Съвременен подход в архитектурата и строителството предлага използването предимно на естествени материали и повече открити пространства в обществените сгради. Европейската комисия предлага цялостна концепция за това. Инициативата е наречена "Нов европейски Баухаус". Името идва от течения в архитектурата от 20-те години на миналия век, което променя представите ни за начина, по който трябва да изглежда пространството в сградете, обясни евродепутатът Искра Михайлова:
"В началото на 20-ти век в Германия се заражда движението Баухаус, което променя начина на организация на жизнената среда на европееца. Променя се виждането за това как трябва да бъдат проектирани жилищата, в които живеем- да има зона за сън, да има зона за дневни занимания, да има отделна кухня. Благодарение на Баухаус имаме вградените кухни. Преди Баухауз кухните не са били организирани така. Благодарение на Баухауз имаме някои модели мебели, които се мултиплицират от 20-те години на миналия век, защото тогава са били изключително модерни, но основният им признак е бил, че са функционални." тогавашният Баухауз прави така, че "
Европейската комисия предлага подхода Баухауз защото ние отново сме в етап на качествена промяна на начина на живот, обясни Искра Михаилова:
"Ние започваме да говорим за енергията по друг начин, да сме много пестеливи по отношение на енергията. Ние започваме да говорим за материалите, които използваме за мебели и за обкръжаващата ни среда по друг начин, защото ние искаме повече природосъобразни материали, ние искаме да живеем по-близко до природата…От такава гледна точка се предлага инициативата Европейски Баухауз. Това засяга архитектурата на нашите населени места, пространственото планиране, участието на културните институции и културните среди в изграждането на общата среда за живот. Това засяга строителните материали, това засяга дизайна на мебелите. Това засяга почти всички области на ежедневието ни...Аз мисля, че Баухауз е със сериозен потенциал и сериозно работя за това и в България колкото се може повече културни институции, общини, хора, които се занимават с културно-историческото наследство да се запознават с възможностите на Баухауз и да могат да направят разумни, полезни проекти, които да покажат и на българските граждани този нов подход, тъй като измеренията на зеления пакт тепърва ще намират отражение в нашето ежедневие, в начина ни на живот."
За приложението на този нов подход у нас говорим с архитект Румен Джагаров. Привлечен от старите къщи, той се завръща във видинското Ново село, където през детството прекарвал ваканциите си. Желанието му е той самият да допринесе за промяната в селото. За свой дом преустроява къща със стогодишна история.
"Мисля, че естествените материали ще продължат да бъдат опция, алтернатива в строителството, макар и последните години те да не бяха много широко използвани. В последните две, три години виждаме все повече, даже в социалните мрежи, че все повече хора търсят решение със строителни материали, дори в силно урбанизираната градска среда, т.е. те сега според мен ще добиват все по-голяма популярност и хората ще се обръщат все повече към тях, тъй като, когато един човек влезе в помещение, в къща, построена с естествени материали, моментално усеща разликата…Един човек като влезе в помещение, в сградата с естествени материали, усеща как се живее и се диша по-леко."
"Относно концепцията за повече отворени пространства, това дава една свобода човек да усети небосвода, да се опита да се свърже отново с природата по някакъв начин", обяснява Румен Джагаров.
Допълва, че архитектурата не са само сгради, в които живеем, а пространства, в които се развиваме като личности и все повече хора разбират това. Дипломната му работа в Университета по архитектура, строителство и геодезия е точно за оформяне на подобно пространство в Ново село, където се провежда седмичният пазар. Предложението му е мястото да се превърне в публично пространство, където хората да се събират и обменят идеи.
Режисьорът от врачанския театър Петринел Гочев , свързван с хитовите постановки "Гимнастика за бременни" и "Лазарица", и нахлува и в литературата, а книгата му "Маршът Компарсита" ще бъде представен на 6 март в Yalta Art Room. Творецът, който е и известен български скулптор, твърди, че книгата му е станала хубава: „Това са три новели, които..
Читалище "Наука 1925" във видинското село Синаговци посреща 100 -годишнината си с обновена читалня. Помещението е с нова дограма, изциклен и лакиран паркет, обособен е детски кът и компютърна зала. Ремонтирано е с помощта на Община Видин и доброволен труд на местни жители, обясни за Радио ВИДИН кметът на селото Иван Иванов , който е и председател..
В последните години все повече се засилва интересът към джаза от първата половина на миналото столетие. През 30-те години в парижките предградия възниква едно ново направление, наречено джипси джаз . И до днес състави, независимо с какъв произход продължават да интерпретират музика, повлияна или създадена от ромските китаристи. Мануш джазът е..
Над 3300 кандидати са одобрени по първата покана на новия проект за подмяна на старите отоплителни уреди във Видин . Общо 4 660 домакинства подадоха заявления за участие. По част от заявленията има забележки, които в едномесечен срок могат да бъдат отстранени, обясни заместник-кметът Десислава Тодорова : "Одобрени са 3364 заявления за интерес,..
Средно училище "Петко Рачов Славейков" във Видин организира изложба и рецитал на учениците от 4-ти "а" клас с класен ръководител Валентина Войнова по повод 3 март . Отбелязването на празника беше под мотото “Освобождението на България - нашата гордост”. "Много добре се справиха децата, като за тях беше едно незабравимо изживяване...
Общинските съветници в Макреш се събраха на редовно заседание с дневен ред от 9 точки. По-важните от тях са докладна записка, внесена от кмета на общината Митко Антов относно Приемане на правила за ползване на пасищата, мерите и ливадите на територията на община Макреш и годишен план за паша за 2025 година. Общинският съвет гласува и одобряване на..
Видин става част от кампанията "От здравето на мама за мен по-важно няма" . Инициативата за нея е на онколога д-р Ваня Митова , началник на Отделението по хирургия на гърда и реконструктивна хирургия в Университетската специализирана болница за активно лечение по онкология в София и създател на първото мобилно приложение за рак на гърдата у нас...