Програмите, с които се осигуряват средства за наемане на работа на хора с увреждания, трябва да са насочени към самите тях, не само към работодателите. Това коментира Митко Николов от Видин, изпълнителен директор на "Център за независим живот". Според него основен проблем за наемане на работа на хора с увреждания е, че повечето са с някакво базисно образование и се нуждаят от квалификация.
"Преди години се прие новият Закон за хора с увреждания, където имаше така наречените квоти за работодателите. Винаги сме казвали, че те нямат проблем да наемат човек с увреждане, дори да не се възползват от програмите на държавата за адаптиране на работното място. За тях основният проблем е образованието на хората с увреждания, които ще наемат, квалификацията на работниците. Ако работникът му върши работа, независимо дали е с увреждане или не, той ще го наеме дори на нормална заплата, която не е подкрепена от мерките на държавата или така наречената субсидирана заетост. Проблемът е образованието на хората с увреждания, затова много малко работодатели ще се възползват от тези програми."
Друг проблем, който очертава Митко Николов, е достъпът до обучение.
"Тук основният проблем е, че всеки един курс, който се направи, ако човекът не може да излезе от жилището си, поради недостъпна среда, няма лична помощ или асистент, който да му съдейства да отиде до мястото, където се провежда курсът, няма техническо помощно средство, качествено, което да стигне до там. Говоря за количка, скутер или каквото и да е друго техническо помощно средство, този курс също не би свършил работа."
Субсидираното заплащане, за да бъдат наети на работа хора с увреждания е минимално и това ги поставя в неравностойно положение спрямо колегите им, които извършват същата дейност.
"Проблемът с тези програми е, че работникът на съседно място получава повече пари от него за една и съща работа, която изпълнява. Защо е така? Защото държавата по тези мерки, за които говорим, дава определени средства, които не могат да покрият нормалната работна заплата за същата позиция в предприятието. От тази гледна точка се получават едни недобри практики. Обикновено тази заетост на хората с увреждания се подпомага до рамките на минималната работна заплата. Има много хора с физически увреждания, но със запазен интелект, които могат да работят в далеч по-добра работна среда, по-добре квалифициран труд, където работната му заплата би била по-голяма. Говоря за ИТ сектора. Много хора с увреждания могат да работят в този сектор и тогава заплата на колегата му до него би била две хиляди лева, той ще получава 780 или там колкото е приета в момента за 2023 година и това е оправдание на работодателя понякога да наеме такъв човек, защото първо държавата му дава по-малко. За човека с увреждане това е вредно."
Според Митко Николов трябва да има повече мерки за квалификация на хората с увреждания, за транспорт и за достъп до работното място.
"Трудовата заетост е последствие от много други фактори - достъпната среда, образованието, техническите помощни средства и личната помощ като механизъм, който да подкрепя хората да могат да излязат от домовете си. Това е нещото, което липсва в българската среда и каквито и други програми да се направят, винаги ще опрем до тези четири неща."
В България не се прави разлика между хора с увреждания и такива с хронични заболявания. Квотите за наемане работа на хора с увреждания се покриват от лица с ТЕЛК решения, каза още Митко Николов.
На днешния ден спасителите от Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" отбелязват п рофесионалния си празник. За да разкаже за отговорността и предизвикателствата на тази нелека професия, в студиото на Радио Видин гостува главен инспектор Генади Янчовски - началник на сектор "Пожарогасителна и спасителна дейност..
През целия си живот доктор Ирини Харингфорд е живяла с мисълта, че е била изоставена от родителите си. „Подарена“ на леля си. Вярвала е, че майка ѝ и баща ѝ са я отхвърлили, избирайки да оставят в семейството само прекрасната ѝ сестра Елинор. Романът „Сестра ми“ на Мишел Адамс е от книгите, които през цялото време ти се иска да..
Днес ще ви разкажем една от онези истории, които топлят сърцето . Преди повече от две години Стефка Иванова от Видин намира малко кученце, захвърлено сред боклуците. Кръщава го Лиза. Изтощена, слаба и отчаяно нуждаеща се от грижа, Лиза започва да разцъфтява с всеки изминал ден от вниманието и обичта на Стефка. Животът, и на двете, се..
Групи и индивидуални изпълнители на автентичен фолклор ще представят област Монтана на 13-ия Национален събор на българското народно творчество в Копривщица, който тази година ще се проведе от 8 до 10 август. Определени са от жури с председател д-р Стела Ненова от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН. За Славейко..
Със символична "първа копка" днес беше дадено началото на изграждането на индустриалния парк "Видин-юг", обособена територия, за която са осигурени устройствени, технически и организационни условия за производствени дейности. Южната индустриална зона в крайдунавския град е разположена върху част от терена на бившия завод за гуми "Видахим" и е..
В "Едно" представяме събитията, които от фондация "Подкрепа за реализация"- Видин организираха през последните седмици. Във видинското село Майор Узуново се проведе десетото издание на международния етнофестивал за хора с увреждания "Балканска среща". Организира се от фондация "Подкрепа за реализация" в партньорство със сдружение от..
Днес ще си говорим за литература... и ако тя, литературата, беше напитка, тази вечер във Видин щеше да бъде поднесена с резен залез, щипка музика и коктейл от изящни думи. Ще ви разкажем за събитието Вечер(на) дума , което не просто събира поети и писатели. Стилът? Официален. Етикетът? Изискан. В тази вечер, в която думите ще звучат..