два въжени моста. Името на селото възниква от факта, че тук са се отглеждали много животни, крави и овце. Но не е само..

публикувано на 04.04.25 в 12:00
Архимандрит Никанор

Архимандрит Никанор: Вероучението се превръща в час по политическа подготовка, ако не е истинско

Близо 60% от българите подкрепят изучаването на религия в училище и вярват, че това ще допринесе за изграждането на морални ценности у учениците, сочат социологическите проучвания.  Представители на Светия синод и образователното министерство продължават да прецизират и детайлизират  въвеждането на предмета "Религия“ като редовен в страната...

публикувано на 03.04.25 в 10:00
НВП Видински митрополит Пахомий

Митрополит Пахомий: Съвременните деца имат потребност от православната религия

Близо 60% от българите подкрепят изучаването на религия в училище и вярват, че това ще допринесе за изграждането на морални ценности у учениците, сочат социологическите проучвания.  Представители на Светия синод и образователното министерство продължават да прецизират и детайлизират въвеждането на предмета "Религия“ като редовен в страната...

публикувано на 03.04.25 в 10:00

Ще се отрази ли на икономиката на Северозапада новото райониране?

Министерският съвет определи нов обхват на регионите за планиране от ниво 2 в Република България, който Националният статистически институт (НСИ) ще представи на Евростат за одобрение. В Решението на Министерския съвет се предлага обособяването на четири региона за планиране от ниво 2: - Северен, включващ областите Видин, Монтана,..

публикувано на 02.04.25 в 10:45

Любен Иванов: Новият бюджет отваря старите корупционни вратички

Бюджетът за тази година бе обнародван в Държавен вестник и вече официално е в сила. Заложеният бюджетен дефицит от БВП е в размер на 3%. Максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през годината, е 18,9 млрд. лв. В Бюджет 2025 са заложени приходи в размер на 90 млрд. лева, а разходите са 96 млрд. , което прави дефицит от 6..

публикувано на 01.04.25 в 12:06

Какви са задачите за общините след приемането на държавния бюджет

Кметът на Мездра Иван Аспарухов участва в съвместно заседание на две постоянни комисии на НСОРБ. Постоянната комисия по стратегическо развитие на местното самоуправление (ПКСРМС) участва в съвместно заседание на Постоянната комисия по финанси и бюджет (ПКФБ) на НСОРБ . Сред основните теми на двудневния форум бяха: Задачи за общините след приемането..

публикувано на 31.03.25 в 14:11

Кметът на село Карбинци: Дотук стигнахме от безхаберие

Днес продължаваме да търсим причините, породили обезлюдяването на Северозапада и даваме конкретен отговор с пример на поредното село от този регион. В рубриката "Добро утро, кмете", днес ще посетим село Карбинци в община Димово.   През селото минава Медовнишка река , която извира от подножието на Венеца при местността Топилото. Друго интересно..

публикувано на 28.03.25 в 14:00