Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Защо 80-те години са най-благодатни за много българи?

Снимка: Архив

Осемдесетте години на миналия век изпъкват като най-доброто десетилетие в представите на много българи, показват резултатите от изследване на "Галъп интернешънъл Болкан". В проучването са търсени отговорите на въпросите "Кога като общество се чувствахме най-добре и има ли десетилетие, което ни обединява в общото усещане за по-щастливо време?". Агенцията е задала сред пълнолетните българи въпроса "Кое е най-доброто десетилетие?". Абстрактният въпрос е оставил поле на запитаните за максимално широки асоциации. Една четвърт от всички участвали - 25,1%, са посочили именно осемдесетте години на миналия век като най-доброто десетилетие. Седемдесетте са най-хубавото време според 13,9% от запитаните, следват деветдесетте (13,6%), първото десетилетие на този век (13.3%) и второто десетилетие на този век - 12,2%. 

Защо повечето българи харесват най-много 80-те години? Както може да се очаква, възрастта в сериозна степен е определяща за възприятията, обясняват авторите на проучването. Осемдесетте години сякаш обединяват в най-голяма степен обществото ни в усещанията за най-доброто десетилетие. Хората на възраст между 46 и 65 години обаче възприемат осемдесетте като най-доброто време в много по-голяма степен в сравнение с по-младите или пък с най-старите. При до 35-годишните, отговорите „осемдесетте“ са около една десета. При най-възрастните (тези над 66 г.) усещанията, че 80-те години са най-доброто време също намаляват. С данните от изследването ни запозна Яница Петкова от социологическа агенция "Галъп интернешънъл".

"Няколко неща ни казва това проучване. На първо място до голяма степен е валидно нашето очакване, че всеки обича годините, в които е бил млад. Така най-възрастните хора казват, че най-добри са били 70-те, тези които са на възраст между 45 и 65 години пък предпочитат 80-те и казват, че това е било най-доброто десетилетие. Тези, които са около 30-те години в по-голяма част казват 90-те, но са по-скоро раздвоени и поляризирани и най-младите в най-голяма степен не могат да определят, защото най-вероятно твърде малко десетилетия са изживели, а може би очакват и че най-доброто им тепърва предстои... Младите хора приемат днес това, че могат да пътуват свободно като даденост. Правя това заключение във връзка с едно наше друго проучване, което наскоро публикувахме, което касае нагласите на младите хора за миграция."

Попитахме видинчани каква е тяхната преценка за качеството на живот през 80-те години на миналия век:

"Най-хубавото беше, че имаше работа за всички. Хората успяваха да си купят и жилища, за колите знаете имаше ред, проблеми, кой с връзки, кой с друго, и за телевизори, и за печки, обаче имаше работа за всички и това е най-важното. Не можеше да се пътува по държавите така свободно, но това не е толкова важно за мен. Може би сега за младите това е от значение, но за мен онези години бяха добри... Има и предимства, има и недостатъци. Сега времената станаха малко по-неспокойни. Дори сегашните детски филмчета нямат възпитателна цел. Тогава си спомням, че водих сестра ми да гледаме "Том и Джери“ или руското "Ну, погоди!" и бяха интересни и поучителни.“

Кой е определящият фактор, за да бъде харесвано времето, в което живее един човек? Този въпрос зададохме на Ирена Бокова, доцент по културна антропология, доктор, преподавател в департамент "Антропология" в Нов български университет, която направи няколко важни уточнения:

"Всяко едно изследване предполага някаква хипотеза, особено когато се прави анкета по телефона и се задават въпроси, които са предварително изработени. Това означава, че до голяма степен изследователят определя накъде ще върви разговорът. Съвсем друга е ситуацията, когато правим интервю и разговаряме с хората. Тогава ние формулираме нашите въпроси въз основа на техните идеи и нещата, които са важни за тях. Второто уточнение, че винаги, когато създаваме една картина за миналото, ние я създаваме от съвременна гледна точка, тоест ние днес проектираме това, което мислим, че е било времето през 80-те години на миналия век. Затова не винаги можем да говорим за носталгия, защото самото понятие "носталгия" не означава винаги тъга или мъка по нещо изгубено. Носталгията много често е нашата преценка за миналите времена с оглед на това, което е важно и ценно за днес" – поясни доцент Ирена Бокова и допълни, че въпреки хубавите страни на времето през 80-те години, е имало своите недостатъци.

Известният телевизионен водещ и диджей от Видин Васко Громков е отявлен почитател на музиката на 80-те години. Една от неговите запазени марки е появата му на участия и публични събития с фланелка с надпис “Аз живея в 80-те”. 

"Специалисти са доказали, че песните, които са създадени в средата на 80-те години впоследствие са претърпели най-много кавъри през годините. Освен това, тези години са пиков период на модата в света, на киното и на всичко, което може да се свърже по някакъв начин с културата и този лайфстайл, който вече остана в 20 век, за съжаление. Осемдесетте остават емблема и все повече хора осъзнават това. Ако погледнем холивудските продукции от последните години, почти няма популярен филм, в който да няма поне една песен от 80-те години. Другото нещо, което свързва онези години с наши дни е един популярен фестивал, който се провежда всяка година в Шотландия и Англия, а отскоро и в Бразилия. Той събира оцелелите звезди от 80-те години от света на музиката и огромно количество хора, които го очакват цяла година с нетърпение“- обясни Васко Громков.

Вероятно и занапред базата за сравнение чрез натрупания от нас житейски опит ще остане един от основните фактори, които ни дават възможност да преценим кое е най-доброто за нас. Очакванията сред младите, обаче остават, че най-доброто десетилетие за тях тепърва предстои.

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Започнаха дебатите за първия ни бюджет в евро - ще излязат ли сметките?

До края на месеца предстои да започне бюджетната процедура за Бюджет 2026 година. Това заяви министърът на финансите Теменужка Петкова на брифинг в Министерския съвет. Има определен нормативен ред, свързан с изготвянето и с процеса, по който преминава бюджетната процедура за Бюджет 2026 г. Предстои да бъде даден старт на тази процедура, да..

публикувано на 10.09.25 в 10:45

Индекс мери общественото напрежение на българите

Индекс на общественото напрежение ще измерва степента на тревожност и спокойствие на българите.  Ще се изготвя от Центъра за анализ и кризисни комуникации (ЦАКК) и социологическа агенция "Мяра" на всеки три месеца.  Ще предвижда и реакциите на хората, каза  доцент Александър Христов от Център за анализ и кризисни комуникации. "Ще..

публикувано на 09.09.25 в 12:33

Ще бъде ли решен проблемът с манипулираните километражи

Проблемът с манипулираните километражи засяга голям процент от автомобилите втора ръка у нас.  Потърпевши от измамата са собствениците, коментира за Радио ВИДИН евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Андрей Новаков, който е пряко ангажиран с намирането на решение на проблема. Освен финансовата загуба, която търпят собствениците, под въпрос е и..

публикувано на 08.09.25 в 11:00

Жители на Раковица: Живеем със спомени, но и с поглед напред

В рубриката "Добро утро, кмете" поемаме на кратко, но вдъхновяващо пътешествие из българския Северозапад. Ще се спрем в едно малко, но живо кътче от страната - не само с красива природа, но и с хора с големи сърца. Ще научим истории от хората там, ще разберем как се пазят традициите и какво значи да живееш със спомени, но и с поглед напред. И..

обновено на 05.09.25 в 17:30
Яница Петкова

Яница Петкова: Делян Пеевски е продукт на системата, а не причина за нея

Със заявки за сблъсъци между власт и опозиция започва новият политически сезон.  Част от опозицията е готова с вот на недоверие на тема "завладяната държава", който акцентира върху корупцията по високите етажи.  Макар че началото на парламентарната сесия беше съпътствано от протест, от управляващото мнозинство изразяват увереност за консолидация в..

публикувано на 04.09.25 в 10:00

Ще има ли нова минимална заплата от догодина?

Министерството на труда и социалната политика (МТСП) предлага минималната работна заплата да достигне 1213 лв. (620,20 евро) от 1 януари 2026 г. Това увеличение от 12.6% ще засегне доходите на близо 600 000 души в България. Минималната почасова ставка ще бъде 7,31 лв. (3,74 евро). Повишението на минималната заплата ще подобри финансовото..

публикувано на 03.09.25 в 10:45

Световната банка препоръчва актуализиране на данъчната основа на имотите у нас

Преосмисляне на общинските финанси предлага анализ на Световната банка. Сред препоръките са актуализация на данъчната основа на имотите в България в следващите 12 до 18 месеца, както и отпадане на  отстъпката от 50% за основното жилище. Предложенията не са нещо ново и неочаквано и повече от десетилетие се води разговор за адекватен механизъм за..

публикувано на 02.09.25 в 13:16