Компромисно правителство или нови избори- кое е по-малкото зло?

Дотук се стигна, след като на 6 януари 2023 г. парламентът не прие декларацията по общите приоритети, предложена от втората по численост партия в парламента, а преди това ГЕРБ също не получи подкрепа в Народното събрание за предложеното от нея правителство на проф. Габровски.

„България има нужда от правителство, което обаче да работи в полза на хората, на бизнеса, това което е важно за всички нас.“ Това заяви акад. Николай Денков след връщането на неизпълнения втори мандат на президента. Според Денков съгласие би могло да има по общи политики.

С поглед към последния мандат съпредседателят на „Демократична България“ Христо Иванов обяви, че, за да има стабилно излизане от политическата криза, трябва да има някакво договаряне между "Продължаваме промяната" и ГЕРБ.

Малко по-късно лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов призова Христо Иванов да обяви кабинет, да ги покани на среща и да кажат какви са условията им.

Сега държавният глава Румен Радев трябва да реши кога да връчи третия мандат и на коя политическа сила.

От БСП, партията, която получаваше в предишните парламенти третия мандат, обявиха, че са готови да го получат и сега, но че няма да подкрепят такъв, ако бъде връчен на ДПС или "Възраждане".

От ДПС призоваха за диалог, готови са да получат последния мандат, за да предложат програмно правителство.

Най-малката парламентарна група "Български възход" ще се консултира с всички, ако получи третия мандат.

Само от "Възраждане" обявиха, че настояват за бързи предсрочни избори.

Продължаващата политическа криза у нас коментира в ефира на Радио ВИДИН ръководителят на катедра „Политология“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ доц. Светослав Малинов:

„Дотук нещата се развиха според очакванията и според прогнозите, за жалост. Очакванията, че първите два мандата няма да бъдат реализирани, се породиха още в изборната нощ. Трябва да си даваме сметка, че първите две партии олицетворяват конфронтацията в българското общество и беше невъзможно те взаимно да направят компромиси една спрямо друга и да се подкрепят. Сега обаче има някакъв шанс. Той е малък, но съществува, тъй като отговорността на лидерите на първите две партии в момента намалява и компромисът би изглеждал по-поносим за техните избиратели. Но в този момент все още не знаем на кого ще бъде връчен този трети мандат. Аз мога да кажа, че ако бъде връчен на БСП, няма да бъде успешен. Така че шансовете, за да ги има изобщо, изискват мандатът да бъде връчен на „Демократична България“ или на „Български възход“. Политиците в момента играят двойна игра и в това няма нищо лошо. Двойната игра се състои в това, че гледат с едно око към изборите през март или април. В този смисъл още от началото на това Народно събрание стана ясно, че освен в опитите да се позиционират на следващите избори, партиите трябва да „изиграят“ и провала на тези мандати по начин, който да бъде изгоден за тях. Добре е да е ясно, че все пак най-голямата отговорност в тази ситуация се носи от първите две партии. Тяхната конфронтация, ако бъде смекчена, ще се намерят съюзници.“

Твърде минимален е шансът за съставяне на правителство с третия мандат, по-логично е да се стягаме за нови предсрочни парламентарни избори. Това прогнозира политологът доц. Светослав Малинов.

„Разбира се, че не е хубаво да отиваме на избори отново, но бих искал да успокоя нещата. Прокобите, мрачните предсказания, които имаше преди 3-4 месеца, не се сбъднаха. Разбира се, има неприятни неща- увеличаване на цените и пр., но зимата нито ще бъде студена, нито ще бъде гладна. Така че в момента изборът не е толкова страшен между успешно съставяне на кратковременно правителство и предсрочни избори. Опитът да се внуши, че предсрочни избори ще доведат до катаклизъм, се провали. Нека да помислим за какво си струва да се прави един кабинет в тази ситуация. Струва си, за да се придаде някаква стабилност, за да можем да започнем определени неща, определени дейности, дори и тези, свързани с членство в Еврозоната. Тук обаче имаме един голям проблем- никой не би имал нищо против да се направи правителство сега, само че аз лично имам против да се прави нещо за 5-6 месеца и след това отново да влезем в същата ситуация. Този парламент очевидно е неработещ за излъчване на мнозинство, очевидно се правят усилия да се избегне отговорността за провала на мандатите. В този смисъл мисля, че е по-честно просто да се отиде на избори. Най-лошият вариант би бил да се направи някакъв опит за правителство, след което преди местните избори да се разпадне и отново да се мине през служебен кабинет. Това би било наистина разпиляване на обществена енергия съвършено безотговорно. Може би по-отговорното нещо е да се отиде на избори сега и с нов мандат за съставяне на правителство и максимални компромиси след това партиите да разберат, че нямат ход освен създаване на мнозинство.“

Според политолога твърденията, че резултатите от бързи предсрочни избори ще са същите, не са обективни.

„При всеки един от изборите миналата година това се твърдеше и всеки път имаше много сериозно разместване, включително и различен победител имаше в три от изборите. Виждате до каква степен нещата се променяха в рамките на 3-4 месеца. Второ, дори и резултатите да са същите, партиите ще се върнат с друг мандат от избирателите. В момента, заради начина по който се стигна до последните предсрочни избори, конфронтацията не само между политиците, а и между избирателите в обществото, е много висока. Нямат мандат „Продължаваме промяната“ да правят правителство с ГЕРБ. Нямат мандат и „Демократична България“ да правят правителство с ГЕРБ или ДПС. На следващите избори нещата ще са малко по-спокойни, избирателите може би ще бъдат и малко по-толерантни към своите политически лидери и вероятно нещата ще се смекчат. Ще се влезе в парламента с друго поръчение от избирателите. Така че нещата няма да са същите.“

Доц. Светослав Малинов е на мнение, че настоящата политическа криза е заложена в недалновидни текстове от Конституцията.

„Ако нямаше институт „служебно правителство“, щеше да има предсрочни избори, предизвикани още от ГЕРБ преди две години. Но фактът, че има служебно правителство, че то минава през президента, доведе до това. Ако нямаше тази конституционна уредба, никога нямаше да се стигне до това, без налично мнозинство в определено Народно събрание, да се сваля правителство и да се отива на избори. Ние не си даваме сметка за някои странности в нашата Конституция, които сега ни доведоха до задънена улица и биха водили до подобни кризи и утвърдени демокрации. Ето защо има кризи, които се дължат просто на конституционната уредба, която сме си избрали. Това въобще не означава движение по посока на президентска република. Точно обратното- трябва да се освободи парламентарната република от няколко неща, заложени през 90-те години поради страхове на едно отминало поколение. Не може да се сваля правителство с мнозинство в парламента без да се излъчи ново мнозинство. Не бива да има служебно правителство, по време на което на практика парламентарната република е осакатена и не функционира парламентът. Нашата Конституция няма аналог и това не е хубаво, защото когато си много оригинален в политиката, за разлика от науката или изкуството, това не води до добри резултати.“